ГОЛЯМАТА ШПИОНСКА ИГРА В СОФИЯ
ВИСШ ШПИОНАЖ В СОФИЯ ПРЕДИ 80 ГОДИНИ РЕШИ ИЗХОДА НА ВОЙНАТА, ПОЛОВИН ГОДИНА ПРЕДИ ХИТЛЕР ДА НАПАДНЕ СССР
20, 21, 22 януари 1941 година, голяма шпионска игра в София
* СКАНДАЛЪТ С ИЗЧЕЗНАЛИЯ ПОРТФЕЙЛ НА ПОЛКОВНИК ДОНОВАН-НЕГОВАТА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
* СОФИЯ-ЦЕНТЪР НА ОЦЕНЕНАТА ОТ ЧЪРЧИЛ КАТО “НАЙ-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНАТА ШПИОНСКА ОПЕРАЦИЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА”
* ЗА ТРИ ДНИ ШЕФЪТ НА АМЕРИКАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ ЗАВИНАГИ ОБИКНА БЪЛГАРИЯ КАТО “МАЛКА,НО ПРЕКРАСНА СТРАНА”
НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ
Една шпионска операция, върха на която бяха три дни в София -20, 21 и 22 януари 1941 година реши изхода на Втората световна война,шест месеца преди Германия да нападне СССР. До ден днешен български историци не проявяват интерес към това изключително събитие, което съчетано с отказа на цар Борис Трети да подкрепи Мусолини при авантюрата му с Гърция може да се приеме и като невидим принос на страната ни в победа над Хитлеристка Германия. В пълната с дезинформация Уикипедия дори пише, че ръководителят на Бюрото за специални услуги полковник Донован имал неуспешна мисия в София. А източници на изключителната операция не липсват. Ето само някои от тях, ползвани от мен при писането на текста:
Richard Dunlop,”The master of espionage” , Чикаго, 1982.
Willian Stevenson, A Man College interpid”, Лондон, 1976.
Макс Хейстингс, “Тайната война”, българско издание, 2019.
Николай Яковлев, “Избраньiе произведения”, Москва, 1985.
Списание “Сигнал”, Берлин,1943, българския вариант
Списание “Илюстрована политика”, 1943, текстът в двадесет броя “Самоубийството на Югославия”, превод от немски, не е посочен авторът
Радио “Христо Ботев”, 2,7, 9 март 1942 г. Беседи на Вълко Червенков с полковник Г.
Разговори с Борис Афанасиев (той, Борис Манолов Атанасов) разузнавач ГПУ, НКВД 1922-1952, прототип на Щирлиц.
Разговори с Димитър Адамов Димитров, известен повече като генерал Доналд Доналдсън.
Разговор със Стоян Владимиров Заимов.
_________
Три дни - 20, 21 и 22 януари 1941 година София е главна политическа арена на шпионска операция, която предопределя изхода от Втората световна война.
В специален меморандум до Рузвелт Уинстън Чърчил пише: “Стивънсън и Донован (шефовете на английското и американското разузнаване тогава - бел.моя - Б.Ц.) осъществиха най-забележителната операция в областта на разузнаването по време на Втората световна война”.
Тази шпионска игра предопредели ботуша на Вермахта да затъне пред Ленинград и Москва и в голяма степен предопредели изхода на войната.
Този триумф не е особено популярен, въпреки,че не липсва литература, причината е в това, че за нейния успех един народ бе хвърлен на лъвовете. Сръбски историци и до днес са на мнение, че провалът на Хитлер на Източния фронт и изходът на Втората световна война се дължи изцяло на Югославия. Монтгомери Хейт, американски историк, също твърди това. Пряка връзка тук има и България с отказа си да подкрепи Мусолини по време на нападението на Италия срещу Гърция. Изтъкнатите италиански историци Бона и Сантарели са категорични, че поведението на България определи изхода на Втората световна война. Съветските историци преди и руските днес никога не приеха тия мнения за сериозни.
