МОМЧЕ

Слав Хр. Караславов

Из „Прилив. Млади поети” (1961)

МОМЧЕ

Когато се роди момче,
във къщата се лее вино.
Усмихнат дядото рече:
- Да бъде живо до амина,
да бъде сладко като мед,
да помни бойния завет
на Караджата и Дойчина.

Когато се роди момче,
сърцата като птици пеят.
Доволна бабата рече:
- Със песни нека да живее,
къщовник нека да е той
и като белия повой
от мъдрости да побелее.

Когато се роди момче,
във къщи радост е голяма.
Щастлива майката рече:
- Ех, ти, юначето на мама,
утеха ще ни бъдеш ти
и тук - през витите врати,
на мен ще доведеш отмяна.

Когато се роди момче,
звънтят препълнените кани
и гордо таткото рече:
- Да бъде здрав като Балкана,
да се задява със моми,
да мине хиляди земи
и българин да си остане.


***

На Радой Ралин

Ако топъл вятър
преспите оближе
и ранило стръкче
припека прониже,
и спокойна пара
угарта забули,
и пръст се отрони
във нови цървули,
и гергьовски облак
житото измие,
селяните казват:
- Да е хаирлия…

Ако клас прекърши
стръкче златосламо,
ако сърп проблесне
на моминско рамо,
ако плод изпълни
тъмните хамбари,
ако дойдат зиме
сватовете стари,
ако звъннат чаши
с греяна ракия,
селяните казват:
- Да е хаирлия…

С тази топла дума
аз съм бил посрещнат,
като с първа ласка
от ръка гореща.
И сега, когато
крача из полята
сред узряло злато
и сред маранята,
и земята жадно
от потта ми пие,
аз по селски казвам:
- Да е хаирлия…


ЖИВИЯТ МЪРТВЕЦ

Той върви между нас горделиво,
той е някога скромен и тих,
той мечтае за участ красива
мълчалив,
пресметлив,
и страхлив.
А конете развеят ли гривите
и земята се люшне от взрив,
той се крие, мъртвец е сред живите,
а сред мъртвите - някакъв жив.

Отшумят ли атаките страшни
и смъртта пред мира замълчи,
той излиза от стаите прашни
с празни мисли и празни очи,
за да крачи ненужен из нивите,
нито гневен и нито щастлив,
и мъртвец да остане сред живите,
а сред мъртвите - някакъв жив.

Аз го зная и често го срещам,
той не може да плаче дори,
той не може да плаче горещо
и не може да пее в зори,
не защото му тегнат годините,
не защото е гърбав
и сив,
а защото е мъртъв сред живите,
а сред мъртвите - някакъв жив.


ЧЕРНОЗЕМНА ПРЪСТ

Дето бяха
гори -
избуяха пшеници,
дето бяха
гнезда -
днес са литнали птици,
дето бяха
деца -
възмъжаха ергени…

От зори
до зори
този свят се променя.

Дето бяха
села -
градове се родиха,
де пълзяха
реки -
езера се роиха,
дето пяха
коли -
трактор смачка остена…

От зори
до зори
този свят се променя.

Само черната пръст
не променя цвета си,
тя стои
все една,
като облак навъсен,
като тъмна забрадка
над ковчег за разлъка…

Тя е скрила
в гръдта си
много минала мъка.


ПРОЛЕТНА КУКУВИЦА

На Ефрем Каранфилов

Вятърът люшка новата шума,
тропа колата, бърза по друма,
тати с огниво кремъка чука,
спира и казва:
- Чуваш ли?…
Кука!…

По стар обичай: тупа си джоба,
с пари да бъде пълен до гроба,
после унесен кремъка чука:
- Гледай ти, гледай…
В път ни закука!…

Тати живее с много надежди,
птицата слуша, мене поглежда
дали надничам под ямурлука,
за да ми каже:
- Чуваш ли?…
Кука!…

Пак зеленее новата шума,
тропа колата, бърза по друма,
аз съм наметнал пак ямурлука,
пак кукувица
в шумата
кука.

Ала аз нося жалба голяма,
няма го тати, вече го няма,
няма с огниво пак да зачука,
пак да ми каже:
- Чуваш ли?…
Кука!…