СЛЕД ЗАНИК

Стоян Олчев

ПУСТИЯТ ДОМ

Сред стъпки рой - изгубих твойте стъпки
и моя ден тъй рано превали -
аз гасна блед сред ледените тръпки
на вечерните есенни мъгли:
вечерня глухо над града звъни
и благ покой крилата си разпери,
а в мрака пръскат бледни светлини
запалените улични фенери…

И спирам аз - посърнал и бездомен -
в сянката на белите стени,
където дебне властно твоя спомен
и нощ крило над мене наклони:
в стъклата ти отдавна не свети,
тук никой днес за никого не жали -
и няма кой без болка да прости
през траура на своите печали…


НА ПЪТ

Разперени са белите платна
и кораба невидим път бележи -
по борта пуст далечната луна
разстила своите златисти мрежи:
и спомням, майко, сълзите ти скъпи,
че никой други мен не приласка -
към тебе аз безрадостен пристъпих
и тих целунах твоята ръка.

И сирота - останала дома,
когато тя потърси своя пръстен,
подай й ти прощалните писма,
кажи - че аз от горести съм кръстен.
Знам: тя ще бъде в свойта черна дреха -
и ти жалейна дреха облечи:
за мен - под нашата любима стряха,
последно алилуя ще звучи…

——————————

сп. „Маскарад”, г. 1, кн. 1, 1921 г.