Михаил Пришвин

превод: Пелин Велков

Ще ви разкажа какво се случи с мен през гладната година. Свикна да каца на корниза на прозореца ми едно жълтоклюно малко гарванче.

А по това време аз имах запазен цял чувал с булгур от елда. През цялото време тогава се хранех с елдена каша. Случваше се, долети гарванчето, аз му сипя булгур и го питам:

- Каша искаш ли, глупаче?

Изкълве булгура и хвръкне. Така - всеки ден, цял месец. Исках да го науча на моя въпрос: „Каша искаш ли, глупаче?” то да ми каже: „Искам”.

А то само отваря жълтата си човка и показва червения си език.

- Добре тогава… - разсърдих се аз и изоставих обучението.

На есента ми се случи нещастие. Покачих се в хамбара за булгура, а там нямаше нищо. Ето как ме ограбили крадци - половин краставица имаше и една чиния и нея задигнали.

Легнах да спя гладен. Цяла нощ се въртях. На сутринта се погледнах в огледалото: лицето ми цяло позеленяло.

- Чук, чук! - чука някой на прозорчето.

На корниза стои гварванът и чука по стъклото.

„Ще хапна месо” - мина ми през ума.

Отварям прозореца и - дръж да хвана гарвана. А той - хоп на едно дърво. Скачам през прозореца подир него, отивам към дървото. Той по-нагоре.

Покачвам се.

Той - още по-нагоре, та чак на върха. Там аз не мога да се кача - много се огъва дървото.

А пък той, шмекерът, ме гледа отгоре и грачи:

- Ка-ша ис-каш ли, глу-па-че?