НАСТЪПИ КРАЯТ НА ЕПОХАТА НА „ТОЛЯ РИЖИЙ“

Румен Воденичаров

Неочакваното разпадане на суперсилата Съветски съюз промени мнението на много от нас за ролята на личността в историята. Да изтеглят Съветската армия-победителка във Отечествената война от ГДР без никаква компенсация и да разпаднат империята СССР на 15 независими държави без обективни предпоставки за това могат да извършат само политици без визия и често с престъпни намерения. Въпрос с понижена трудност е „Кои бяха тези политици?” би получил бързия отговор: Михаил Горбачов и Борис Елцин.

Но има и трети „реформатор”, злодеянията на който са сравнително неизвестни за широката публика: Анатолий Борисович Чубайс (АБЧ).

За колективния Запад огромната Русия, независимо от кого се управлява, е вечна заплаха. Директно нападение за ликвидирането й, както показаха европейските войни, е обречено на неуспех.

Но с помощта на продажни либерални политици и мантрата за приоритета на приватизацията стана възможно разрушаването на икономиката на РФ и в частност на руската отбранителната промишленост.

Най-ярките младореформатори, влезли във властта от питерския кръг на Анатолий Собчак бяха Егор Гайдар и Анатолий Чубайс. Вторият, наричан още „Толя Рижий” президентът Елцин назначава за управител на държавното АО РОСИМУЩЕСТВО.

Над башприватизатора се разпъва президентски чадър. Започва голямото разграбване, довело великата страна до разпад.

Девизът на Чубайс е: „Приватизирайте поголовно. Всеки продаден завод е пирон в ковчега на комунизма!”

Той предоставя четвъртия етаж на Росимущество на 35 американски съветници, бивши и настоящи служители на ЦРУ, с достъп до цялата документация за десетки заводи.

Елцин между два запоя обича да казва: „Русия няма вече врагове. Тя може да разпусне и армията си.”

Владимир Полеванов, който в 1998 г. замества Анатолий Чубайс в Държавния комитет за управление на имуществото (АО „Росимущество”) заварва нерадостна и недостойна за великата страна картина.

За пет години (1993-1998 г.) 500 най-мощни съветски заводи, за построяването на които десетилетия беше работил целият Съветски съюз, са разпродадени само за 6-7 млрд долара т.е. за жълти стотинки.

Контраразузнаването предупреждава, че „Американците имат достъп до нашите технологии. Те са получили вече всички секрети!”. Руската промишленост е буквално разбита от съпартийците и съмишлениците на „Толя Рижий”, чийто девиз става: „Който не може да се впише в капитализма, трябва да си отиде по пътя на естествения отбор!”

Чубайс, сигурен в своята неприкосновеност е директен в намеренията си. „Защо се вълнувате за уволнените хора? Е, ще умрат 30 милиона, защото не се вписват в пазара. Но ще израстнат нови.”

Държавникът Владимир Полеванов веднага отнема пропуските на ЦРУ-шниците, сменя охраната и ги уволнява, въпреки телефонните заплахи на Чубайс.

Той оцелява физически, но на свой ред само след 72 дни бива уволнен от Елцин. Причината? „Той не разбра задачата пред отбора” - обяснява Елцин.

Архитектът на прихватизацията Тола Рижий вместо на ешафода бива преместен по хоризонтала и получава в ръцете си най-голямата енергийна система в света - Единната енергийна система на РФ (РЕС).

С неговите реформи РЕС се разпада на десетки компании, които произвеждат, пренасят и си продават една на друга електроенергия.

Цената й вместо да намалява започва да гони европейската. Не закъсняват големите аварии, най-голямата от които е на Саяно-Шушенската ВЕЦ с 10 турбини, 75 жертви и загуби за милиарди.

Отново вместо в затвора Чубайс е преместен лично от президента Путин да управлява новосъздадената корпорация АО “РОСНАНО”.

Тук ЧуБендер показва на какво е способен.

За 10 години РОСНАНО изпомпва повече от половин трилион (500 млрд) рубли за иновации, които така и не завършват с конкурентно способен нов краен продукт.

Толя Рижий отново е непотопяем, въпреки че Сметната палата вече е наясно, че АО „Роснано” представлява финансова компания за обогатяване на група лица.”

Президентският чадър, завещан от Борис Елцин на Владимир Путин и Дмитрий Медведев остава разпънат.

Все повече хора са убедени, че става въпрос за „круговая порука” и на поети ангажименти преди години в Санк Петербург не само към семейството на пияницата-президент Б. Е., но и към олигарси от „питерския кръжец”.