ЗАПЛАХАТА
На 18 декември 1940 година Хитлер подписва плана “Барбароса”. В него определената дата за нападение на СССР е 15 май 1941 г. Още същата нощ най-важният американски разузнавач в Германия, десетилетия след войната известен само като Джони Хер, съобщава новината във Вашингтон. Истинското име на този забележителен агент, за когото все още не може да се разкаже всичко е Ханс Хайдрих Херуърс фон Битенфелд, германски дипломат от кариерата. През 1936-1940, в германската легация в Москва той е много важен за американските тайни служби, но завърнал се в Берлин, той става безценно съкровище. Всъщност малко известно е, че по това време САЩ нямат официална и професионална разузнавателна служба. Към министерства и ведомства има шпионски служби, но координация между тях няма. През 1936 г. президентът Рузвелт, когото специалистите наричат “баща на американското разузнаване”, възлага на шефа на ФБР Джей Едгар Хувър да изгради служба за шпионаж, но успоредно с това взема до себе си като ръководител на Специализиран разузнавателен отдел към Държавния департамент стария си приятел от студентските години Уйлям Донован, наричан Дивият Бил (Рузвелт ще се шегува и ще го нарича “моите тайни крака”).
По-късно последният ще изгради и оглави първообраза на ЦРУ, Бюрото за стратегически услуги УСС.
Но на 20 декември 1940 година Донован все още е само шефът на отдела към департамента и работи съвместно с Уйлям Стивънсън, директор на британските разузнавателни операции в САЩ, като официално се води ръководител на обединена англо-американска разузнавателна служба. Настанил се в Рокфелеровия център в Ню Йорк.
Дивият Бил се среща в Белия дом с президента и двамата водят съдбоносен за света разговор, който продължава в нощта преди Коледа.
Решава се предвид характера на Сталин да не разчитат на ефект, ако му бъде съобщена датата. Освен това те не се съмняват, че и съветското разузнаване само може да се добере до факта. Но това няма да промени същността.
А тя е, че ако Хитлер започне война срещу СССР на 15 май нищо няма да може да спре победния марш на Вермахта до Урал. Военни специалисти съветолози по задача на Донован са изчислили, че германски войски ще маршируват на Червения площад в края на август. Стивънсън е дал същата задача на английски специалисти, които са сметнали, че Москва ще падне около 1 август.
И полковник Донован предлага единствено възможния изход от ситуацията: да се обърка разписанието на Хитлер и той да нападне СССР два месеца по-късно или поне 40 дни след 15 май.
Тогава през септември Вермахта едва ще достигне подстъпите под Москва и Ленинград и тогава на помощ на Сталин ще се притече “несъкрушимая и легендарния” армия Лошото време с опълчението Лоши пътища. Танковете ще затънат, моторите ще откажат, на шега един от американските специалисти ще предвиди пророчески, че и полските мишки ще се бият за руската земя, ще прегризват кабелите на моторизираните средства (това прочее ще се окаже истина, отразено е в доклади на германски генерали). Биографът на Донован Ричард Дънлъп пише в книгата си “Майсторът на шпионажа”, че полковникът предлага
ШПИОНСКИ СПЕКТАКЪЛ
В КОЙТО ДА БЪДЕ СЦЕНАРИСТ, РЕЖИСЬОР И ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ГЛАВНАТА РОЛЯ,
а сцената - София.
Заедно със Уйлям Стивънсън, един забележителен разузнавач, наречен в специалните служби на Англия Храбрецът (той наистина е такъв в битността си и на летец през Първата световна война, както и като шпионин нелегал). Донован разработва план да се подхвърлят на Хитлер документи, които да го принудят да промени плановете си.
Самата ситуация е добре дошла.
Мусолини е в положение “ни напред, ни назад” в Гърция. При определени обстоятелства Хитлер ще трябва, за да осигури гърба си, да помогне на Дучето. До тук нищо особено, но “прът в колелата” тогава ще стане Югославия. И тук ще бъде голямата грешка на фюрера. Той ще сметне, че ще я прегази за два-три дни. И ще помогне набързо на закъсалия Мусолини.
