Николай Мазуркевич
Николай Иванович Мазуркевич (1893 - ?), руски поет и редактор, е роден през 1893 г. в Новоросийск - на него като на роден град посвещава втория си сборник „Прекрасное далеко” (Пятигорск, 1912 г.). Вероятно тук прекарва детските и юношеските си години. Започва творческата си дейност на 12-годишна възраст, първите му стихотворения „18 мая” и „Счастье” се появяват в „Новороссийская газета” на 25 август 1905 г. На 17 г. вече е сътрудник на седмичния вестник „Черноморское побережье”, издаван в Новоросийск с редактор А. Ф. Филипов (1910 г.). След година, през 1911 г., когато е на 18 г., започва да издава и редактира сп. „По лазурным берегам” в Новороссийск, публикува също в „Кавказский край” и „Нива”. Премества се в Пятигорск по всяка веротност в края на 1911 г. През 1912 г. обнародва сборника си със стихове „В сетях невроза”, издаден в Пятигорск. След него следват „Прекрасное далеко” с приложение пиесата „Неврастеник. Под страхом смерти”, която е поставена в Кавминводи в 1916 г., „Принцесса памяти”, „Ранние грезы”, „Вперед, к жизни!”, „Литературный сборник новых рассказов”. В анкета поетът споменава и други свои сборници, които явно не са се запазили: „Тёмная весна”, „Голубые нити”, „В сетях тьмы” (това може да е „В сетях невроза”), „Струны сердца”, сборникът със стихотворения в проза „У моря”, романът „Луиза”, сборникът, издаден зад граница от книгоиздателство на руско-българските писатели „Акация” в София - „В полусне”. В Пятигорск от 1914 г. до 1918 г. е редактор на „Кавказский журнал”. През 1919 - 1920 г. Мазуркевич работи в Тифлис (Тбилиси) в седмични вестници, включително и в „Кавказское слово”. Евакуиран през февруари 1921 г. на Балканския полуостров - пребивава във Варна и София. Тук издава списанието за литературно творчество „Балкански журнал” (1921 - 1923) - дело на Балканския отдел на Международния комитет за подпомагане на пострадалите от войната и руските деца при Лигата на нациите. Авторът приема и приветства идеята за обединение на братята славяни. В него призовава руския народ да съхрани в себе си красотата на живота, героичното, самопожертвувателното - в името на родината. Председател на обединения комитет на писателите на Балканите. Член на редакционната колегия на южноруското обединение на Комитета на писателите и журналистите. Емигрира в Чехословакия през 1924 г. От юни 1924 г. живее в Прага, лекува се, прави опити за създаване на ново списание. Не създава семейство, живее без средства за съществуване с болната си майка. Известно е, че Мазуркевич работи зад граница над антология на чешките поети, в 1925 г. пражкото издателство на Уваров публикува сборникът му със стихове „Отыграла метель”, за който няма данни в анкетата на писателя. Според някои изследователи той издава осем книги със стихове, първите в Пятигорск в 1912-1913 г., последните - в София и Прага в 1923-1925. Най-вероятно обаче книгите му са повече. Псевдоними: Автор; Николай М.; М.; Изгнанник; Н. Изгнанник. Творческите следи на поета се губят в Прага. Редица руски писатели, както и български, сред които Стилиян Чилингиров и Иван Кирилов, оценяват високо творчеството му.
Публикации:
Поезия:
СНЕЖИНКА/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 134 януари 2021
За Николай Мазуркевич:
ДРУГИТЕ ЗА НИКОЛАЙ МАЗУРКЕВИЧ/ брой 134 януари 2021