Алфред Виктор дьо Вини (Alfred Victor de Vigny), френски писател - поет, драматург, романист, представител на аристократичния, консервативен романтизъм, е роден на 27 март 1797 г. в Лош, департамент Ендър е Лоар в регион Център-Вал дьо Лоар, Франция, в старо благородническо семейство, активно борило се против революцията; няколко души от семейството му загиват на гилотината. Граф. Завършва лицея „Бонапарт” в Париж (1814) и се записва във Висшето политехническо училище, където се подготвят елитни офицерски кадри за френската армия. Служи в охраната на Луи XVIII, който бяга по време на Стоте дни (20 март - 22 юни 1815 г.), при връщането на Наполеон Бонапарт в Париж. Остава действащ офицер до 1827 г., но нито веднъж не участва в сражения. В печата дебютира през 1820 г. със статия за Байрон и поемата „Le bal” (Балът) в списанието на Виктор Юго „Conservateur” (1819-1822). Влиза в литературата по време на зараждането на първия кръжок на романтиците. В списанието им „La Muse Francaise” (1823-1824) публикува поемата „Dolorida”, „Sur la mort de Byron” (Смъртта на Байрон) и др. Публикува анонимно през 1822 г. първия си лирически сборник „Poеmes”, включващ неоелинската поема „Hеlеna”, античните поеми „La Dryade”, „Symеtha”, „Le Somnambule”, библейските поеми „La fille de Jephtе” („Дъщерята на Йефтай”), „Le bain d’une dame romaine” („Вана на римска дама”), „La femme adultеre” („Прелюбодейката”) и съвременните поеми „La prison” („Затворът”), „Le bal” („Балът”), „L’ode au malheur” („Ода за нещастието”). На следващата година издава „Moise” („Моисей”, 1822), „Le Dеluge” (1823), а през 1824 г. - поемата „Елоа” (1824). Споменатите поеми и редица други („Le Trappiste”, „Le Cor” („Рогът”), „Madame de Soubise”, „La Frеgate „La Serieuse”, ou la plainte du capitaine” и др. влизат в сборника му „Антични и съвременни стихотворения” („Poеmes antiques et modernes”, 1826), с който завършва първият период от творческата дейност на Вини. През март 1825 година се установява в Париж. След „Антични и съвременни стихотворения” се появява историческият му роман „Сен Мар” („Cinq-Mars”, 1826) - за заговора на маркиз дьо Сен Мар срещу кардинал Ришельо. През 1827 г. превежда на френски език трагедията на Шекспир „Ромео и Жулиета”, през 1828 г. - „Венецианския търговец” под заглавието „Шейлок”, а през 1829 г. - „Отело” под заглавието „Венецианският мавър”. Създава две романтични пиеси - „Марешалката от Анкър” („La Marеchale d’Ancre”, 1831) и „Чатертон” („Chatterton”, 1835) - по живота на Томас Чатъртън. Издава философския роман „Stello” (в три части, 1832). Комедията му „Quitte pour la Peur” излиза през 1833 г. Написва повестта „Червеният печат”, с която се открива цикълът с военна проза „Робството и величието на военните”. Последната му книга, издадена приживе, е мемоарната му книга с разкази „Робството и величието на военните” („Servitude et grandeur militaire”, 1835) . Наследява имението Мен Жиро край Ангулем през 1838 г., където се оттегля през 1836-1837 г. В 1842 г. е избран в Академията, а в 1848 г. издига кандидатурата си за Учредителното събрание, но не успява. Умира на 66 г. на 17 септември 1863 г. в Париж. Посмъртно излиза сборникът му „Съдби” („Les Destinеes”, 1864), който се състои от творби, написани през 1838-1863 г.: „Poеmes philosophiques” („Философски поеми”), „La colеre de Samson” („Гневът на Самсон”, 1839), „La sauvage” („Дивата”, 1843), „La mort du loup” („Смъртта на вълка”, 1843), „La maison du berger” („Къщата на овчаря”, 1844), поемата за жените на декабристите- „Wanda” (Ванда, 1847), поемата „Бутилка в морето” (1847), „Les Destinеes” („Съдби”, 1849), „Le mont des Oliviers” („Хълмът с маслиновите дървета”, 1862), стихотворението, смятано за негово духовно завещание „Чистият дух” и др., а през 1867 г. е публикуван „Дневникът на един поет” („Journal d’un Poеte”).

Публикации:

За Алфред дьо Вини:

АЛФРЕД ДЬО ВИНИ/ автор: Асен Златаров/ брой 133 декември 2020