Че на дучето е наложително да се помогне Хитлер знае и на 8 декември (пак по сведение на знаменития агент Ханс фон Битенфелд) е разписал план Марита за бързо окупиране през март 1941 година на Гърция като Вермахта премине за там през Румъния и България. Никакъв проблем.
И тогава събития в Югославия и свръхсекретни документи ще вкарат фюрера в капана за бързо овладяване на Югославия. И няма да се усети, как ще трябва влакът за СССР да се задвижи със закъснение.
Дори да усети капана, той вече ще е щракнал - на Вермахта ще са необходими не два-три дни, а седмици. Защото Югославия ще се окаже костелив орех.
За целта германското разузнаване трябва да смята, че само благодарение на опитни шпиони се е добрало до свещени английски тайни.
Донован ще изиграе спектакъл, оставяйки се да бъде мишена, наблюдава на всяка крачка след изтекла информация от гестаповски агенти в Ню Йорк, които следят дейността на обединената английско-американска разузнавателна служба, на обиколката му из Англия, Гибралтар, Малта, Египет, Кайро, където е центърът на английското Управление за стратегически операции, Гърция до идването му в България на път за Югославия.
В Лондон Донован ще бъде снабден с оригинални документи, които ячки американски момчета ще охраняват бдително в малка огнеупорна каса, носена неотлъчно. Ще се даде на германците да знаят, че допълнителна документация има и в портфейла на самия Донован.
Гостуването му в България ще се смята за опит да откъсне страната от стремежа на управляващите да се присъединим към Оста.
Когато гестаповски шпиони се доберат до тия свръхсекретни документи, в Берлин ще се хванат за главите какво ги чака, ако плановете на Лондон не се провалят, ако избързат да нападнат Русия, без да ликвидират голямата опасност, която ще дойде от Балканите.
Всичко щяло да започне с раздвижване на турската армия към границата с България.
Към Югославия, ще се отправят сто английски и гръцки дивизии (Гърция вече е изтикала италианската армия).
В Белград генерал Симович ще вдигне армията и ще излезе на Дунава. Ще получи помощ и от СССР. Англичани, гърци, югославяни ще ударят Германия в тил през Унгария. Сталин ще настъпи през Литва, Полша, Галиция и Чехия. В същото време 400 хилядна английска армия през Солун и Кавала ще настъпи към Румъния и ще превземе нефтените полета. Турция ще отвори Дарданелите, през Цариград друга английска армия ще нахлуе по направление Одрин - Пловдив - Видин, друг ръкав: Лозенград - Шумен - Русе.
Всичко това са били автентични свръхсекретни английски правителствени документи. Дори през 1943 г. в Берлин все още са вярвали, че този план е предстоял да се изпълни и само благодарение на гестаповските супергерои е провален. В известен смисъл те виждаха и Донован като един от моторите на този план и дори до началото на 1944 година наричаха отворилата се за германците офанзива в Югославия “войната на Донован”. Това бе широко афиширано и в България по онова време в списание “Илюстрована политика”, издавано с германски пари, както и българската версия на немското списание “Сигнал”.
Тия наистина разработени детайлно от английския Генерален щаб планове обаче по неизвестни досега причини изоставени, през 1941 година станали идеалното сиренце в капана на дуото Донован-Стивънсън, за които възторжено ще се изрази до Рузвелт Уинстън Чърчил.
Че Гестапо е попаднало на златна мине, ще говори косвено и задкулисието на Соболевата акция в България, както и срещите на английския външен министър в Москва със съветски лидери и самия Сталин.
Донован е бил сигурен,че
УДАРЪТ НА ГЕСТАПО
ще му бъде нанесен в София. Но последния гвоздей в ковчега шял да бъде забит в Белград. Там полковникът ще води разговор с генерал Симович,ще му представи документите, ще дава допълнителни уверения,които ще трябва да бъде “прихванат” от
гестаповски агенти. И Берлин ще повярва на американеца, че когато Симович овладее югославската армия,ще получи за часове помощ - британски летци ще кацнат на югославски летища, най-напред в Мостар. В Дубровник ще акостира английски подводен флот. На помощ ще се притече и Москва.
