ЕПИГРАФ
превод: Георги Михайлов
Животът ми е бдение над бездна,
а мисълта - тъга по тайна звездна…
Една загадка - гръм и тишина,
безпечност сънна, тягостна тревога,
и малък злак, и в синий свод на Бога
светила нощни с живи писмена.
Не е ли дивно, че поредно дреме
в цвета - зърно, в зърното - пак разцвет,
че някой кръг всесвързващ ще обнеме
простора от неща без край и чет?
Животът ни е трепет безпределен,
а мисълта ни - само стон безцелен…
След мига миг - в таинствений конец
Властта на Вечността безстрастно свива
и който в мрак да отличи отива
живот от смърт - той горък е слепец!
О, вечна скръб, че храмът в таз вселена
е скрит за нас под непрогледен дим,
и с векове в една тъга несменна
напразно ний пред страшний вход стоим!
——————————
сп. „Зеница”, г. 1, бр. 6, 1920 г.