Законът за дейността на Централна банка (ЦБ) е фактически финансова капитулация пред ФРС.

Победената в Студената война държава сякаш плаща контрибуции и репарации на Запада със съзнателно разрушаване на отбранителната промишленост (т.н. „оборонка”) на Руската федерация.

Борис Елцин нехае. Владимир Полеванов написва доклад до премиера Виктор Черномирдин, в който алармира , че „се предприема опит да се осигури техническото изоставане на Русия”.

Черномирдин също не реагира. Той вече е сложил подписа си в позорния договор за продажба на безценица на 500 тона оръжеен уран 235 на Съединените щати.

Невероятната корупция на директорите на държавните предприятия дава своите плодове. Продължава разрухата, започнала с приватизацията на Чубайс - „черната дупка в руската икономика”. Милиарди долари изтичат в офшорни зони.

Екипът от младореформатори и новобогаташи парадира с натрупаното богатство и живее в паралелен свят. Поведението им е русофобско, въпреки че всички без изключение идват от актива на съветския Комсомол.

От 2008 до днес Анатолий Чубайс продължава своя парад на наглостта и цинизма. Може да се спори дали всички негови ходове и реформи са само грешки или съзнателна диверсия.

Как стана възможно само един единствен овластен вредител като Чубайс да генерира щети, съизмерими с Отечествената война. Оказа се, че е възможно при две условия: президентски чадър и американски съветници.

Яков Кедми - бивш шеф на израелската разузнавателна служба „Натив” по този повод казва следното: „Потресен съм от липсата на реакция у руските правителства. При това става въпрос за човек, който открито заявяваше, че разрушава държавата.” ……” Вие все още се разплащате за „успехите” му през 90-те години. И тепърва ще се разплащате за последните му 12 години (в Роснано, б.а.), въпреки че те не бяха толкова успешни за него.”

Алгоритъмът на разрушителите от рода на Толя Рижий е елементарен и изпитан.

Достатъчно е да казваш „Всичко е насочено срещу комунизма” за да минават безнаказано всички престъпления.

2020 година е тежка за президента Путин. След унищожителната за неговия рейтинг пенсионна реформа, заявката за нов мандат и имунитет след него Путин се нуждае от решения, които да възвърнат поне частично доверието на изоставилите го и най-вече на генералите.

И ето защо той предприе дългоочакваното уволнение на Анатолий Чубайс от АО„РОСНАНО”.

Ходът е премислен. Върху продънената каца АО „РОСНАНО” (в която служителите взимаха 9 пъти повече от професорите в РАН) най-после се установява банков контрол от Външно Търговската банка и лично от друг доверен засега на Путин неолиберал Антон Силуанов.

Ето защо на 3 декември 2020 г. руските анализатори посрещнаха уволнението на АБЧ сдържано. Те знаят, че докато на власт е „питерският кръжец”, нито паметниците на Гайдар и Елцин ще бъдат премахнати, нито Толя Рижий ще облече раирани дрехи.

По този повод ви предлагам ироничния коментар на президента на Институт за Близкия изток проф. Евгений Сатановски:

„Станахме свидетели на преинтересно събитие. Чубайс напусна РОСНАНО. Нашият демиург, нашият мъдрец, човекът в чест на когото са кръстени невероятен брой рижи котараци по цялата страна. И това, може да се каже, е едно от най-положителните неща, за които е допринесъл през последните 30 години.

Много храбър човек. Не се шегувам. Комбинатор и хазартен тип. Много ефективен менажер. Всичко, през което е преминал, е невъзможно после да се сглоби отново.

Запознат съм с всички негови „идеи” през последните десетилетия. И всичко, което се направи в РАО ЕЕС и РОСНАНО е тема за отделни мемоари. Добре знаех неговата партийно-политическа дейност. Даже бях в числото на глупаците, които гласуваха за партията, която той представяше и ръководеше.

Защото хора с добро съветско образование не можеха и в най-кошмарния си сън да си представят, че тези, които ни водят към светло бъдеще, всъщност ни отправят към най-тъмно минало. Че тяхната цел е всичко друго, но не и това, което декларират.

Чубайс напусна АО „РОСНАНО”. На неговото място е назначен друг човек (Сергей Куликов, за 5 години, б.пр.), образован, с добра биография. Къде ще отиде Анатолий Борисович?

