ВЪВ ВЛАКА
превод: Тихомир Йорданов
ВЪВ ВЛАКА
На моето рамо доверчиво глава
отпусна мъж с цепната вежда.
Промърмори, брадясал, изсумтя след това -
беше повечко пийнал, изглежда.
Беше едър мъжага. Но всички тогаз
ме погледнаха с плаха тревога:
туй пияно животно - махни го от нас,
отмести се, момиче, за Бога!
Ти си хубава, чиста жена…
На тютюн се вмирисваш. Веднага
пропъди тази жалка развалина,
този мръсен, пропаднал бедняга!
А пък аз не помръдвам. Но, впрочем, и той.
Че човекът, заспал от умора,
може би си сънува, че има покой
на света, топлина и опора.
***
В камината,
вместо дърва,
горят годишни кръгове.
***
Щастливци! Вдигат дом сега.
Той още е слепец почти.
Изправя трудно своята снага
и вятър в стаите свисти.
Небето ще докосне после чак.
И по човешки той ще бъде жив:
ще шие, ще плете, ще готви - знак,
че е обичан и че е щастлив.
Във тесни кухни ден през ден
за чудеса ще бъбри и за суета.
Ще чупи и чинни, разгневен
на всичките неправди по света.
Ще си размисля зиме и през май,
че не напразно тази висота
на него му е дадена за рай.
