Николай Николов

Така… В събота стигнах до тази линия. Какво ще даде симулацията за нея? Въвеждам сечението, температурата и другите данни, които програмата изисква за определянето на нагревателния контур.

Проектът е известен с абревиатурата HRSG, или както местните я произнасят: «хо ер ес ге». Норвежката транскрипция ми допада повече от английската, по-съзвучна и стегната е.

Зад четирите букви се е ширнало поле за действие, което от месеци разкопаваме с колегите от различни дисциплини.

Задачата е да се монтира нов рекуперационен парогенератор на платформата «Усеберг Д». С това оборудване енергията, отделяна при технологичните процеси, няма да пропада.

Топлината на отработените газове ще се използва за производството на пара, която задвижва турбина. Така инсталацията ще получава 15 мегавата електроенергия за собствени нужди.

Работата е разпределена между представителствата в Берген, Галарате, Венеция и Северно море. Главните етапи за изпълнението й са три: подготовка и проектиране, строителство и транспорт, монтаж, наладка и приемо - предавателни дейности.

Първо площадката на платформата се разчиства от старото оборудване - ненужните железарии се свалят, режат и изпращат за скрап на брега.

С това сме готови, отдавна изядохме тортите, с които ръководството ни поздрави за навреме свършената работа.

Предполага се, че докато ние рушим и подготвяме новите захранващи линии, колегите от «Мазини» ще проектират и изградят модула.

Металната конструкция е на четири етажа, тежи 772 тона и е побрала генератора и останалото оборудване - всичко от тръбопроводите и помпите до луминисцентните лампи и указателните табелки.

Само технологичните схеми, описващи работата на инженерните системи, са дадени на осемнадесет листа. Всъщност, тези дни трябва да излезе новата им ревизия и всички се надяваме тя да е окончателната.

Споменаха, че промените няма да са много… Дано те да не засегнат моите сметки!… Но ще видим.

Естествено, качеството на работата на подизпълнителя се контролира. Документацията бива проверявана и одобрявана от нас и от «Статойл», представители от фирмата ни следят за спазването на стандартите при монтажните работи на пристанището.
Щом бъде приет, стоманеният колос ще се достави на кораб до «Усеберг Юг».

Там с помощта на наетия плаващ кран ще го монтират на отреденото място. Новите системи ще се свържат към платформата и след поредица проверки всичко трябва да заработи като единно цяло.

Представете си, че някой от входовете на вашия жилищен блок бъде измъкнат с всичките му прилежащи апартаменти от главната сграда, а на негово място докарат друг, построен някъде в Скандинавия.

Изискването е новият корпус да прилепне точно към основите и съседните стени. Подават се ток, вода, парно. И всичко се прави с точност до ден и без да усетят съседите. С нещо подобно, само че по-сложно, сме се заели и ние.

А в коя точка на работния график се намираме днес? Ами някъде под кривата круша, хвърляща сянка над втория етап на проекта - подготовката на присъединяването.

Затова - стига надувки! Нищо, че изчислителната програма все още ми подава добри резултати. Тъй де - върви ли нещо добре, то непременно ще спре.

На долната лавица на шкафа, който закрива стъклената стена към коридора, са се строили осем бели папки. Други две, само че вече понапълнени с документи, лежат на края на масата.

Доскоро смятах именно с тях да приключа дейността си в проекта, защото се отнасят за изпълнението на прости задачи, за които отговаря нашата фирма. По принцип предпочитам да започвам със сложното…

Това изискваше и логиката на технологичния процес. Но без чертежите и калкулациите на «Мазини» не зная към какво ще привързвам моите линии. Имам догадки - в предпроектното проучване са дадени примерни данни, ала въпросът е, че те са «примерни» и не вършат работа.

Затова сега, образно казано, посягам първо към десерта. Една приятелка разказваше, че така постъпвали французите - при тях било прието в началото на обеда да се яде пъпеш, него даже го посолявали, и чак после пристъпвали към супата и останалото.

Такова е положението. И е по-добре да свърша нещо, отколкото да чакам със скръстени ръце.

Улисах се в работата. В слушалките вият китари, под грохота на барабаните пръстите чевръсто въвеждат информацията. Рутина, тук няма какво да сбъркаш.

Разположението на оборудването е определено, точките с новите регистрационни номера са отбелязани с червено на еднолинейните схеми и блокдиаграмите.

Детайлите са заели положените им места и разкриват пълната картина на бъдещата инсталация. Ясно е какво ще се прави крачка по крачка. Остава само да запиша това в електронен вид в системата.

По едно време Ед се надигна и ми махна с ръка към вратата… Той винаги се стяга за столовата в дванайсет. В отговор завъртях глава. Не бях гладен, а и не исках да се отвличам - тъкмо набрах скорост.

Не е зле - мислех, че с този пакет ще се занимавам до сряда… Но е удивително как неусетно отлитат часовете… Компютърът ги засмуква, сякаш е черна дупка. Нищо чудно някой ден той да глътне и мен.

Подире ми ще останат само хартиите, пръснати по масата… Едва ли те ще са най-милият спомен за моето съществуване. Не, не подценявам отговорностите си! С колегите решаваме важни проблеми. И за себе си съм сигурен, че изпълнявам своите задължения добре.

Просто технологиите се развиват, светът навън става все по-интересен и сложен… Как да го кажа…

Понякога ти се приисква да загребеш по-дълбоко в реката на прогреса, да пробваш силите си с нови предизвикателства, да участваш с въздаването на нещо, което ще вълнува хората и ще им помага за в бъдеще.

Ама и аз почнах да каканижа! Дано поне съм се изказал разбираемо.

Накратко: въпросът е не само в любопитството, но и в саморазвитието - как да бъдеш полезен на себе си и околните?