ШУМИ МАРИЦА

Йордан Стубел

ШУМИ МАРИЦА

Кажи, коя си ти? - И бледна, и изпита.
Подземен вик тръби, браздят над теб копита.
И ето - пак е нощ - и дъжд, и стръв, и врани.
Минават знамена и бият барабани…

Къде отиват те? - Последни или първи?
По нивите и днес димят реки от кърви.
И ний вървим, вървим по черните завои,
за да израснем с теб и да умреме твои.

О, майчице земя, - пресвята - ти си наша,
в поличба и любов гори пламтяща чаша.
Вървиш от векове - безсмъртна върволица.
Минават знамена - шуми под нас Марица.


МАКЕДОНСКА ПЕСЕН

Бяла ружа е цъфтяла,
и звездица хубавица вечер
в люлка ме е гряла,
а през утринни невзрачни
и над мен е майка пяла
песни стари и юначни.

Тя отхрани седем сина,
седем горди великана,
но вихрушка прязнощ мина…
Над гори, поля безмерни
от тогава пропаст зина -
гроб на мойте братя верни.

Затова сега пустеят
наште синури и буки,
само майките люлеят
люлки над земи гробовни,
и по жетва тихом пеят
песни стари и тъжовни.