Бог знае. Да не го мислим. Пари има достатъчно за да си живее живота без ангажименти в продължение на 20 животи на простосмъртен. Може да се насочи към управление на Арктика, а може би в Торуханския край. Дали в Арктика няма да изчезне снегът, обаче?

Без съмнение скоро в руската версия на сп. „Forbеs” ще се появи дълъг списък на нови милиардери. Това е отработено перфектно.

Чубайс е един от демиурзите на нашата държава. Такава, каквато е в момента. На днешната и икономика, на системата от отношения между народа и властта. И ако тази система приключи не както властта желае, Чубайс очевидно ще бъде сред тези с голямата заслуга за това.

И аз дори не му припомням, че „за всеки мой ваучер, той ми дължи две „Волги”.

Напълно безполезно е да се уточнява на кой колко той дължи. Това е толкова наивно, колкото да застанеш пред гроба на Хрущов и да го запиташ „Къде е моят комунизъм от 1980 година?” Той прощава винаги на всички всичко. Безсмислено е на хора, които са във властта или приближени до нея, а още повече на упражняващи в момента власт, да се задават такива глупави въпроси.

Те не са влезли във властта, за да изпълняват обещанията си. Това е проста формула. В началото те обещават, а после ти започваш да се въртиш като перка. Да, така е било, така е сега и така ще бъде.

Днес тази новина все пак създаде ново, различно настроение. Има надежда, че нещата ще потръгнат. Може да стане по-добре с промишлеността, с промишлеността на високите технологии. Те не бяха откритие на Чубайс.

В 70-те години (в СССР, б.пр.) ние имахме всички отрасли, които сега се наричат НАНОТЕХНОЛОГИИ. В края на съветската власт всичко това вече имахме. Чубайс просто събра парчетата след разрухата, парчета останали неразрушени от неговата ваучерна приватизация.

И после на базата на тези парчета започнаха всички спекулации, всички тези измислени и скалъпени мошенически схеми. И какво израсна от тях: РОСНАНО, Сколково… Но това е отделна тема.

Историята издига на гребена на вълната такива хора при всяка революция по време на преврати. Понякога те се задържат на върха дълго време. Чубайс няма да изчезне.

Той е тук, той е с нас. И други като него са тук и с нас. Просто той е по-знакова и по-ярка фигура от тях. От тези, които дойдоха след него, от тези, които започнаха заедно с него.

Той никога не се боеше. Шегата настрана, той е силен характер. Добро ли или лошо е, че е силен, дотолкова, че можеше да се окаже един от главните претенденти за президент на Русия.

И, ако не го ненавиждаха толкова, можеше и да стане. Щеше ли да оцелее страната тогава, не мога да кажа. Вероятно Чубайс е смятал, че унищожава омразния му държавен строй, омразната му съветска държавност, партията и всичко подобно.

А всъщност унищожаваше заедно с Гайдар страната Русия.

Двама души, много жестоки и принципни в своята жестокост и цинизъм, зад които, както зад всеки овластен политик, се нареди такава глутница чакали, че до днес всичко присвоено на света е тяхно.”

Сатановски се оказа прав.

На 20 януари, в Съединените щати, ако не избухне гражданска война”, най-вероятно ще встъпи в длъжност избраният с измами „демонократ” Джо Байдън.

Като се има предвид, че зад Байдън стоят фигури на глобалисти като Барак Обама, Хилари Клинтън и Джордж Сорос, изглежда предвидливо диалогът с новата администрация да се води с някой от техните бенефициенти.

Изглежда малко конспиративно, но руският президент с уволнението на най-престъпния реформатор цели да убие с един куршум два заека.

Хем да извади Толя Рижий от управлението, хем да го остави в политическия елит в качеството на Специален представител на руския президент за връзките с международните организации (ООН, МВФ, СБ, МБРР и др.) за достигане на целите на устойчивото развитие.

Звучи доста загадъчно, сякаш го е написал самият Чубайс. При това нито ще бъде държавен служител, нито в състава на президентската администрация т.е. без заплата и без да му тече трудов стаж. Направо да го ожали човек.

Новото назначение беше отбелязано лично от Анатолий Чубайс с топовен изстрел от Петропавловската крепост. Гражданите на старата столица, обаче, сигурно биха пожелали на дулото на оръдието да видят привързан най-мразения човек в Русия.

Честито на нашия президент на СБ г-жа Кристалина Георгиева за новия партньор и на „климатичните вещици” Кристин Лагард и Урсула фон дер Лайен за новия им експерт по зелени технологии и устойчиво развитие!