Изпреварвам събитията: разговорът на Донован и Симович действително ще бъде подслушван и записан. (целият разговор е отпечатан в споменатите вече “Илюстрована политика” и “Сигнал”).
Два дни преди да слезе от влака на гара София в нашата столица пристига един от най-оптните германски шпиони SS щандартенфюрер (полковник) Йахим Гюнтер със специална мисия лично изпратен от Валтер Шеленберг, началник на Шесто управление (външнополитическото разузнаване) на Главното управление на имперската сигурност на Третия райх, най-големият специалист по свръхсекретните операции.
С него пристигат и екип специалисти и най-големият касоразбивач на Австрия Херман Вайс, изваден от затвора за целта. Посрещнати са от все още скриващия истинската си дейност агент на Шесто Клайхампел, работещ като преводач и специалист по дактилоскопия в Дирекцията на полицията.
За български специалисти от Дирекцията на полицията, които да помагат на германците са определени Петър Амзин от отделение А, неговият заместник Никола Гешев и шефа на отделение Б (контрашпионаж, без този срещу СССР) Андрей Праматаров.
Още със стъпването на българска земя всяка крачка на полковник Донован се следи. Фотографи запечатват от всички възможни страни касата на бодигардовете. За броени часове български майстори в занаята предоставят на германците каса точно копие на американската, ведно с всички етикети, дефекти и драскотини.
Донован веднага бива съпроводен от американския посланик у нас Джордж Ърл, професионален разузнавач, умело прикриващ истинската си същност като гуляйджия и развейпрах, несериозен човек имащ за домашен любимец тигър.
Донован е настанен в хотел “България”, в апартамент, специално оборудван от българската тайна полиция с хитроумно поставени огледала даващи възможност за безпрепятствено влизане и излизане на специално обучени агенти, без това да се забележи от присъстващите.
ДУМИ НА НИКОЛА ГЕШЕВ
(ПО СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР АДАМОВ ДИМИТРОВ)
За мен беше ясно, че полковник Донован беше тук не за да проучва обстановката и да се опита да вразуми царя да не влизаме в Тройния съюз. Той беше тук за голяма световна шпионска игра. И нищо няма да е така, както изглежда.
Гледах Гюнтер и компанията му и едва се сдържах да не им се присмея. Бяха тук със задачата да изиграят американеца. С високото си самочувствие те изобщо не допускаха, че този мъж,имащ зад гърба си 26 години работа като разузнавач, преминал всички стъпала на занаята е на много по-високо ниво от тях. И реших, че оттук нататък всичко ще зависи както от Донован, така и от мен.
Германците искаха, тарашейки документите на полковника, да проникнат в съкровените тайни на Белия дом. И на Чърчил.
ОЩЕ ЕДНА ПОВЪРХНОСТНА ТАЙНА
Според видния познавач на тайната война Александър Хейг Донован бил помолен от Чърчил да посее у българските управляващи съмнения относно присъединяването на страната към Тристранния пакт. И да постигне с някой и друг ден отлагане на подписването. И Донован наистина успява. Планираното подписване на пакта на 22 февруари се отлага с цели осем дни. Това също влиза в дезинформационната игра на Донован-Стивънсън.
“ТРИУМФЪТ” НА ГЕРМАНЦИТЕ
Донован и Джордж Ърл обикалят София, срещат се с царя, правят визита на учтивост на премиера Филов, разговарят с Атанас Буров, посещават Военното училище. Българските ежедневници с текст и снимки широко отразяват всичко.
В същото време германците запретват ръкави. “Незабелязано” от охраната след обяд на 21 януари касата е подменена (случаят не е безпрецедентен за българското контраразузнаване). Австрийският касоразбивач обаче вдига ръце. Не може да отвори касата. Полковник Гюнтер предлага светкавичен полет до Виена, където специалисти да я отворят, да се преснима документацията и да се върне. До сутринта щяло всичко да свърши.
Никола Гешев е предвидил подобен развой. И е измъкнал от панделата наш касоразбивач, който се справя за секунди.
Когато всичко е преснимано (с копие и за нашите хора) истинската каса заема мястото си.
