БАСНИ
Из „Управата на птичата държава. Избрани басни” (2021)
КРЕСЛИВИЯТ ВОДАЧ
Живял отдавна момък млад,
прочут със своя занаят -
край себе си да вдига шум.
Макар че нямал много ум,
ала започнел ли, безброй
слова да сипе можел той.
Безсмислици на глас висок
като забълвал - в кратък срок
народ, и млад, и побелял,
около него се тълпял.
А момъкът пък, вик след вик,
се чувствувал все по-велик.
Оратор като него май
друг нямало по този край -
хем гръмогласен, хем устат.
Ех, как да го не изберат?
Решили хората - водач
да стане славният викач
и вкупом да ги поведе.
Да ги, да ги… Но накъде?
На гръмки приказки бил цар
тоз новопръкнал господар,
но за дела си бил неук.
Залутал се натам-натук,
натук-натам…
Без път и цел
накрай народа си повел…
Така се случва в този свят
със всички, щом си изберат
водач не умен, а устат.
ШОПАРЪТ ЦАР
Нали най мразел да е гладен -
тлъст,
с ръст внушителен, грамаден,
незнайно как един Шопар
издигнал се и станал цар.
А цар като е, първенец,
полага му се и дворец.
Без отдих труженици в срок
издигнали висок, широк,
с тераси, с не един покой,
дворец блестящ за царя свой.
А той,
доволен и честит,
след царско лочене, немит,
наврял се вътре и навред
разпоредил, като естет,
да няма кътче без копаня.
Дори и в царската му баня,
с помия пълен най-отбрана,
басейнът на корито станал…
А верен винаги на почина,
двореца щом превърнал в кочина,
Шопарът цар заел се здравата
да стори същото с държавата.
БАЛОН И ПЧЕЛА
Надут от важен големец,
що по балоните бил спец,
зареял се един Балон
из мамещия небосклон.
И щом видял света оттам,
започнал да се хвали сам:
- О, аз не съм обикновен!
Балон съм аз благословен
от Бога и съм пълен аз
не с въздух, ами с райски газ!
Прехвърчайки от цвят на цвят,
дочула тез хвалби Пчелица
и - що е райски аромат!? -
зачудила се, па на прицел
Балона взела - боц и - праас!
Разбрала тя едва тогаз
какъв бил всъщност „аромата” -
уж пълният със „райски газ”
Балон вонял, вонял на блато.
КАТЪРСКА СЪДБА
На село, в някакъв яхър,
живееше един Катър.
Катър кадърен беше той
и товара мъкнеше без бой,
че нямаше вроден инат
като магарешкия брат.
Пред мостове и пред врати
веднъж не се заинати.
Катър от класа е все пак -
да върши магарии как?
Ала въпросният Катър
си имаше един кахър:
от бранша разните колежки
отбягваха го и с насмешки
подире му пръхтяха всички -
Кобилки врани, Магарички -
че по причини обясними
е скука да са му любими…
Черноработник, спец макар и,
но само в мъкнене на товари,
кадърност и да притежава,
едва ли ще дочака слава.
ЦАР МАРКО
Понеже в него виждали себеподобен
и кандидат за тях бил най-удобен,
Кокошката, Гъсокът и Овцата,
Мисирът, Патката, Козата
и, разбираемо, Катърът стар -
издигнали Магарето за цар.
Напразно противили се и Конят,
и Кучето, и Волът - тронът
напразно те изтъквали - на Марка,
че очевидно не е хич по мярка.
Да слуша кой ли малцинството?
Избрало си го мнозинството
и зацарувал, както той си знае…
Но вече цар нали е, как да трае?
Започнал да показва, без да крие,
цар Марко всичките си магарии,
а що пък за водач са си избрали,
едва сега, ех, в двора го разбрали…
На място ли избраникът ще бъде,
по тези, що издигат го, се съди.
