На 5 декември 2020 г. в Санкт Петербург на 85 г. почина докторът на историческите науки, професорът, бившиият декан на историческия факултет на Санкт Петербургския държавен университет изтъкнатият руски историк Игор Яковлевич Фроянов (Игорь Яковлевич Фроянов). Той е роден на 22 юни 1936 г. в Армавир, Краснодарския край, в семейство на кубански казак. Трудното детство и прозвището син на “враг на народа” не го пречупват: през 1954 г. завършва средно образование, през 1955-1958 г. служи в армията, през 1958-1963 г. учи в историко-филологическия факултет на Ставрополския педагогически институт. В студентските години, под влияние на първия му учител професор В. А. Романовски, у Фроянов се пробужда изследователският интерес към проблемите на руската средновековна история. През 1963 г. този интерес го води към аспирантура в историческия факултет на ЛГУ. Научен ръководител на младия аспирант става професор В. В. Мавродин. Фроянов запазва неизменно чувството на любов и благодарност към учителя си. От защитата през 1966 г. на кандидатската си дисертация съдбата на учения е неразривно свързана с Петербургския университет, в който работи над 40 години. Фроянов е доктор на историческите науки (от 1976 г.), професор (от 1979 г.), завеждащ катедрата по история на Русия (от 1983 г.до 2003 г., с прекъсвания) и декан на историческия факултет на Петербургския държавен университет (от 1982 г. до 2001 г.). Бил е председател на Главния Съвет по история на Госкомвуз на Руската Федерация, ръководител на научната програма “Историческият опит на руския народ и съвременността”. Виден представител на ленинградската историческа школа, създател и ръководител на Санкт Петербургската историческа школа, специализирала се в изучаването на средновековна Русия. Изследванията на Фроянов го нареждат до водещите специалисти по история на руското средновековие. Сега научната общественост все по-често се обръща към концепцията на Фроянов и създадената от него в университета историческа школа за Древна Русия. Тази концепция му носи в “предперестроечните” години обвинения в “антимарксизъм”, “буржоазност”, “липса на класов подход”, но остава едно от най-плодотворните изследователски направления. Автор на редица научни монографии: “Киевска Русия. Очерци по социално-икономическа история” (1974), “Киевска Русия. Очерци по социално-политическа история” (1980), “Създаване и развитие на раннокласовите общества” (1986; в съавт.), “Градове-държави в Древна Русия” (1988; в съавт.), “Християнство: Античност. Византия. Древна Русия” (1988; в съавт.), “Киевска Русия. Очерци по руска историография” (1990), “Метежният Новгород” (1992), “Древна Русия” (1995), “Древна Русия: Опит за изследване на историята на социалните и политически борби” (1995), “Робство и данъци при източните славяни” (1996), “Билинна история (Работи от различни години)” (1997; в съавт.) и др. Сериозен обществен резонанс предизвикват двете следващи работи на учения: “Октомври седемнадесета” (1997) и „Падение в бездната (Русия в края на ХХ век)” (1999). В първата книга, която авторът е посветил на “светлата памет на владиката Йоан, Митрополит Санкт Петербургски и Ладожки”, Фроянов доказва, че през октомври 1917 г. се сблъскват “три взаимоизключващи се решения: революцията за Русия, Русия за революцията и революцията срещу Русия”. На третото решение, което “е свързано с играта на външните сили, враждебни на Русия” е посветена книгата. Анализирайки сенчестата страна при подготовката на революцията, Фроянов показва ролята, която “световното задкулисие” е играло в унищожението на Русия. Логическо продължение на тази книга става “Падение в бездната” - първото фундаментално научно изследване на трагедията от световен мащаб, наречена от творците й “перестройка”. Обобщавайки огромен фактологически материал, Фроянов създава впечатляваща панорама на разрушението и предателствата на Родината. След излизането на “Падение в бездната” като по команда либералните медии започват натиск върху учения - върху него се нахвърлят с етикети като “реакционер”, “черносотенец”, “червено-кафяв”, “ксенофоб” и др. В резултат на тази кампания през април 2001 г. той е лишен от длъжността декан на историческия факултет, а на 26.06.2003 г. - и от длъжността завеждащ катедрата по руска история. В негова защита се обявява Съюза на писателите на Русия, редица членове на който подписват колективно обръщение към университета с молба да отмени решението си за оставката на историка, в него е казано: “Западниците, либералните интелигенти обявиха тотална война на цялата руска история, на нашите успехи и победи. Либерално-демократичните, финансирани от западни източници, сили започнаха ново настъпление срещу руската наука, култура, литература. Една от техните жертви трябваше да стане професор И. Фроянов…”. Един от теоретиците на антиглобализма в Русия. Член на редакционния съвет на радиовестник „Слово”. Фроянов е автор и на книгите „Киевска Русия. Очерци по социално-икономическа история” (1974, 1980); „Градове-държави в Древна Русия” (в съавторство с А. Ю. Дворниченко, 1988); „Християнство: Античност. Византия. Древна Русия” (в съавторство с Г. Л. Курбатов и Е. Д. Фролов, 1988); „Киевска Русия. Очерци по родна историография” (1990); „Мртежният Новгород” (1992); „Древна Русия: Опит за изследване на историята на социалните и политически борби” (1995); „Робство и данъци при източните славяни” (1996); „Билинна история” (1997; в съавторство с Ю. И. Юдин); „Октомври седемнадесета” (1997); „Потъване в бездната. Русия в края на ХХ век” (1999); „Киевска Русия: Главни черти на социално-икономическия строй” (1999); „История на Русия от най-древни времена до началото на XX в.” (1999); „Началото на руската история. Избрано” (2001); „Началото на християнството в Русия” (2001, 2003); „Драмата на руската история: По пътя към опричнината” (2007); „Уроците на Червения Октомври” (2007); „Загадката на покръстването на Русия” (2007, 2009); „Молитва за Русия” (статии, очерци, интервюта, 2008); „Страшната опричнина” (2009).

Поклон пред светлата му памет!