Гюнтер обаче иска да се добере и до портфейла на Донован, държан в закопчания заден джоб на панталона му. Разчита на това, че Ърл, гуляйджия и скандалджия ще помъкне полковника по барове и локали, където той е “постоянното присъствие”, наричан Чичо Георг.
Вайс, освен касоразбивач, още е и изпечен джебджия, ще си свърши работата.
Но от идването на Донован в София, Чичо Георг необичайно е станал въздържател и моралист. Вайс си скубе косата от яд, вдига бял байрак и тогава отново се появява
СПАСИТЕЛЯТ ГЕШЕВ
Той представя на германците мъж с приятно лице и добродушен поглед.Още с появата му Вайс чуква токовете и прави признателен поклон. “Димитър Левков - представя го Гешев, - по-известен като Пантуди” „Още…Златоръкия!” - допълва Вайс и двамата стискат ръце. Австриецът обяснява на Гюнтер: “Ако аз съм студент отличник, той е професор нобелист!” Гюнтер пита недоверчиво: “Не ви ли смущава дебелия балтон на американеца?” “Никак” е отговорът. Намесва се отново Вайс: “Мен ме знаят Германия и Австрия, а този мъж е късал нервите на германски, австрийски, английски, френски, турски, марокански, италиански, испански и само Господ знае колко още полиции…”
И тъй като в погледа на пратеника на Шеленберг още се чете недоверие, Пантуди му поднася портмонето му, измъкнато от закопчания заден джоб на германеца.
“А друго нещо да ви липсва, щандартенфюрер?”, пита нашият човек. И без да чака отговор, отваря дясната си ръка и там пред изумения поглед на Гюнтер блесва джобния му часовник с верижка, който той държи в малкото джобче на жилетката си.
“Това това… между другото”, усмихва се Пантуди.
В девет часа на 23 януари портфейлът на Донован е в ръцете на Гюнтер.
В 14 часа Донован е на гарата.
Изпращат го за Белград посланикът Джордж Ърл, легационни секретари, присъстват неколцина български и чуждестранни журналисти.
По едно време пребледнял полковникът прошепва на посланика: “Портфейлът ми е изчезнал”. Ърл доволно потрива ръце: голям артист е този Донован! Но на мига всичко се преобръща, когато чува: “Работата е там, че е изчезнал не само портфейлът от задния джоб на панталона ми, който трябваше да отиде в ръцете на германците, но и другият, от вътрешният джоб на сакото ми, който не трябваше в никакъв случай да попадне в ръцете им…Това обезсмисля цялата толкова важна операция…”
Ърл, разузнавач от класа, въздъхва: “Това е работа на българите… да се надяваме, че важния за нас портфейл няма да го дадат на германците… Българските контраразузнавачи не обичат гестаповските…”
Объркването на Донован, шепненето на американците не остава незабелязано от журналистите.
На другия ден не само в България, но из цял свят ще се разнесе сензацията, че в София са задигнали портфейла на пратеника на Рузвелт.
Но ние още сме на гарата и предаваме искрените думи на един американец, който завинаги ще обикне България.
От вратата на вагона той казва:
- Напускам България с приятни впечатления от една малка, но прекрасна страна, от един корав, просветен народ, от един любезен, демократичен и откровен цар…
Тук ще изпреваря събитията: две години по-късно полковник Донован ще се превърне в совалка между Вашингтон, Москва и Истанбул с цел страната ни да излезе от войната, в играта ще се включи и авантюриста Анжело Коюмдийски, вече полковник от Бюрото за стратегически услуги, както и все още неизвестият с истинското си име американски разузнавач у нас агент К 402. Техните усилия обаче ще срещнат разбиране у нас само от цар Борис Трети, а след неговата смърт от никой друг.
ВА БАНК
В Белград голямата игра продължава.
Германофилът регент принц Павел готви присъединяването на Югославия към пакта. Донован води тайни преговори, подслушвани от гестаповските агенти, как генерал Симович щом извърши преврата, тутакси англичани и руснаци ще му се притекат на помощ.
Капанът щраква.
