ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В САЩ!

Тиери Мейсан

бележка и превод: Румен Воденичаров

Тиери Мейсан е френски разследващ журналист,  автор на книгата „11 септември 2001. Ужасната измама”, която е преведена на 28 езика. В 2016 г. Мейсън пише следното за България: „Всичко тайно става явно. Бойко Борисов е министър-председател, но и бос на един от двата мафиотски картела, изнасящ оръжие по поръчка на ЦРУ чрез американската фирма „Purple Shover LLC” за Ал Кайда и ДАЕШ, въпреки че страната му е член на НАТО и ЕС.” През септември 2019 г. той повтаря горното в статията: „Кой е шефът на мафиотския Вg картел за износ на наркотици и оръжие?” Този факт  може да даде отговор на въпросите: „Защо Б.Б. не се притеснява от протестите на българските граждани” и „Защо премиерът е охраняван от 4 бодигарда и вътре в сградата на Народното събрание?”

На президентските избори в САЩ победиха не демократите, не престарелият сенатор. Пуританите  постигнаха  победа над джексъновците (последователи на президента Е. Джексън, б.пр.). Резултатите от изборите не отразяват мнението на американските граждани и представляват свидетелство за цивилизационната криза, в която изпада тази страна.

Президентските избори в САЩ в 2020 г. потвърдиха тенденцията започнала след разпадането на Съветския съюз. Страната, намираща се в състояние на цивилизационна криза,  неизбежно върви към гражданска война, която вероятно ще завърши с нейното разпадане.

Да се опитаме да  осмислим протичащите процеси без да отдаваме голямо  внимание на страховете на европейските елити за изгубване на предишната им мощ, благодарение на която те в продължение на 3/4 век властваха над целия свят. За целта ще трябва да анализираме световната история през последните 30 години, като си припомним историята на САЩ и тяхната Конституция.

За възможността от разпадане на НАТО и Съединените щати на Америка

Разпадането на Съветския съюз причини объркване даже в редиците  на тези, които работеха за това. Разбира се ЦРУ водеше срещу СССР подривна дейност, отслабваше неговата икономика и изкривяваше информацията за неговите успехи. Но никой не можеше до си представи, че самият народ ще се надигне срещу съществуващия в страната режим.

Всичко започна с аварията на Чернобилската  АЕЦ, предизвикала пълно объркване във висшите ешалони на властта. Почти половин милион хора бяха принудени да напуснат земите си. Некомпетентността на властта посочи края на нейната легитимност. След 5 години страните от Варшавския договор придобиха своята независимост, а СССР прекрати съществуването си. Този процес от самото начало се подкрепяше от влиятелните лица в съветския Комсомол, а по-късно към тях се присъедини и кметът на Москва Борис Елцин заедно с екип младореформатори, преминали обучение във Вашингтон. Последвалото разграбване на държавната собственост и срутване на социалистическата икономика отхвърли Русия цял век назад.

По същия начин ще трябва прекратят съществуването си Съединените щати. Но преди окончателно да се сгромолясат, те постепенно ще губят своята привлекателна сила на център, след което съюзниците им неизбежно ще се отвърнат от тях. И тези, които първи напуснат потъващия кораб, ще имат по-големи шансове за оцеляване. А НАТО ще бъде разпуснат преди настъпване на кончината  на САЩ, така както прекратяването на Варшавския договор предшестваше разпадането на СССР.

Центробежните сили в  Съединените щати

Съединените щати са сравнително млада държава, всичко на всичко на 200 години. Населението на тази страна нараства благодарение на емигранти от всички краища на света. Съгласно британския модел всеки народ запазва своята култура и не се смесва с другите. Концепцията  за „претопяване на културите” (melting pot)  беше реализирана само по отношение на чернокожите войници след Втората световна война и след отмяна на расовата сегрегация при Айзенхауер и Кенеди.

Днес тази концепция не действа повече.

Населението на Съединените щати постоянно се мести от един щат в друг. След Първата световна война чак до войната във Виетнам хората от различни националности нямаха стремеж към обособяване. Но за 20 години след това ситуацията се промени. След разпада на Съветския съюз до днес американците започнаха да формират гета, но този път пораждани от културни, а не поради расови различия. Фактически страната вече е разделена на части.

Съединените щати днес не представляват една единна нация, а единадесет отделни  културни общества, съперничещи помежду си.

Вътрешните противоречия на англосаксонската култура

Според популярния мит Съединените щати дължат своето съществуване на 67 „бащи-пилигрими”, пристигнали с кораба „Майско цвете”. Става дума за група фанатични английски селяни, живели като  „комуна” в Нидерландия. Те получават разрешение  от кралицата да се заселят в Новия свят и да се борят срещу Испанската империя. Един от членовете на групата пристига в Масачузетс и създава там радикалната секта Плимутска колония (1620 г.). Сектантите заставяли жените да си закриват лицето си  и налагали жестоки телесни наказания на тези, които извършвали грях и се отклонявали от „Правия път”. Затова започнали да се наричат пуритани.

В САЩ отхвърлят политическата мисия на Бащите-пилигриими и тяхното сектантство. Независимо от това, те биват чествани по време на празника Ден на благодарността. Тези 67 фанатици са оказали огромно влияние на страната, в която живеят 328 млн американци. 8 президенти от общо 46 се явяват техни преки потомци, в това число Франклин Рузвелт и Джордж Буш.

В Англия пуританите  начело с Оливър Кромуел вдигат революция. Те жестоко екзекутират краля, създават Английската република и изтребват ирландските „еретици” (паписти). Тези събития британските историци наричат Първа гражданска война (1642-1651 г.)

