Николай Николов

Всякакви полузаспали мисли се прескачат в главата, докато крача на автомат към работата. Минава седем. Тъмното небе се е открило, цялото напръскано със ситни звездички и към тях летят кълбета пара от дъха ми.

През нощта е ръснал снежец. Горе на стръмното, където асфалтът преминава в покрито с чакъл пътче, беше заледено и аз, както бях набрал скорост, за малко да се изтърся на земята.

Наоколо не се мярка жива душа, ала съдейки по оставените следи, не съм най-ранобудният, минал оттук. Някой даже е разхождал куче. Може да е възрастната дама, която често засичам по това време…

Такава дребничка, слабичка, дето казват: вятърът да духне и ще я отвее, пристъпва едва - едва, докато псето й топурка сред треволяка. То е черно, високо и здраво като магаре.

Доберман май или нещо подобно, не съм сведущ в породите. Но мордата му определено не е миловидна. И нали говорят, че стопаните и домашните питомци си приличат? Та хайванчето с все сили се старае да изпълнява ролята на поизраснало, но дружелюбно пуделче.

Търчи, търчи с наострени, досущ рога, уши и току спре пред изтръпналия, почнал вече да се прощава с някои свои телесни части минувач. Не ръмжи, нито оголва зъби, само те оглежда пристрастно…

Друго не е и нужно - пробвай да шавнеш, ако ти стиска! При първата рязко подвикната команда обаче онова хуква обратно при стопанката и клеква редом.

Душица послушна, то само си играе! А ти какво? Отговаряш с усмивка на изречените извинения, пожелаваш добро утро и с вдървена крачка се изнасяш по-далеч.

Душицата си мълчи, понапрегнала мускули в очакване на нова команда. Твар мерзка! Как може да се гушкаш вкъщи с такова нещо? Нали някой ден ще му писне да го настъпваш по опашката и ще те гризне за десерт, дори няма да мигне!

Днес познатата двойка я няма. Излизам малко след кръстовището на «Сандсливайен» и «Сандслиосен». Шест минути дотук, остава да извървя още толкова, щом подмина възвишението с тъмната борова горичка ще видя светлините на кантората. Изобщо, изкарах късмет с местоположението на апартамента.

Единственият недостатък на съседството му с работното място е, че може лесно да забравя къде живея, особено когато задачите се натрупат. В събота за пореден път направих тая издънка.

Сутринта се позанимавах в спортната зала в мазето и сетне надникнах в кабинета. Имах намерение само да проверя едни сметки, а излязох оттам по тъмно. Времето мина с полза, ала почивният ден пропадна. А смятах да го проспя.

Не, всичко трябва да е с мярка, дори трудът. Прекалиш ли, ще се умориш. И грешките са ти гарантирани. Тях по принцип няма как да избегнеш, но би било безотговорно да ги допускаш поради неумение да организираш личното си време.

На всичкото отгоре вратът, раменете и кръстът ме болят - вместо да отминава, мускулната треска е на път да ме повали. Ега ти кривия живот!

- Добро утро, Ед!

- Добро да е! - Холандецът кимна на коляното, синеещо се на единия монитор, и занабира някакви стойности в таблицата на другия. Под нея беше отворен триизмерният модел на платформата с част от тръбопроводите.

Аз метнах якето на закачалката. Плика с удостоверението от курса сложих до изплетената с метални нишки кутийка, събрала разноцветни химикали и моливи - да ми е пред очите.

Сетне ще сканирам документа и ще изпратя копието на кадровиците. В сравнение със затрупаната с папки и чертежи маса в другия ъгъл, моята е направо пустиня. Няма да е дълго така. Включих лаптопа.

- Обратно в бизнеса, а!

Ед пусна мишката и извъртя креслото си към мен.

- Идвам да приема смяната, нали заминаваш тая седмица.

- Разбира се, в четвъртък. Как мина курсът?

- Като на плаж - поплацикахме се, пошумяхме.

Набрах паролата за входа в компютърната мрежа, чукнах бутона «ентер», оттук нататък системата ще се зарежда няколко минути.

- Ти няма ли да пробваш?

- Аз вече поднових серитфиката - миналия март, тогава още работех в Осло. Но там бяхме в закрит басейн. И добре, че стана така, защото беше много студено. Но сега зимата е хванала навсякъде. Снощи жена ми разказа, че при тях е наваляло двайсет сантиметра сняг, по пътищата настанал хаос.

