БУЛЧИНСКАТА СНИМКА
(Под сянката на войната)
Повече от трийсет години животът на Нено “тиктака” като истински часовник - прецизно и точно. Ставаше по часовник, лягаше и работеше по часовник. И ето един ден му рекоха: бай Нено, времето ти изтече - хайде в пенсия! Изпратиха го с букети и банкет, купиха му голям кристален сервиз и толкоз! Нено излезе от онзи “часовников ритъм”, с който бе свикнал и трябваше много бързо да се настрои към друг.
Но и тогава, и сега, онова, което го занимаваше, на което обръщаше най-много внимание бяха цифрите. Та нали те присъстваха навсякъде в целия му живот, в всекидневната му практика на счетоводител. Така бе свикнал с тях, че забележеше ли ги някъде, където и да е, в какъвто и да е текст спираше погледа си, съсредоточаваше се и веднага започваше да ги анализира. Осмисляше всеки знак, всяка цифра. Чрез тях наистина стигаше до много изводи - и хубави, и лоши - тези които му бяха необходими. А цифрите казваха наистина много неща. Стигаше се до невероятни неща. Понякога направо стряскащи.
Така е, защото те показваха ясното реално състояние на живота и на много неща. Чрез тях се определяше истинското състояние на икономиката, геологията, медицината, биологията - цялото човешко житие-битие. Дори на Космоса, където без тях съвсем не може. Сбъркването на една цифра в полета на тръгналата към висините космическа сонда щеше да отлети не към избраната, а към друга галактика.
Цифрите бяха всичко, защото винаги са били огледалото на живота.
Веднъж пред погледа на Нено се мярна ЕГН-то на неговата братовчедка - дъщеря на чичо му. Това бе по-големият брат на неговия баща. Цифрите попаднаха в полезрението му случайно и нещо го парна. Много пъти бе виждал това ЕГН-не, все числа, които добре знаеше какво значат. На всички бе известно, че те - братовчедка му и той, са родени в един и същи месец. Този факт бе подминаван с рутинно безразличие и чак сега отбеляза, че разликата в появяването им на бял свят на двамата са само две седмици. „Не - помисли си той - това не може да е случайно! Ей така, да не значи нищо. Ама съвсем нищо.” Никога не се бе замислял над това, сега се замисли. Години наред това събитие нямаше никакви причини да го безпокои, но сега се вторачи в него.
Озадачен бе. Каза си: „Тази малка разлика само от две седмици не може да е произволна и толкова несъществена. Тук има нещо.”
Няколкото, наредени една до друга цифри си бяха, от поставянето им на хартия, та до сега, с години едни и същи. Но сега го впечатлиха и той се опита да ги разгадае. Да разбере какво се крие зад тях.
Бе се убедил, че всяка цифра има своя явен или таен код, който взреш ли се не може да не ти казва нещо. А ако направиш анализ, такъв какъвто той, като счетоводител не само може, но и цял живот го е правил, тогава картинката става от ясна по ясна, като при счетоводните журнали, с които Нено Нинов цял живот се бе занимавал. Бе разлиствал, разглеждал и най-вече анализирал. Но стигането до крайния резултат при тях винаги предполага отделяне на много време, заради обемистия цифров материал и големите специфични изисквания.
Тук, сега, в този случай може би беше по-лесно. Нали пред себе си той имаше само две дати и време за анализ, колкото си искаш, че и отгоре. Взе лист и молив и се съсредоточи. Той винаги си служеше с лист и молив. Анализът се очертаваше да не е кой знае колко сложен, но листът и моливът бяха необходимост, от която Нено никога не се отказваше.
За да се родят с братовчедката си с две седмици разлика, значи майките им, - неговата и нейната, са ги заченали по едно и също време. Нено се върна девет месеца назад в календара, и хоп първата изненада. Това бе месецът, в който Българската армия заминава на фронта за участие в бушуващата вече четвърта година по Европа Втора световна война.
Нищо необикновено и още по-малко необичайно.
Необикновеното бе, че баща му и неговият по голям брат по това време са поручици в армията. В този месец те и двамата тръгват за фронта. Заминават на война.
