КАРЛОВИ ВАРИ

Анатолий Петров

В следобеда на априлския ден адвокатът Апостол Пиронов нервно се разхождаше из кантората си. Причината бе, че клиентът му Христо Великов не успя да осъди в Районния съд лицето Леонид Вълчидолски за нанесената му обида на публично място. То се намираше на затънтена улица в покрайнините на града, където рядко се движеха хора, коли и конски каруци. По улицата не минаваха дори клошари. Казусът за предизвиканото съдебно дело бе такъв: почтеният гражданин Великов, портиер в общината, личност с важно лице и дебело самочувствие, бе се обърнал към съда за обидата, според него, без всякакъв повод нанесена му от Вълчидолски. Минавайки на отсрещния тротоар на улицата, той бе го напсувал, нарекъл го краен продукт на храносмилането, мошеник и подлец. За случая тъжителят по делото посочи двама свидетели. Бабичка, която минавала наблизо, но тя се оказа глуха. Вторият свидетел, служителят в местната метеорологическа станция Ракиджиев, с документи доказа в съда, че на този ден вятърът е духал с двадесет метра в секунда и макар че минавал тогава по тротоара, той не чул нищо. Делото се прекрати поради липса на доказателства.

Когато тъжителят Великов и подсъдимият Вълчидолски слизаха по стълбището на съда, последният му прошепна:

- Твойта мамица… Ха, върви сега да ме съдиш!

Наоколо нямаше никой. Адвокатът Пиронов бе недалеч зад тях, но и той не чу нищо.

Пиронов изпитваше омраза към Вълчидолски, завършил средно музикално училище по зурна. Леонид свиреше на пианото в читалището, когато съпругата на адвоката преподаваше на децата уроци по балет. Вълчидолски беше заклет мастикаджия. След всеки урок той целуваше ръцете на съпругата на Пиронов - Орхидея, и тя занасяше неприятната миризма на мастика вкъщи. Това стана причина тя да напусне работата си в читалището и да се отдаде на домакинство.

Красавицата Орхидея бе шестнадесет години по-млада от съпруга си. Бяха женени от десет години, но все още нямаха деца, които той очакваше с упование на Бога. Бабата на Пиронов, Иванка, родом от габровското село Бойновци, още навремето му беше казала, че преподобният великомъченик Свети Онуфрий Габровски е техен роднина, та всяка година на 4 януари отдаваха почит на светеца. Тази година светията като че ли обърка работата на адвоката. Губеше дела, клиентите му намаляха, а вечер, когато се прибираше вкъщи, съпругата му вдигаше врява.

Но тази вечер се случи нещо страшно. Орхидея крещеше, разхвърляше покъщнината, плачеше, разсъбличаше се, искаше да скочи гола от прозореца. На въпросите на съпруга отговаряше несвързано, неадекватно, целуваше възглавницата. Апостол се уплаши, по телефона уведоми за случая двете си по-големи сестри, които живееха в града. По-възрастната му сестра предположи, че Орхидея е пияна, а по-малката рече, че е полудяла, препоръчвайки веднага да потърсят лекар. И Пиронов хукна към отсрещния блок, където живееше доктор Игнатовски, ерген, тенор в самодейната оперета при читалището. Той бързо се отзова. Влезе учуден в стаята. Орхидея се стъписа и смирено седна на леглото. Помълча и изкрещя:

- Искам вино!

Докторът кимна на Пиронов и той хукна към денонощния магазин, откъдето донесе бутилка червено вино.

- И две тънкостенни чаши… - изпищя отново Орхидея.

След като бяха донесени, Орхидея ги наля с вино, а Пиронов излезе в коридора, за да отправи молитва към Свети Онуфрий Габровски. След втората изпита чаша вино с наздравица с доктора съпругата се успокои, легна. Бързо заспа. Пиронов отново съобщи на сестрите си за случилото се, след като доктор Игнатовски си замина.

- Незабавно да замине за Карлови Вари в Чехия! - разпореди по-голямата му сестра.

- И да се придружи от лекар - добави по-малката, като продължи: - Ако навремето учителката не замина с доктор Раховски за Карлови Вари, сега да не е жива. Тъй че вземи мерки час по-скоро! Когато Люба Гошева и доктор Раховски бяха в Карлови Вари, нещастният й съпруг Николчо всеки ден палеше свещи в църквата „Света Троица” и целуваше иконата на Света Богородица.

