ПЕТЪК ВЕЧЕР
Горещият душ в края на такъв ден е благословия. Потта и напрежението се оттекоха в канала. Хубаво е така, ех! Олекна ми! Но древните инстинкти мигом се възползваха от отпускането - заточиха зъби, засвириха с цигулки, с една дума гладът призова към решителни действия. Ясно е, че съзнанието му се подчини безпрекословно и отхвърли всякакви идеи за кулинарни подвизи. Я да видим какво е останало в хладилника… Клъцнах наполовина наденичките и ги бутнах в загретия тиган. Щом цвърчащите резенчета придобиха съблазнителен зачервен тен, чукнах до тях три яйца. Добавих кръгчета домати, пиперка и броколи, люто чушле, позамислих се и подхвърлих още едно за компания - парливото няма да навреди!
Мимоходом отбелязах, че зеленчуците привършват. Трябва да мина и през арабския магазин за сирене.
В минимаркетите, държани от предприемчивите чужденци, има продукти, които не са популярни сред норвежците - от шарения боб до туршиите, кадаифа и семките за чоплене. Ако носталгията те е стиснала за гушата, може да отслабиш хватката й с вкуса на родната храна, а това никак не е малко. Все пак аз обикновено избягвам тези места. Как да го кажа - не че ме е гнус… Хората поддържат ред и чистота в претрупаните със стока помещения, понякога сънливите продавачи дори се усмихват… Просто атмосферата не ми допада. От друга страна фетата в кварталната «Рема» е в микроскопични разфасовки, докато в «Един свят» срещу автогарата предлагат три или четири вида от саламурения деликатес в килограмови кутии от Турция и заради тях си заслужава да направиш компромис с естетическите си разбирания.
Отнесох димящата чиния на барплота и без бавене се заех с омитането й. Да не се хваля, но спретнатият набързо бъркоч не е лош. Наистина, почнах да оценявам качествата му, едва след като го преполових и поуспокоих апетита.
По интернет радиото «Зорница» китарата на Сантана задава ритъма на «Ще намерим път», а между хапките аз хвърлям едно око на вестника на екрана на лаптопа. В апартамента няма телевизор, ала той не ми липсва. В Мрежата намирам всичко нужно - и информация, и развлечения. Днес, съдейки по заглавията, в нашия грешен свят не се е случило нищо особено. Столтенберг призова натовските страни да увеличат военните бюджети. За това му плащат, това говори човекът. Някой добре ще се нагуши с поръчките на американско оръжие… Стачката на охранителите по летищата е отложена… Тръмп щял да се развежда… Шведски рибари преследвали руска подводница… Много важно.
Откакто планетата се превърна в голямо село, новините изчезнаха и престанахме да разбираме какво се случва наоколо. Няколко милиардери се провъзгласиха за закрилници на истината и посредством купените средства за масово осведомяване започнаха да ни дресират. За съжаление, журналистите с лекота приеха да ги използват като рупори на чужди мисли. Те вече не анализират и не критикуват, а препредават… Как ги наричаха у нас? Държачи на микрофони. Политкоректността и глупостта убиха професията.
Вайбърът пиукна. Минава осем часа, кой се е сетил за мен? Отместих бутилката с бира, за да стигна телефона.
- Здрасти!
Отзовах се на приветствието.
- Здрасти, Джу! Как си?
- Прибрахме се, сърцето е на мястото си.
- Какво показаха изследванията?
- Всичко е наред, само дето съм уморена. Качих се сама по стълбите.
- До шестия етаж?
- Помагах си с перилата.
Написах отговора и го изтрих. Клавиатурата има свои разбирания за общуването и редактира набираното от дебелите ми пръсти, както прецени за добре. Резултатът трябва задължително да се проверява. Отново въведох моята версия на текста.
- Без това не може. Но ти ходиш, мускулите на краката заякват! Това е най-хубавото нещо, което чувам днес!
- Ти у дома ли си?
- Да. Днес се правех на пингвин сред айсбергите.
- Пингвин?
Получих картинка с усмихната физиономийка.
- Аз не съм виждала пингвини. Нито пък айсберги.
- Тук, в Аквариума, живеят няколко. А сега общуваш с един такъв.
- Не знаех, че тези птички умеят да пишат.
- Виждаш как им куца граматиката.
- Не, този, който ми пише, се справя добре. В понеделник пак съм на преглед.
- Казаха ли кога ще бъде операцията?
- Още не е ясно. За безплатните операции има квоти, а моят случай е сложен и не се знае кога ще ми дойде редът. Може би след два месеца.
- Малко остана. Скоро само ще танцуваш и ще замеряш с букети ухажорите.
На екрана се появи ново ухилено личице.
- Аз ще си лягам. Моите вече спят.
- Лека нощ, Джу!
- Лека нощ, Анди!
Там, откъдето е Джулия, скоро ще разсъмне. Преди две седмици жената реши да откаже успокоителните - страхува се да не привикне към тях. Но болките не й дават да мигне. След катастрофата са я оперирали няколко пъти. Възможно е сега да й помогнат да проходи, лекарите уж обещавали нещо… Заради безсъницата и започна нашата кореспонденция. Понякога е по-леко да се отпуснеш пред непознат човек. Затова пък пред близките ние често немеем.
«…Залезите, в които аз те срещам
И проглеждам.
И цветята на думите,
които все премълчавам…»
Нещо се вкиснах, взех да философствам. А дали да не позвъня? Още не е неприлично късно. Превъртях списъка с адреси и се загледах в снимката на тази, която познавам… Или познавах… После изключих телефона и го бутнах настрани. Всичко с времето си. Да допуснем, че изобщо вдигне слушалката… Какво ще й кажеш? Тогава трябваше да говориш, да убеждаваш, а не да мълчиш! Вече колко време мина, петдесет и четири дни?
Изпих последните глътки бира и се надигнах. Все пак ще погледна чертежите, които Ед Хилвертс е изпратил. Най-доброто средство срещу деструктивната самокритика е трудът, нали така? Вечерта е дълга, утре ще си отспя.
По радиото Одетта Теллериа запя нещо ритмично.
Такива ми ти работи. И почвам да спортувам, че съм заприличал на плондер! Трябва само да приготвя сака с екипа.
