Микола Фьoдоров

превод: Ваня Ангелова

ПРАВО НА ИЗБОР

Стигнах до разклона на пътя
и отново мислите ми заскачаха ту наляво, ту надясно.
Не виждат радост зад ъгъла.
На прага си не пускат смелостта.

Вече победих дремещия в мен мързел,
притеснен какво ще кажат хората.
Стигнах до разклона на пътя
и отново мислите ми заскачаха ту наляво, ту надясно.

Време е вече да се изоре полето.
Изнемощя… Не сърди се, а плаче.
Къде да отида, докато все още имам сили,
за да разбера чий пай е по-вкусен?
Стигнах до разклона на пътя.

***
Разхожда се вятърът из младежките ми години
и гордо възхвалява своята сила,
и весело из простора лети.
Не подозира, че в света има страх.

Често печели на бас.
Към боговете с презрение се втурва.
Разхожда се вятърът из младежките ми години
и гордо възхвалява своята сила.

Ще прошумоли в замислените гори;
в горите, където на трембита ще засвири…
Вярва, че всички пътища знае,
а щастието е само в небето.
Разхожда се вятърът из младежките ми години.

***
Прелиства вятърът страниците на живота.
И неговите слепоочия вече побеляха.
Гледа през мазолестите си длани
и към спомена на младостта се връща.

Не ще забрави тези светли дни.
Те сякаш пламък са на свещ покрай иконата.
Разлиства вятърът житейските страници.
И слепоочията му съвсем побеляха.

Вече няма нужда от закъсняло покаяние.
То не ще изсуши солените потоци.
И ще потекат като пясък от дланта на ръката ти
многоцветната радост и боклукът.
Прелиства вятърът страниците на живота.

***
Гмурка се вятърът в гъстата ръж,
с искряща роса се измива;
над езерото на себе си се възхищава,
а след това с мислите си отлита.

Веселите разпръснати лета
прохладната мъгла не ще скрие.
Гмурка се вятърът в гъстата ръж,
с искряща роса се измива.

Полетът му е красота невидима,
с есенносиня мечта,
където девойката с русата плитка
прекрасните дни прелиства в душата си.
Гмурка се вятърът в гъстата ръж.

***
Планетата в пространството кръжи.
В пространството кръжа и аз.
За нашата Земя вселената се грижи,
за мен се грижи нашата Земя.

И колко воля, колко ловкост има,
и обич колко, сръчност и тъга,
та гравитацията да владее
и пак да продължи да плава тя!

Върти се и върти тя непрестанно.
Животът е един кръговъртеж.
За отдих, за почивка ти не спирай,
че много дълга спирка е смъртта!