След повече от един век колонистите от Новия свят въстават срещу прекомерните данъци на британската монархия (1775-1783 г). Тези събития американските историци наричат „Война за независимост”, а британските - „Втора гражданска война”. Но  в действителност воюващите са били бедняци, работещи от сутрин до вечер, а тези, които ги подтиквали и организирали били потомци на Бащите-пилигрими. Те желаели за наложат своите сектантски идеали, срещу възстановяване на британската монархия в Новия свят.

След още 80 години Съединените щата отново са  въвлечени във война. Този път „Война на Севера с Юга”, която някои американски историци наричат „Трета гражданска война”. В тази война щатите, верни на Първата Конституция, са имали за цел да разширят своите митнически права на федерално ниво и благодарение на това да разширят вътрешния пазар. Отново, както и в предишните войни, пуританските елити на Севера се сблъскват с католическите елити на Юга.

Днес се задава „Четвърта гражданска война” и нейни подпалвачи отново ще бъдат пуританските елити. Единственото възражение на това убеждение е фактът, че днес пуританите не вярват в никакъв Бог, но са запазили своя фанатизъм. Затова са готови да пренапишат историята на своята страна. Тяхното мнение е, че Съединените щати са расистки проект на европейците, който „Бащите-пилигрими” не са успели  да коригират. Те са убедени, че трябва да  се възстанови „Чистия път”, разрушавайки такива символи на Злото като статуи на  монарси, на англичани и на конфедерати. Те разговарят на „политически коректен” език, твърдят че съществуват няколко раси, пишат „Черен” с главна буква, а „бял” - с малка и посрещат на нож нелепите публикации на Ню Йорк Таймс.

Съвременна история  на Съединените  щати

Всяка страна има своите демони. Президентът Ричард Никсън  е бил убеден, че главната опасност за Съединените щати не е ядрената война със Съветския съюз, а англосаксонската  „Четвърта гражданска война”. Негов консултант е бил известният политически анализатор и историк Кевин Филипс, който като съветник в две предизборни кампании му помага два пъти да заеме президентския пост. Но потомците на „Бащите-пилигрими”, недоволни от  провежданата от него политика,  въвличат президента в скандала „Уотъргейт” (1972 г.), подготвен от помощника на Едгар Хувър, заел неговото място още на другия ден след инагурацията  на президента.

Когато могъществото на САЩ се разклаща, империалистическото лоби, в което пуританите имат господстващо положение, поставя на власт един от преките потомци на 67-те бащи-пилигрими, а именно Джордж Буш-младши. Той организира емоционалния шок (терористичните актове на 11 септември 2001 г.) и, пред очите на парализираните си сънародници, преустрои въоръжените сили в съответствие с новия финансов капитализъм. Неговият приемник Барак Обама продължи набелязания курс с провеждане на съответни икономически реформи. Затова най-влиятелните по време на първия му мандат са членовете на Асоциацията на Бащите-пилигрими (Pilgrim’s  Society).

В 2016 г. се случва нещо, което никой не очаква. Водещ в телевизионен канал излиза с критика на финансовия капитализъм и отхвърля правителствената версия за терористичните актове на 11 септември. Доналд Тръмп издига своята кандидатура за президент на САЩ. С подкрепата на Републиканската партия той завоюва Белия дом. Всички, които преди това са  участвали в свалянето на Ричард Никсън, сега се нахвърлят дружно срещу Тръмп още преди да е встъпил официално в длъжност. Те успяват да осуетят неговото преизбиране напълвайки урните с фалшиви бюлетини. Всичко, което тлееше по време на първия мандат на неговото президентство, сега се разгаря като изпепеляващ пламък. Отново пуританите сеят смут в страната.

Ако всички са на мнение, че болшинството американци не са пуснали гласа си за престарелия сенатор, то на мене ми се струва, че е грешка да се разглеждат изборите в 2020 г. като референдум  „за” или „против” Тръмп. Всъщност това беше референдум „за” или „против” пуританите.

Резултатите от изборите съответстват на проекта на  бащите-пилигрими

Когато Войната за независимост или Втората гражданска война завършва, потомците на Бащите-пилигрими написват Конституция. Те изобщо не прикриват своя стремеж да създадат аристократична система по английски модел и своето презрение към простите хора. Тоест по Конституция властта в Съединените щати фактически  принадлежи не на народа, а на губернаторите.

Народът, който беше воювал и спечелил тази война, приема тази Конституция, но получава и Харта за правата, имаща 10 поправки, съгласно които управляващата класа е невъзможно да нарушава правата на гражданите по т.н. „държавни съображения”. Тази Конституция заедно с поправките  действа и до ден днешен.

Ако ние започнем да твърдим, че съгласно Конституцията в Съединените щати никога не е имало никаква демокрация, то няма да имаме и основания да се възмущаваме от резултатите на проведените президентски избори. Без да е предвидено в Конституцията, преди два века  всеки щат е приел своя система за гласуване при избор на президента. Сега някои губернатори са пускали в урните толкова бюлетини, колкото им е хрумнало. Затова и във  всеки  от десетте  спорни щати броят на гласувалите превишава броя на гражданите имащи право на глас. Неудобно ще бъде за някои коментатори, които така и няма да могат да посочат броя на реално гласувалите и кой от кандидатите на практика гражданите са искали да видят като президент на САЩ.

Мрачно  бъдеще

Избраният по такъв начин нов президент Джо Байдън няма да може да се противопостави на справедливия гняв на привържениците на неговия противник. Той не може да стане обединител на американския народ. Преди четири години написах, че Тръмп ще стане новият Горбачов за САЩ. Оказа се, че съм сбъркал. Тръмп помогна на своята страна да поеме глътка свеж въздух. Разпадането на страната остава съдба на Джо Байдън.

Съюзниците на Съединените щати, които не виждат наближаващата катастрофа, ще платят скъпо за заблудата си.