Веселин Веселинов
Веселин Янков Веселинов е роден през 1989 г. в Сливен. Завършва Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов” в родния си град, където е обявен за литератор на випуск 2003/2008. Бакалавър по психология, а по-късно и магистър по клинична и консултативна психология. В момента се обучава в докторантската програма по клинична психология на СУ „Св. Климент Охридски”. Преподавател по философски цикъл и английски език в София. Печели I-во място в есеистичното предизвикателство на LoveTheater.bg на тема „Ролята на зрителя в театъра днес” през 2017 г., както и голямата награда за социална поезия в десетия национален конкурс на името на Никола Вапцаров за творбата „Лепрозориум”. През 2020 г. е удостоен със специално отличие в конкурса “Млад разказвач”, организиран от Бургаска писателска общност и община Бургас в памет на Атанас Радойнов, за разказа “Азалия”, с трета награда в Международния конкурс за поезия „Лирични гласове” за стихотворението „Надреални светове”, почит към символистите Яворов, Лилиев и Ясенов, с приз за млад автор в Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша”, със специална награда на Съюза на българските писатели за стихотворението „Натрапчиво” в Шестото издание на литературния конкурс за студенти „Георги Черняков”, както и с Първо място в раздел „Поезия” в конкурса на община Сухиндол „Яна Язова - Христо Смирненски” за лиричното творение „Нощ”. Почетен е за отлично представяне с есето си „Защо съм учител” от Издателска група „Просвета”. Той е сред петте номинирани в шестия национален конкурс за млади поети „Георги Давидов” - Шабла и сред участниците в Майски срещи на славянските творци „Свято слово” 2020. Негови произведения са публикувани в младежките литературни вестници „Музи в залива” и „Teen`s paper”, вестник „Литературен глас”, литературен клуб „Отвъд кориците”, алманах за литература и изкуство „Огнище 2020″ и в сборниците „Изкуство по време на пандемия” и „Лято след пандемия”.
Публикации:
Поезия:
