Василе Христу
Василе Николай Христу (Vasile Hristu; бълг. - Васил Николов Христов), български историк, журналист, преводач от арумънски произход, е роден на 25 март 1905 г. в град Горна Джумая (сега Благоевград). Завършва гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в родния си град. Учи литература и философия в Букурещ, специализира история (1932). В Румъния превежда и публикува в печата произведения на български писатели. Учителства в основното румънско училище в град Горна Джумая. Един от основателите на Българо-съветското дружество в София (1934). Публикува в румънската и в българската периодика статии за българо-румънските културни връзки. Сътрудничи на списание „Компас”, в. „Литературен глас”, в. „Литературен фронт”, сп. „Балкански преглед” и др. Книги: „Очерк върху румънската литература” (1934), „Съвременни български писатели” (1935, на румънски), „Въстаници и чорбаджии. Според записките на Ангелаке Савич (1947), „Любен Каравелов за федерацията” (1948), „Христо Ботев като публицист” (1949). Превежда на български език „За българските революционери” от Замфир Рали Арборе (1947), „Никоара Поткоава”, историческа повест от Михаил Садовяну (1954), „Много, много светлинки…” от Октав Панку-Яш (приказка, 1954), романите на Александру Жар „Граничен камък 203″ (1953) и „Голямата подготовка” (1954) и др. Под негова редакция излиза „Правда и свобода” - cтихотворения от Христо Ботев (1936). Съредактор на сборника „Песента на редута. Румънски поети за Освободителната война 1877-1878″ (1961). Умира на 17 октомври 1968 г. в София.
Публикации:
Публицистика:
ЕДНО ИСТОРИЧЕСКО ПИСМО ДО ГАРИБАЛДИ/ брой 134 януари 2021
