Николай Мизийски

Кой тази сутрин ясна,
безоблачна, прекрасна,
по уличката тясна
забързал е така?
- Цял куп деца засмени,
безгрижни, зачервени,
вървят сега пред мене,
подали си ръка,
и в малките очи
решителност личи.
Дали отиват всички
в зелените горички,
където волни птички
простора веселят?
Дали полята златни,
широки, необятни
таз сутрин благодатна
привличат и зоват
щастливите деца
с усмихнати лица?
О, не! Те днес отиват
в школото приветливо,
което търпеливо
тъй дълго ги чака.
- Вървете, ученици!
Летете като птици!
Една добра десница
стои над вас сега -
от своя трон висок
ще ви закриля Бог!…

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 1, 1942-1943 г.