- Да заминат незабавно, тайно, докато не са разбрали съгражданите ни, пък и градът ни е пълен с клюкари. Въпросът е сериозен - произнесе се по-голямата сестра.

Лекарят взе отпуск и на четири очи се съгласи да замине с Орхидея за Карлови Вари. Една сутрин, преди да се съмне, Пиронов с колата си закара двойката до летище София, откъдето със самолет заминаха за Прага. От летището край Прага към германската граница тръгваше автобус, минаващ през прочутия с минералните си извори курорт Карлови Вари.

Орхидея и доктор Игнатовски се бяха запознали в деня на народните будители, когато, седнали един до друг в читалищния салон, слушаха концерта на младежката филхармония при музикалното училище „Пипков”  в столицата. Трудно може да се каже кога пламна любовта между двамата - дали тази вечер, или на репетициите на оперетата при читалището.

В Карлови Вари ги посрещна слънчев ден. Курортът бе заобиколен отвсякъде с гори и планински възвишения. Като че ли направени от сребро, през града течаха водите на река Тепла. На автогарата в града таксиметров шофьор предложи услугите си да ги закара, където пожелаят. Предпочетоха хотел и таксито спря пред гранд-хотел „Карлсбад плаза”. Мястото им се видя много шумно и те продължиха към хотел „Пуп”. Преди да влязат, пред тях застана възрастна жена. Представи се на хубав немски език:

- Скъпи гости, мила госпожо и любезни господине, казвам се Алисия

Хръдличкова. Ако търсите квартира, моля заповядайте в моя апартамент. На хубаво място е, недалеч от улица „Мирови намести”. Ще бъдете сами. Двата балкона ще ви открият приятни гледки към улиците „Стара Лука” и „Моравска”. А сутрин, откъм улица „Вридени” ще ви очарова блясъкът на кубетата на руската православна църква „Светите апостоли Петър и Павел”. Аз живея в боксониерата на първия етаж. Срещу блока е прочутият кафе-бар на пани Хньоупекова. Там ще се насладите на вълшебния билков целебен ликьор „Береховка”, състоящ се от над тридесет лечебни билки, създаден в края на Х?Х век от известния Йозеф Берех.

Докторът и Орхидея се съгласиха. За да разгледат по-добре курорта, тръгнаха пеш към посочената квартира. На ъгъла на улица „Карел Прохаска”, недалеч от училището „Т. Г. Масарик”, духови музиканти изпълняваха виенски балове. Спряха се да ги послушат и им оставиха няколко евро.

Апартаментът на госпожа Хръдличкова им хареса, настаниха се и предплатиха за двете седмици, които щяха да останат в апартамента на дамата.

Един след друг незабелязано минаваха дните. Една вечер от България по телефона на съпругата си Орхидея се обади Апостол.

- Как си, мила? - попита той.

- Ооо, вълшебно! - въздъхна тя и добави: - Чувствам се превъзходно. Правя бани в по-хладката вода от минералния извор Шпрудел. Просто не мога да се позная. Чувствам, станах съвсем друга и още повече и повече започвам да те обичам. А да знаеш в какво вълшебно спокойствие са нощите ми!

- Ами докторът какво прави? - поинтересува се Пиронов.

- Живее на отсрещния балкон. Броди по заведения и пие пилзенска бира. Радва се на състоянието ми. Трябва по някакъв начин да му се отблагодарим…

- Лесна работа - отвърна Апостол и като сложи слушалката, се просълзи.

Неслучайно баба му Иванка бе му казала, че Свети Онуфрий Габровски е техен роднина.

Тръгна да обикаля църквите в града, за да се поклони пред иконата му. Обаче не я намери никъде. Замина за Троянския манастир. Млад калугер, навярно още послушник, му я показа в края на най-горния ред икони над олтара. Рече:

- Навярно е този светецът, господине. Но по-добре се помолете пред чудотворната икона на Света Богородица, тъй Бог ще ви чуе по-добре…

Пиронов целуна иконата и стори няколко метана пред нея. После дълго стоя замислен.

Курортистите от Карлови Вари, както инкогнито заминаха, още по-тайно се завърнаха.

Редуваха се делници, празници и месеци. На следващата година, седмица след празника на Свети Онуфрий Габровски в семейството на Орхидея и Апостол Пиронови се роди отроче от мъжки пол. Кръстиха го с името Онуфрий. Но зли езици в града наричаха младенеца Онуфрий Карловиварски…