Димитър Хаджитодоров

В стари времена планините били голи и скалисти височини и като каменни острови се издигали над долините, където живеели дърветата. В планините било самотно и студено, а в низините - топло и уютно, и птиците и зверовете правели своите домове там.

Сиво-черните планини мълчали и само когато излизала буря, ревът на вятъра нарушавал тишината. От долините се носели шумът на листата и песента на птиците, и планините мислели, че там винаги има празници.

Един ден, когато слънцето греело ярко и по небето нямало облачета, високите борове се загледали към най-близката планина и казали:

- Интересно, колко ли надалеч се вижда от върха? Навярно може да се огледа целия свят.

- Хайде да идем и да проверим - предложила млада елица, която много искала да се поразходи.

- И ние идваме! - подвикнали брезичките, които също протягали нагоре тънките си вейки.

Едно след друго, дърветата закрачили към скалистите склонове. Първи вървели боровете и елхите, следвани от брезите, а след тях потеглили младите дъбове, букове, кленове и цялата гора се раздвижила.

Изкачването не било лесно. Колкото по-високо се катерели, толкова по-стръмни ставали пътеките, по които дърветата вървели. Застудявало и някои от пътешествениците решили да спрат там, където намерили завет.

Жилавите борове се изкачили най-високо, докато насреща им не излязъл студен вихър, а пътят потънал в непрогледна мъгла. След тях, без да се боят ни най-малко, се подредили брезичките и казали, че няма да отстъпят от височините, докато не огледат внимателно всичко.

Останалите дървета, които обичали по-топлите места, устройвали своите гори надолу. Всеки се настанил успешно и каменните хълмове се покрили със зеленина. Птиците се преселили в планините и огласили с песни мълчаливите склонове. Треви и цветя поникнали в корените на дърветата и разстлали пъстър килим.

Гледката, която се открила пред преселниците, била толкова просторна, че до днес никой от тях не се отказва да се радва на света от своето място.

А когато вятърът връхлита върху безмълвните наблюдатели, боровете се поклащат сдържано и изпращат поздрави на своите събратя в съседните планини.