Дъхът на Нено спря. Нима този факт има някакво отношение към събитието. Той се плесна по челото:
Разбира се, че има. Точно това събитие се е оказало решаващо за появяването им на бял свят и на двамата, неговото и на братовчедка му.
Нено ясно си представи как неговия чичо, поручик в Десети родопски полк казва на по-малкия си брат подпоручик Петър Делчев:
- След седмица, най-много две, тръгваме за фронта.
- Тръгваме.
- Може да не се върнем.
- Може. Война е. Някои ще загинат.
- Аз вече се постарах жена ми да е бременна. Ти няма ли да направиш нещо по този въпрос.
- Но аз още нямам жена - отвърнал подпоручикът.
- Нали имаш годеница.
- Разполагам с оскъдно време. Кога да се оженя?
- Не ти трябва да се жениш - категоричен бил поручикът и като по старши по чин просто наредил. - Направи й дете и тръгвай!
- Как така?
- Така. Като се върнеш, ще се ожениш.
- А, ако не се върна!?
- Ако не се върнеш, поне ще оставиш нещо след себе си.
Нено като на екран видя как лицето на подпоручика тогава е пребледняло и побеляло като платно.
- Поне ще имаш наследник - уверил го настойчиво брат му.
- Незаконен.
- Годеницата ти после ще му даде твоето име.
- И то ще расте като сирак?!
- След войни винаги има сираци.
Лицето на подпоручикът сигурно е станало още по-бледо.
- Аз не искам моето дете да расте като сирак.
- Тогава го сподели с годеницата си. Нали ти предстои да се сбогуваш с нея. Попитай я какво мисли тя за това.
Този разговор, според Нено, може да се е състоял, а може и да не е, или да е бил с други изрази и разменени, между двамата братя други думи но е бил ясен и с пределно откровение. Нено обаче бе убеден, че се е състоял и категорично е бил в тази посока. Не може да не е бил! Двете рождени дати го доказваха. Той се разчувства, силно се развълнува. Цифрите изгаряха въображението му.
В такъв момент Нено винаги се обаждаше на приятеля си доктор Деян да сподели това, което го вълнува. Когато имаше горещи моменти в живота си, той го търсеше. Не като лекуващ лекар. Не. Докторът беше рентгенолог, а го викаше като приятел, на когото може да каже всичко, с когото може да бъде откровен за всичко. И това, което е красиво, и това което понякога е много неудобно.
Сега му бе твърде необходим не само, за да охлади кипящите му чувства и възбудени от неочакваното семейно откритие сетива, но и да го посъветва как да се отнесе към всичко това, как да го възприеме.
Докторът го изслуша и философски заключи:
- Човек не може да избира родителите си.
- Нито Родината - подкрепи го Нено. - Така е.
Той трескаво му показа двете дати. - Но погледни кога сме заченати, в месеца когато бащите ни тръгват на война.
- Нормално - тихо, с професионално спокойствие, каза докторът.
Въпреки, че бе десетина години по-млад, неговото солидно хладнокръвие винаги въздействаше благоприятно на Нено.
- Напълно нормално - повтори доктор Деян. - Какво необичайно намираш тука?
- Необичайното е, - почти задъхано отвърна Нено - че баща ми по това време не е бил женен.
- И като ерген ли е заминал на фронта? - попита докторът.
- Да.
- Е, това вече е необичайно - съгласи се той. - Но нали после баща ти се оженил за майка ти.
- Оженил се е. Имало е сватба, на която майка ми е в напреднала бременност. Това никога не са го крили, нито от мен, нито от другите. Има и снимки. Майка ми в булчинска рокля, с букет в ръце. Като малък тя ми я показвала.
„Виж, и ти си на снимката.”
„Къде?” - питал съм като глупаво шестгодишно хлапе.
„Тука, зад букета.”
- Романтично - каза докторът.
- Кошмарно - отвърна Нено.
- Защо?
- Представяш ли си ако, като подпоручик на фронта, баща ми бе загинал някъде. Не се беше върнал.
- Представям си - каза доктор Деян. - Напълно естествен ход от тогавашните бурни събития. - Спокойствието от твърдението му веднага се отрази на Нено. - От тази война мнозина не са се върнали - добави докторът.