- Тъкмо работа за теб! Ще изринеш преспите пред вратата, ще освободиш всички и ще си отживееш като цар. Там те чакат.

- Да бе, още малко като цар. И то в моето женско господарство! - ухили се Ед. - За кучката съм сигурен, че ме чака, затъжила се е. А жената и щерките ме търпят само заради заплатата. Вече ме предупредиха, че са приготвили списък с нещата за правене. Къща без мъжки ръце. Като се прибера, не зная с кое да почна. Хубаво е, че идват празници, следващата седмица ще бъда тук, а после съм отпуск до Нова година, ще бъда повечко с моите. Ти ще си ходиш ли в България?

- Вчера взех билетите. Едва намерих места.

- Късно си се сетил. Аз резервирах билетите в края на октомври и още тогава беше скъпо, а сега кой знае какво е.

- Скъпо е, но исках да видя какво става с работата. Плановете се объркаха.

- Това не зависи от нас, знаеш. На срещите си чешат езиците и нищо не решават. Аз в началото опитвах да кажа нещо и после се отказах. Никой не ти обръща внимание. Да ти сбъркат координатите на модула - това е идиотизъм!

Наистина, в началото на есента колегите получиха от Италия модел на тръбопроводите на проектирания модул, чиито трасета се разминаваха почти с метър от съществуващите линии на платформата.

Свързването им беше невъзможно. Тогава се вдигна първият явен скандал. Шефовете от фирмата и от «Статойл» прозряха, че графикът за изпълнение на проекта е излязъл от релсите.

- Така е в цялата фирма, Ед. Хората заминават, качеството пада. Назначават началници и току? що завършили университета. Няма кой да работи с младите. И атмосферата се променя.

- Назначават студенти, защото им плащат малко. Ставките в нашата фирма са най-ниските. От «Райнертсен» през лятото са казали, че колкото и да ги повишаваме, те ще предлагат на кандидатите за работа при тях поне десет процента отгоре. За същите задачи. Не знам, след Нова година ще му мисля…

Какво има да му мислим? Ясно е, че не предстои нищо добро. Но трябва да се търпи. Ние сме инженери и това правим: стискаме зъби и вършим своята работата, въпреки проблемите и усилията на бюрократите.

Колегата се връща към триизмерния тетрис на екрана. Мишката прищраква и към синьото коляно се присъединяват тръби, разклонения, опори.

Двамата делим кабинета от самото начало на проекта. Холандецът е набит и широкоплещест, уверено е прекрачил границата на петдесетте. Едро червендалесто лице, бял, добре поддържан мустак, косата, покрита със снега на годините, е сресана на път.

Поприсвитите светли сини очи са кацнали над месест и обримчен с черевеникави жилки нос. Облечен е в риза на тънки сиво- бели райета и изтъркани на коленете дънки, колан с широка тока, черни тежки обувки с дебела подметка.

Преди четири години вятърът на съдбата довял колегата ми в Норвегия. Тук са го наели от консултантска фирма и това му позволява да отработва повече часове на ден и на всеки две седмици да се прибира у дома си.

По принцип графикът не е лош. Освен това заплатите на временно наетите са по-високи от тези на работещите на постоянен трудов договор. Ала ползите се уравновесяват от несигурността.

Няма гаранция, че след приключването на проекта, ще получиш веднага нова задача. А докато чакаш подходящо предложение, не ти плащат. Консултантите са сред първите в списъците за уволнение, щом нещата в икономиката тръгнат зле.

Нашият сектор е чувствителен към кризите - разклаща се даже при намек за тях. Изцяло зависим от борсите и банките. Никой не се интересува от реалната стойност на добивания нефт и газ. Спекулантите правят пари от слухове, като от действията им страдат хората, произвеждащи с ръцете и умовете си материалните блага. Нечестно е.

Но това представлява капитализмът, който толкова ни хвалеха. Откакто съм тук, станах свидетел на две вълни съкращения на персонала.

Но всеки сам си преценява и решава… Знам по-възрастни колеги, които предпочетоха да заменят постоянния трудов договор с временен, за да си осигурят по-добра пенсия.

Моят лаптоп вече се е заредил. Отварям папката със започнатия оняден работен пакет.

- А, благодаря ти за файловете!

- Няма защо! Ще ти свършат ли работа?

- Да, точно това е, което ми трябваше.