КЪМ МЛАДИТЕ – ПИШЕТЕ ЗА ЖИВОТА

Василе Христу

Дългът на писателя е да се приближи до обществения елемент, да служи на човечеството чрез съчетание на неговото изкуство, с болките, страданията и аспирациите на целия народ и да изрази оная героика на своето време, достойна за показ пред чуждия свят.

Така са писали Каравелов, Ботев, Вазов, Славейков, Яворов, Дебелянов и всички ония труженици на възвишената правда, които днес служат за занме на младите.

Писателят не може да се откаже от обществения кипеж, от живия живот и да се скрие в своята химерична кула, откъдето да пее за сладникави и сантиментални копнежи, присъщи на една празна и разгулна общественост.

Писателят е, и си остава гражданин. Това най-добре го доказа Жулиен Бенда, който престана да бъде това, което бе преди 10 год.

Младите поети и писатели на България да се вдъхновят от възвишените идеи на възраждането, от оная романтична епопея на българския народ, която пробужда адмирация на всички културни народи.

Нека тая нова генерация от поети и писатели излезе от стадията на мъртвия живот, да влезе в мравуняка на живия живот, да пише за воплите и страданията на околните и да почувства радостта на слънчевия живот, единственият достоен да бъде живян.

Млади писатели и поети, пишете за живота, пишете за ония, които не знаят какво е радост в тоя живот.

Пишете за ония, които трябва да дойдат.

Тоя повик не е нов. Някога руската младеж, увлечена от романтиката на героичното време, достойно оцени представителите на човешката съвест. Днес тия апостоли на новата културна общественост са в галерията на безсмъртните: Пушкин, Гогол, Достоевски, Тургенев, Толстой.

На работа за една нова културна общественост! Руската народна мъдрост „Молодым людям - на поучение. Старим людям - на послушание” трасира пътя на „старите” и „младите”, които всички по дух трябва да бъдат нови хора, ратуващи за повече радости за всички хора!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 343, 24.02.1937 г.