Бианка Габровска

Те никога не идваха за дълго.
И аз не бях убежище за тях.
И някак безболезнено си тръгваха…
Мъжете, на които не държах.

Любимите си лъжеха небрежно.
И след поредния Адамов грях
събираха трохи от мойта нежност.
Мъжете, на които не държах.

А сутринта, избръснати до синьо,
разливаха кафета със замах
и хлътваха в луксозни лимузини.
Мъжете, на които не държах.

Те ставаха началници, банкери.
Разменяха пари за звезден прах.
Величия с претъпкани портфейли.
Мъжете, на които не държах.

Без болка си отиваха мъжете…
Зад тях се вееше една лъжа…
… Над моята камина грее цвете
от този, на когото аз държа.