ОТИДЕ СИ ПИСАТЕЛЯТ АНАТОЛИЙ ПЕТРОВ

На 7 януари 2021 г. почина писателят Анатолий Петров. Той е роден на 08.09.1929 г. в град Оряхово. Бил е музикант в Духовия оркестър на класика на българското хоро Дико Илиев при читалище „Надежда” в Оряхово. Завършил е мъжката гимназия „Христо Ботев” в Оряхово, Селскостопанската академия в София и биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Защитил е дисертация по генетика и развъдна биология в Селскостопанската академия в София. Работил е като зооинженер и биолог. Чел е лекции в Лайпцигския университет. Автор е на романа „Времена и съдби”, сборниците с разкази „Отбивки по пътя”, „Погледи през мъглата”, „Лунна пътека”, „Пътувания във времето” (2001), „Отблясъци и сенки” (2004), „Срещи и разминавания”, „Белязани делници”, „Отлетяли мигове”, „Спомени от настоящето”, „Проникновения” (2012), „Черна магия” (2013), “Делнични мигове” (2015) и др. Носител е на почетен медал на Съюза на независимите български писатели и на наградата на Община Ловеч за литература „Ловешки меч” (2004). Творчеството му се радва на почитатели извън границите на България. Новелата му „Незаглъхнал романс” е популярна сред българската общност в Израел. Разказът му „Гурбетчийка” е публикуван в гръцкия вестник „Атински вести”. Негови разкази са четени в българско радиопредаване в Бризбейн - Австралия. Разказите му се приемат добре сред българската общност в чужбина - особено в Израел, Канада, Ню Йорк, Австралия, Гърция. Владее 7 езика - немски, турски, румънски, руски и др. Член на Съюза на независимите български писатели. Житейското му кредо е: „Интелектуалецът, бил той поет, писател, композитор, може да повлияе, ако не се увлича в сладникавите модернистични тенденции, които се опитват да разрушат ценностите на хилядолетната българска култура. Старая се да водя художествена битка срещу опошляването на изкуството и вируса на модернизма.”. От 1981 г. живее и твори в Ловеч. Активен сътрудник и приятел на електронното списание „Литературен свят”.

Поклон пред светлата му памет!