- Да - съкрушено отвърна Нено. - Оставили са си костите по студената унгарска пуста или някъде по брега на Драва.
Там са били по това време големите сражения на Българската армия с хитлеристите. Тези, които разпалили Втората световна война с последен напън се опитали там, на Драва да забавят хода на войната. С това се надявали да постигнат по-приемливи условия за капитулация. Въпреки, че са имали икономически ресурс да я водят две години, бяха я протегнали цели четири и поставили на изпитание много народи в Европа.
- За съжаление този факт е неоспорим - каза с типичното си спокойствие докторът.
- Неоспорим, неоспорим, но ако с баща ми се бе случило нещо трагично на фронта, аз щях сега да съм неоспорим сирак.
- Онази снимка пазиш ли я? - попита докторът.
- Коя снимка?
- Онази, булчинската. На която сте ти и майка ти.
- Там е само тя.
- Но нали каза, че там сте двамата.
- Тя твърдеше така.
- Пазиш ли я?
- Разбира се, че я пазя - и Нено извади стари албуми и се порови в тях.
Бързо намери снимката. Тя не бе залепена, като другите по страниците. Явно е била особена ценност и я извади от стар пощенски плик заедно с други и джобно календарче в страниците, на което бе сложена единствената фотография, на която неговата майка като младоженка е в цял ръст.
- Считаш, че случайно е пазена тук ли?
Докторът не каза нищо. Неговите мисли бяха другаде.
- Съвсем не е случайно. - Нено намираше за необходимо да даде още обяснения. - Виж! Пъхната е в календарчето, точно там, където е месецът, в който съм се родил.
Докторът внимателно я разгледа - млада, в цял ръст булка, с красива премяна държи с две огромен букет пред корема си.
- В тефтерчето дори е подчертана датата, в която съм се появил на бял свят. Било е четвъртък.
- За майка ти е бил щастлив ден - каза с приповдигнат настроение докторът.
- За баща ми е бил още по-щастлив. Мисля дори, че този четвъртък е бил за него най-щастливият ден - предположи той. - Сбъднало се е това, което му е предрекъл брат му - да има наследник след края на войната.
- Сбъднало се е.
Нено бе силно развълнуван. Доктор Деян забеляза състоянието му. Той, освен че бе рентгенолог, бе и добър психолог. Трябваше някак да го разсее и охлади чувствата на приятеля си.
- Нали знаеш коя е Светлана Светличная?
- Сексимволът от някогашна съветска Русия?
- Да. От онази епоха.
- Не може да не я знам, но какво общо има тя с нашия разговор?
- С нашия разговор може да няма, но със снимката има - отвърна загадъчно доктор Деян и дори присви очи.
- Коя снимка?
- От сватбата на майка ти.
- Тази булчинската!?
- Същата.
- Не може да бъде.
- Може.
- Как?
- Светлана Светличная има син.
- Доколкото си спомням, дори са два.
- Правилно си спомняш. Когато в едно телевизионно интервю на по-големия, който е бил тогава във втори или трети клас, му казали: „Майка ти е голяма артистка.”
Малкият бил поласкан и много горд. Знаят коя е майка му и колко е значима. Знаят, че е изиграла в киното толкова много роли. Участвала е в множество филми.
„Ти не си ли се снимал някъде, не си ли взел участие в някоя продукция заедно с нея? - го запитали.”
„Да!- отвърнал наперено малкият. - Имам участие в един филм.”
„Наистина - скокнали всички. - В кой?”
„В „17 мига от пролетта”.
Всички били озадачени.
„Но там теб те няма. Не сме те видели.”
Малкият наперено отвърнал, че в този филм майка му играе ролята на младата немкиня Габи Навел.
„При заснемането на епизодите е била бременна с мен. Така и аз съм взел участие във филма.”
Нено замислено каза:
- Спомням си я тази нейна роля. Тя беше много епизодична.
- Не чак толкова - възрази доктор Деян. - Светлана Светличная се появява като Габи Навел на няколко места в различни серии на филма.
- Тогава всички бяхме вторачени не в нея, а в Щирлиц на Тихонов.