Хитлер се стъписва пред това, което го чака на Балканите.
Последното доказателство, че германците са попаднали на златна мина е, че след подписването на 25 март 1941 г.от Кралство Югославия на Стоманеният пакт, както го е нарекъл премиера Драгиша Цветкович, на 27 март генерал Душан Симович извършва военен преврат.
Цветкович е хвърлен в затвора, крал Петър Втори е обявен за държавен глава, кралството оттегля подписа си от пакта.
Хитлер беснее, забавя се настъплението към Гърция, решава да “прегази за два дни Югославия със сухи крака” и да накара англичаните и техните приятели американците да забравят и за Югославия, и за Гърция.
80 дивизии на Вермахта, 2 000 самолета, 2 000 танка тръгват да стъпят на шията на югославяни, гърци и англичани, та и неверните руснаци, които трябва да изоставят намеренията си.
Италианците вдигат на крак 43 дивизии. Мусолини бълва змии и гущери по адрес на България и цар Борис Трети, който два пъти категорично, въпреки примамливи перспективи, му отказва през октомври 1940 година да го подкрепи за набързо превземане на Гърция.
Замисленото нападение на СССР на 15 май е отложено първоначално за 15 юни, после за 22.
***
Ще мине време. Хитлер ще разбере, че е бил в положението на мишката, посегнала за сирене в капан.
Това ще има и допълнителен ефект, добре дошъл за съюзниците - фюрерът ще престане да вярва на разузнаванията си.
Малко преди да се самоубие, ще напише в политическото си завещание: “…Ако не бяха трудностите, предизвикани от италианците и тяхната идиотска кампания в Гърция, щях да нападна Русия 40 дни по-рано. Гибелният за войната фактор бе Гърция, Югославия,
а не в по-малка степен и отказът на България да подкрепи Мусолини…”
Съветските историци не отдаваха необходимото значение на тая точна оценка. Българските пък едва ли подозират за нея, поне аз не съм чел и ред в този смисъл.
При все че имат на разположение факти от ония години, войната на германците в Югославия се е наричала под път и над път “войната на Донован”, по кръчмите от София до малките селца се е разказвало как в цяла Югославия се е пеело “Хитлер, Хитлере, ебу ли ти майку, що продаде Велика Германия…” (прабаба ми я пееше дори в детството ми) с мелодия на стара народна песен. Както и нова:
Хитлере, Хитлере,
юнак на мегдано,
мечка че те гази
горе у Балкано.
ВМЕСТО СКУЧНИ АНАЛИЗИ
за потвърждение предлагам резюме на три беседи на свързаният с НКВД тогава Вълко Червенков с един полковник, означен само с инициал Г., излъчени по радио “Христо Ботев” на 2,7 и 9 март 1942 г. Предполагам, че се касае за анализ от специалист от НКВД ,където през 1942 година са вече запознати с операцията на Донован-Стивънсън.
“В германското командване са сбъркали генерално като не са отчели, че с промяна на времето в началото на есента танковете ще затъват, моторите и картечниците ще отказват. Няма пътища в Русия за светкавична война, на каквато се е разчитало в Берлин. Такава е могла да бъде водена само през лятото. Огромната войска иска и огромно продоволствие. Това ще се окаже нерешим проблем. С промяната на времето дневната необходимост от 160 влакови композиции продоволствия не са по силите на Германия.
Гръбнакът на светкавичната война са моторизираните дивизии. Вторият ешелон -пехота и артилерия няма да могат да са в синхрон с първия. Германската пехота не е подготвена за действие на полеви условия в лошо време.
Последствията са непредсказуеми…”
Оставям на читателя да прецени до колко тия разсъждения (в резюме само) удивително точно съвпадат с всичко онова, което са си говорили в предрождественската нощ 1940 година полковник Донован и президентът Рузвелт.
ПОСЛЕДНАТА ТАЙНА
Остава загадката с изчезването на портфейла от вътрешния джоб на сакото на полковник Донован.
Оня, който можеше да провали перфектната операция, толкова високо оценена от Чърчил.
