СОНЕТИ

Драгомир Шопов

***
През разградената ограда
и символичната врата
ти виждаш по-добър света,
макар да няма изненада

в лехите, в празните кутии,
във струпания камънак
като нарочно сложен знак,
че нещо тука май се крие.

Какво се крие? - Твойта дреха,
умората със капки вар,
греблото и трионът стар,
а може би една утеха,

че ти си още много млад,
щом преоткриваш този свят.


***
Лисичите следи са
току до твоя праг.
Как хитро ги изписа
лисицата. И как

не знаеш накъде е
притичала от страх,
къде се червенее
гърбът й - огън плах.

Дали към теб не гледа
отнякъде с очи,
в които и победа,
и тайна злост личи…

Знай - временно е всичко.
И ние с теб, лисичко…