Лъчезар Станчев

ПРОЛЕТ

Като пчела дошла от цветовете,
ти имаш дъх на мед. При мен седни
и с ласкавия пламък на ръцете си
натрупвай мед във мен за дълги дни.

За да не бъде тежка самотата,
когато утре си отидеш ти,
и аз, отново сам, сред тоя вятър,
ще търся тука двойните следи.

СЛЕД БУРЯТА

Била е бяла пролет във градината,
а днес е пусто, всичко омъртве,
че бурята нощес, която мина,
оронила е всички цветове.

Додето още светли са лазурите,
как мога да забравя, че съм млад,
че трябва да живея, преди бурята
да ме отрони като тоя цвят.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 2, бр. 73, 3 май 1930 г.