Александър Гиргинов

Цени ли българското общество нашия писател и неговото дело?

Разбира се. Излишно е да се пита дори. Неведнъж е доказало то това.

Нима малко сълзи се изплакаха миналата година над пресните гробове на покойните писатели?

Това не беше ли знак на уважение!

А нима неведнъж е извеждана пред обществения съд общата незаинтересованост към българската книга!

Това не е ли израз на загриженост!

Не е ли достатъчно всичко това. Повече какво е нужно на писателя?

Обществото бди над твоята съдба, български писателю, бъди спокоен и твори!

А че твоите книги не се купуват и че никой не се интересува от тях, това е дребен въпрос. И не си струва да се говори за него.

Такива са времената.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 421, 8.02.1939 г.