ИЗ „ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО И ЛЮБОВТА”
превод: Димитър Стоевски
откъс от драмата
ЖРЕЦЪТ
Не знам дали да ти призная трябва?
По-весела, представях си, ще бъдеш
ти вечерта на тоя ден честит,
що нашите желания увенчава.
Постигнато е всичко, към което
насочени били са наште цели
и нашите надежди съкровени,
но пак, наместо радостна да бъдеш,
тъй равнодушна виждам те и няма.
ХЕРО
Добри ми чичо, знаеш ти, че можем
да бъдем ние всегда господари
на смътни настроения, които
душата ни връхлитат и отново
напускат ни, защото те сами
явяват се и нищо ги не следва.
Най-висшето, най-хубавото даже,
вести ли се по начин друг, не тъй
ний както сме го чакали, тогава
то таен страх ни вдъхва, както всичко
велико и огромно е страхотно.
Но остави ме само тая нощ
да си почина, да размисля, утре
предишната ще ме завариш пак.
Тъй тихо тук е, въздухът не трепва,
на мислите вълните тук ще могат
да се отдръпнат лесно от брега,
ще се разпръсне всеки смут, и пак
съзнателна ще бъда аз, повярвай.
ЖРЕЦЪТ
Съзнателна? Дете, кажи, дали
случайно ти каза това или
проникнала си в смисъла дълбок
на тая дума, ласка за слуха ми?
Ти назова с туй оня лост могъщ
на световете, който повишава
великите дела хилядократно,
а дребните издига до звездите.
Да, подвигът чутовен на героя
и песента свещена на певеца,
прозрението свише на пророка
и чудните дела на боговете -
съзнателният всичко туй постигна
и отличи, не вижда го и с гавра
го среща само онзи, който броди
разсеян и несвестен по земята.
Сърцето ли подсказа ти това?
Тогаз, дете, добър ти път! Така
създание честито ти ще бъдеш,
греховните желания ще бягат,
изтръпнали от страх пред твойте стъпки;
и както онзи, който в здрачна вечер
далеч в небето взира се и там
не вижда нищо друго, само сиво,
безцветно сиво, нито ден, ни нощ,
но неотлъчно погледа си вперил,
той вижда - там една звезда блещука,
до нея втора, трета там, стотици
и хиляди - и в неговите влажни
и радостни зеници се разлива
предчувствието за нощта, която
пленителна и лъчезарна слиза.
Видения възкръсват и мъглите
стопяват се, природата разкрива
недрата си и сетните си тайни;
и гласове божествени, отчасти
надигнали се в собствената гръд,
отчасти пък дошли от висини,
за людски взор неизмерими още.
ХЕРО
Ти знаеш, чичо, моят дух не може
да излети тъй смело: толкоз много
от мен не се надявай! Но това,
което в дълг вменява ми се, знай,
решена съм до край да го изпълня.
ЖРЕЦЪТ
Добре, да бъде както казваш ти,
макар че не хубаво и право
в началото на път да се поставя
тъй близка цел, задача толкоз скъдна.
Но нека бъде тъй на първо време!
Едно сега помни добре: във всичко,
което носят дните бързотечни,
не следвай нивга първата подбуда!
Тоз, който се към подвизи стреми
и в бурния живот се втурва, гдето
човек с човек воюва, може той
опасности да търси с меч обнажен,
че колкото по-люта е борбата,
дваж по е славна крайната победа.
Но който дири пътя към душата,
където само цялостни стремежи
от вси страни делата ни подкрепят -
той длъжен е далеко да стои
от битките житейски, че от тях
не се завръща никой тук без рана,
която, даже заздравяла, всявга
лих спомен е за него в мрачни дни.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 14, бр. 536, 31.12.1941 г.