ТИ УМРЯЛ ЛИ СИ, ЖИВ ЛИ – НЕ ЗНАЯ…
превод: Иван Николов
***
Ти умрял ли си, жив ли - не зная,
но те търся по белия свят,
в тиха вечер напразно гадая
и с тъга се обръщам назад.
Все за теб са: моление свято,
на безсъници живата жар
и на песните бялото ято,
и в очите ми злия пожар.
И отдавна разбирам, че вече
няма друг, като теб съкровен:
даже който на скръб ме обрече,
даже който забрави за мен.
1915
——————————
***
Предричаха ми тържество
и хоризонтът дъговиден,
и моят сън по Рождество,
и ветровитият Великден,
и аленият лозов лист,
и плисъкът на водопада,
и даже бръмбарът златист
върху ръждивата ограда.
И как да не повярвам аз,
че той не е със мен во веки,
когато крачех в оня час
по каменистите пътеки.
1916
***
Я не знаю, ты жив или умер, -
На земле тебя можно искать
Или только в вечерней думе
По усопшем светло горевать.
Все тебе: и молитва дневная,
И бессонницы млеющий жар,
И стихов моих белая стая,
И очей моих синий пожар.
Мне никто сокровенней не был,
Так меня никто не томил,
Даже тот, кто на муку предал,
Даже тот, кто ласкал и забыл.
1915
——————————
***
Все обещало мне его:
Край неба, тусклый и червонный,
И милый сон под Рождество,
И Пасхи ветер многозвонный,
И прутья красные лозы,
И парковые водопады,
И две большие стрекозы
На ржавом чугуне ограды.
И я не верить не могла,
Что будет дружен он со мною,
Когда по горным склонам шла
Горячей каменной тропою.
1916
