МИНИАТЮРИ
МЪЖЕСТВО И ЛЮБОВ
Гората навява удивителни чувства. Нейното настроение, като щедра прегръдка, посреща минувача.
Широкоплещести борове противостоят на вятъра и бурите. Дъбове и платани подпират на раменете си небосвода. Буки, ясени и кленове подслоняват птици и животни. Акациите, с напукани доспехи и остри шипове, напомнят странстващи рицари.
Неповторимо женствени дървета съставят изискано общество. Тънките одежди на брезата украсяват със зелени или златисти листа сезоните. Къдриците на липата, развявани от вятъра, изпълват с меден аромат простора. Върбата полюлява изумителна прическа от полъха. Черницата, загърната в гъста шума, предлага сладки плодове. Тих шепот напомня съкровен глас на влюбена девойка или размислите на жена, познала житейски превратности.
Мъжество и любов - това са двете чувства, без които животът е немислим.
——————————
ПРИКАЗКА, КОЯТО НЕ ОМРЪЗВА
Подредени в пъстроцветна верига, наблюденията ни върху природата се обновяват всеки ден.
„Слънце изгрява, и слънце залязва…” - проповядва Еклесиаст. - „… човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.”
Не съм съгласен с Монтен или някои философи, които твърдят, че видяли веднъж промяната на сезоните, едва ли ще открием нещо друго интересно на земята. Но можем ли с лекота да вникнем в палитрата на годишните времена? Проумяваме ли пейзажите на горите, полята, реките и моретата? Вслушваме ли се в тихото бълбукане на поточетата, в шуртенето на реката и в плясъка на падащата вода? Изумява ли ни простора на езерната повърхност? Унася ли ни песента на птиците, тропота на копита, дружния хор на жабите, бръмченето на пчелите, тихата въздишка на листата? Откриваме ли гнезда по клоните, от които дочуваме настойчивото чуруликане? Потръпваме ли при поривите на вятъра и вдишваме ли с пълни гърди свежия полъх? Търсим ли убежище от проливен дъжд или с доверие протягаме ръце към искрящите капки? Търпим ли тежкия мраз или приемаме доволни ласкавото слънце? Цветните мозайки на поляните радват ли сърцето ни? Копнеем ли за горските плодове, които откриваме в лятото? Търсим ли гъби след слънчевите превалявания? Четем ли сдържаната история, записана по кората на дървесните стволове?
Търпеливият наблюдател едва ли ще твърди, че е постигнал всички тайни на сезоните и че за него вече няма нищо ново. Светът около нас е като приказка, която не омръзва.
