Петър Йорданов-Тушо
Петър Йорданов-Тушо е български революционер и общественик. Роден на 12.ХII.1914 година в с. Пиперево, Струмишко. Коренът му е от с. Мурарци, Кукушко. През Балканската война родителите му се преместват в Струмица, а от там, през 1918 г. - в Петрич. Баща му, член на БКП, е обущарски работник, а майка му, тютюноработничка, отглежда тютюн на наета нива, с което осигурява препитанието на четиричленното семейство. Израства в Петрич. През 1925 г. семейството се премества в Асеновград. През 1928 г., след училище, ненавършил 14 г., започва работа в тютюневия склад на Чапрашиков в Пловдив и прекъсва образованието си, работи като тютюноработник. През 1932 г. става член на нелегелния Комсомол, а през 1935 г. - член на БКП. Повече от осем години изпълнява куриерска дейност за партията. От 1943 г. е партизанин в отряда „Г. Бенковски”, с псевдоним - „Сотир”. В отряда се влючва и по-младият му брат Димитър Йорданов - псевдоним „Бранко”. Участва активно в партизанското движение, един от ръководителите на асеновградския отряд. През 1944 г. се съединяват Асеновградската, Първомайската и Смолянската дружини и образуват бригада „Васил Коларов” /Втора въстаническа родопска бригада/, в която Йорданов става командир на II-ра чета от Асеновградската дружина; съвместно с I-ва чета провежда акции в селата Мостово, Манастир, Борово, Добростан и др. След 9.09.1944 г. ръководи Държавна сигурност в Асеновград. В началото на 1946 г. е преместен в Пловдив - групов началник в ДС. Участва в разбиването на въоръжена контрареволюционна банда в Асеновградския край през 1948 г. С указ от правителството през същата година е награден с орден „9 Септември”- III степен и орден „За народна свобода” - II степен, за участието му в борбата с контрареволюционната банда. Околийски началник на МВР в Асеновград (1948-1950). Ръководител на МВР в Димитровград от 1951 г. до 1956 г. Учи в СССР (януари 1954 - април 1955). Кмет и председател на ИК на ГНС в гр. Димитровград от 1956 до 1966 г. - период, в който се строи градът и много от знаковите му обекти - 15-етажното кметство с ротондата, партийният дом, болницата, парк „Пеньо Пенев” и мн. др. Учредител на Световната федерация на побратимените градове, като първият, с който Димитровград се побратимява, е италианският Гросето. До Йорданов големият български поет Пеньо Пенев адресира и едно от предсмъртните си писма, завършващо с думите „Сбогом, честен човек!”. В периода, през който кмет на града е Йорданов, е закрит димитровградският театър по личното разпореждане на тогавашния пръв държавен ръководител Тодор Живков заради постановката на пиесата „Грешката на Авел” от Емил Манов, а самият Петър Йорданов през 1966 г. е отстранен от кметския пост. После оглавява организацията на борците срещу фашизма в града. Живее в Димитровград в продължение на 54 г. Оставя спомени, завършени през юли 1984 г.
Публикации:
Електронна книга:
