Александър Михайлов

СТАРИЯТ ОКОП

Кой го е белязал с камък? И кога ли?
Хлътнал е в земята край тревясал друм.
Дядо тук воювал, мрял за идеали,
с рана на гърдите - рана от куршум.
Гняв го задушавал. Стрелял дядо с пушка.
Три дни и три дни бранил Три уши,
три пъти отблъсквал вражата вихрушка,
тръгнала дома му да опустоши.
Чакала войника нива запустяла,
майка просълзена, есенна зора.
Той не се завърнал. Пушката мълчала.
Само прогърмяло някъде „Ура!”

КРЪСТЪТ

В Кръста чудодейна сила има,
дух могъщ и Божи благослов,
воля за победа несломима,
вяра и надежда, и любов.
С кръст Господен в мислите си чисти,
срещу злото тръгнеш ли, върви!
Покорявай урви каменисти,
там, където не растат треви!
Кръстът, осветен в кръвта Христова
на Голгота, в оня час зловещ,
ни подканя за молитва нова
над запалената жълта свещ.
Кръстът е на вярата живеца.
Може да навдие той порок
и дори да съживи мъртвеца,
ако вдън сърцето ни е Бог.