На Гюнтер е даден само портфейлът от задния джоб на американеца.
Важният портфейл Пантуди дава на Никола Гешев.
Трябва да отдадем дължимото на този толкова интересен мъж, за когото много е писано, но все около джебджийските му подвизи. А Пантуди е работил за контраразузнаването преди Девети септември и за разузнаването ни след Девети, главно във Франция. Той споделя с Гешев, че всичкото в тая история с портфейла не е наред. Било прекалено лесно. И е възможно да е театро. Затова си позволил да бръкне по-дълбоко, вече на своя глава.
Ето думи на самия Никола Гешев, предадени ми от неговия близък приятел, най-големия български авантюрист на двадесети век Димитър Адамов Димитров, известен още като генерал от американските тайни служби Доналд Доналдсън.
“Пиехме евтино вино в кръчмата “Соколец” на Подуене, беше задимено, миришеше на вино и скара, подуенските шопи бистреха политика… Гледах малкото бележниче, измъкнато от едно от отделенията на портфейла - представителен, черна кожа, осем отделения, две с цип. Бележничето също бе с кожена подвързия, тънка, здрава хартия, половината изписано. Телефони, имена, адреси, инициали, геометрични фигури, цифри… Естествено нищо не разбирах, още повече, че всичко бе на английски. Опитни анализатори, владеещи езика вероятно биха стигнали до важни изводи, не и аз… Но за мен беше важно тайната на мисията на Донован, защото тя не беше тази, за която се представяше.
Но бях започнал да схващам.
Първан Драганов ми беше казал, че Хитлер готви война на Сталин. Сам го знаех. Сега вече знаех, че е станало известно и на американците. Вероятно и с подробности. И са решили да помагат на Червения Иван Грозни. Защото не помогнат ли, свършено е и с тях самите. И са решили да уплашат Фюрера с нападение на Балканите, напълно логично, имаха опит от Първата световна война. И Хитлер ще се хване на въдицата да си подсигури задника и ще трябва да отложи нападението на СССР за когато и да го е замислил. Всички тия загадъчни цифри, фигури, имена вероятно са били важни за среща на Донован с Чърчил в Лондон.
Сега с този бележник можех да цъфна при Хитлер. Да разбере, че всичко, в което е повярвал оня надут Гюнтер е театро, сценария на което е писан във Вашингтон. И щях да си осигуря райски живот края на дните си. Само дето не харесвах този ненормалник. Нито новия му ред. И този на Съветите не ми бе по вкуса, но сега Историята искаше да се помага на Москва…
Сега ми се искаше срещу мен да е не Пантуди, а полковник Донован. Да му покажа бележника и да река: “Е, полковник,както бе казал добрия стар Едгар По “Няма загадка, зададена от човек, която да не може да бъде разгадана от друг човек!”. И да го успокоя: Хитлер ще влезе в капана!
Но срещу мен дремеше Пантуди, Васко Мъглата свиреше на цигулка и пееше “Ти си селско момиче, но за мен ти си фея…”
Разкъсах по диагонал последното листче от бележника на което имаше писано, внимателно прибрах половинката в портмонето си. Планина с планина само не се срещат, за хората е различно - светът е малък. Сложих бележника в портфейла на американеца, извадих от джоба си днешния брой на “Дневник” и внимателно го завих.”Отиди - казах на Пантуди - в “Изгубени вещи”… Пантуди ме разбра.
Още на другия ден услужливи чиновници отнесли портфейла в американското посолство. Съобщили на Донован, който бил още в Белград и той се успокоил. Отнесли му го.
***
Три години и половина по-късно в Берн, в уютно кафене, наистина пред мен седеше полковник Донован. Извадих половината листче от бележника му и му го подадох. Той кимна, нямаше нужда да сверява. Моят английски още беше на ниво “само слушай и не бързай да приказваш”, та само свих рамене и кимнах с глава. Усмихна се. И каза бавно:
- Знаеш ли, че на нас двамата Сталин трябва да ни даде по един орден “Победа”?!
Отвърнах също бавно:
- Бих се задоволил и само със “Слава”.
После си подадохме ръце.”