- Така е. В един от епизодите в ресторант „При грубия Готлиб” на Щирлиц му хрумва да покани двете дами - старата фрау Заурих и младата Габи Навел на гости в своя дом и да ги почерпи с дефицитната във военно време шунка.
- Спомням си този епизод - каза Нено. - И тогава, и сега го намирам за скучен.
- Напротив - възрази докторът - вечерта е много приятна, някак романтична. Рядко обаятелна за военно време.
Старият приятел на доктора все пак недоумяваше.
- Какво романтично може да има - края на войната е. Разрухата е навсякъде, а те ядат шунка.
- На екрана те дори не ядат шунка - припомни докторът. - Тя навярно е изядена в началото на вечерта, която не е показана на зрителите. Останали са само маслините и те пият вино и се замезват с тях. Романтично е - каза доктор Деян - там Щирлиц е цивилен. Пред дамите той не е щандартенфюрер Щирлиц, а безобидният господин Болзен. Под мелодията на Шумановото „Посвещение” танцува с младата немкиня. - Много е романтично.
Нено не възрази. Щом неговият приятел мисли така, то сигурно е прав.
- Помисли само към какво ни приобщава с тази сцена филмът - март 1945 година е, някъде наблизо гърмят оръдия. След 38 дни войната ще свърши, а три различни по възраст, измъчени от неизвестността, същества седят пред запалена камина, пият вино, слушат музика на Шуман и танцуват.
Приятелят му винаги има точни виждания и разбирания за много неща. Затова го бе поканил, затова го бе извикал, за да сподели шокиращото значение на рождените дати, в които едва сега се бе вторачил. Които така го разстроиха с невероятният извод от това откритие.
- Така е - отгатна мислите му докторът. - И ти, и синът на Светлана имате еднакво право да говорите за такова важно събитие в живота си и всеки по своему и да се гордеете с това.
- Но, докторе, - каза Нено - от това събитие аз имам снимка, а синът на Светлана е нямал. За какво еднакво право споменаваш? Ето я снимката, аз я показвам, а той е нямал какво да покаже. Не е същото.
- Същото е. Какво говориш? Как да е нямал. Цял филм са можели да видят, с това което им казва момчето. И то не какъв да е филм!
„17 мига от пролетта” наистина беше голям сериал. Поговориха още малко за него, за Светлана Светличная, за нейния малък, но с голямо самочувствие син, в който докторът намираше нещо общо и той неочаквано каза:
- Успокоили се най-сетне, че и при други тези рождени дати имат своя смисъл и значение?
- Така е - съгласи се Нено.
- Тогава да те оставя със снимката, изводите от нея и спомените, които ти навяват.
Нено бе преодолял шока от разгадаването на двете рождени дати и доктор Деян след като се увери, че при приятеля му всичко е спокойно и той се е успокоил от първоначалния си шок, за което колкото и да е странно заслуга имаше и Светлана Светличная с нейния син. Той му махна за довиждане с ръка и каза:
- Другият път ще поговорим повече за Щирлиц и за голямата му роля в този филм.
- В този невероятен дори сериал - добави Нено. - Но ми се ще да поговорим за друго.
- Какво друго?
- За медала на баща ми.
- Какъв медал?
- От фронта.
- Баща ти е имал медал от фронта?!
- Да. Ще ти го покажа.
- Защо не започна с него? Щеше да е центъра на разговора ни.
- Светлана Светличная и нейният нашумял филм, в който е взел участие и сина й ми се сториха по-интересни.
- Добре. Намери медала да го видя и тогава ще поговорим и за Светлана, и за Щирлиц.
- И за нейния син и епизодичната й роля на млада немкиня.
- Както искаш. Намери медала!
Нено остави снимката и се зарови да търси медала на баща си от фронта.
Докторът си тръгна без да сподели, че е бил впечатлен от цялата история с баща му, но най-вече от булчинската снимка, на която, според твърденията на неговата майка, е и приятеля му, там зад букета.
Нали нещо подобно с голямо самочувствие и законна гордост бе твърдял и синът на Светлана Светличная.
Колко много вълнения може да предизвикат две рождени дати и една булчинска снимка!
