Александър Плеханов

превод: Румен Воденичаров

От резултатите на сраженията в Карабах се натрапва един нов извод: Една армия без сериозна система за ПВО и без съвременни средства за водене на радиоелектронна борба е обречена, ако не на разгром, то на сигурно поражение. Може да превъзхождаш противника в пъти по количеството бронирана техника и артилерия, но без прикриването със средствата на ПВО, танковете и оръдията стават лесна мишена за нападателните безпилотни самолети (дронове), които ще ги унищожават на практика като на учебен полигон.

Това наблюдавахме в Идлиб, където турските  безпилотници (дронове) нанесоха чувствителни загуби на сирийската армия. След това същото се повтори в Либия и продължи в Карабах. Турските безпилотници  Bayraktar ТВ2 владееха карабахското въздушно пространство и почти безнаказано унищожаваха арменската техника и бойци. Съобщението на арменската страна, че няколко безпилотника са били свалени не повлия на развитието на бойните действия. Азърбайджан би могъл да се отнесе спокойно към такива загуби, след като е сигурен, че съюзникът му Турция ще ги компенсира незабавно.

Учудващ е фактът, че в дадения конфликт бяха използвани само нападателните дронове  Bayraktar ТВ2, които не са най-съвременните. През последните години Турция успя да усвои производството на пет модела нападателни дронове и по това въоръжение да излезе на лидерски позиции в света. Именно турските безпилотници в момента се използват най-интензивно в сраженията в Сирия, Либия и Карабах.

Ако на бившите съветски републики Украйна и Азърбайджан се предлага не най-съвременния безпилотник Bayraktar ТВ2, то турските въоръжени сили могат да използват по-усъвършенствания Anka-S, а в близко бъдеще при необходимост могат да разчитат на двумоторните нападателни дронове БПЛА Akinci и Aksungur. Това са усъвършенствани машини, носещи тежки авиобомби и имащи радиус на действие на порядък по-голям от този на Bayraktar ТВ2, който вече показа своята ефективност в съвременните конфликти. Без съмнение, ако войната в Карабах  беше продължила още месец, азърбайджанската армия щеше да разбие окончателно арменските  подразделения и да завземе цялата територия на спорния анклав. Въпреки че Армения се готвеше за тази война дълги години, едва ли някой е предполагал, че войната в 2020 година ще се отличава кардинално от войната преди 25 години. Защото ако по-рано и двете армии (и азерската, и арменската) бяха въоръжени с едно и също съветско оръжие, то днешната азърбайджанска армия е преминала на ново техническо ниво, широко използвайки турско и израелско въоръжение.

Така например азърбайджанците активно използваха израелски дронове-камикадзе „Нагор” и, въпреки че те не са от най-съвременните, у арменската армия нямаше нищо аналогично, което да им се противопостави. Воюващите в Карабах арменски части не притежаваха ефективна ПВО и средства за радиоелектронна борба, което предопредели изхода на конфликта. Може да си три пъти герой, но само с автомати „Калашников” и със съветски танкове не можеш да спечелиш сражения на много места, след като нямаш защита от недосегаемите нападателни дронове. Особено, ако противникът ги има в достатъчно количество.

Изхождайки от казаното по-горе, може да се твърди, че в Карабах се сблъскаха две различни армии: арменската с оръжие от миналия век и азърбайджанската, въоръжена с редица съвременни системи, осигуряващи предимство пред противника. Как общо взето ще изглеждат неядрените конфликти на ХХI век стана ясно още в Сирия, а войната в Карабах само потвърди ред ключови за едно сражение моменти.

Карабахският конфликт нагледно показа намаляващата роля на бронетехниката на бойното поле. За месец и половина двете страни загубиха повече от 40 танка и десетки БМП и БТР, много от които бяха унищожени даже преди да видят противника и да  произведат първия си изстрел. Бронираната техника все повече започва да прилича на линейните кораби, които бяха скъпи и трудоемки за построяване, но ставаха  безполезни с развитието на ракетното оръжие. Разбира се танковете ще останат още дълго време на въоръжение в много армии по света, но ако тази бронирана техника няма осигурен  „чадър” от ПВО, тя се превръща в беззащитна  мишена. Достатъчно е да се разгледат кадри за унищожаването на сирийски и арменски танкове от турски дронове, които ги разстрелват като на стрелбище.

Какви са изводите, които са длъжни да направят руските военачалници? Те не са малко, но приоритетният от тях е следният: в епохата на цифровизацията на преден план няма да излизат героичният пехотинец и не по-малко героичният танкист, а бездушните роботизирани системи. Няма съмнение, че и от арменската, и от азърбайджанска страна е имало примери на героизъм и саможертва, но хода на войната в значителна степен диктуваха нечувствителните цифрови птици - нападателните безпилотни летателни апарати.

Може би е излишно да припомняме, че арменската и азърбайджанската армии са несравнимо по-зле въоръжени в сравнение с армиите от НАТО. Проблемът е там, че и  много от армиите на НАТО също не притежават супер съвременни комплекси за ПВО, средства за радиоелектронна борба и високоточни управляеми оръжия. Това се отнася  особено за армиите от страните на Източна Европа (вкл. и за българската армия, б.пр.)

За съжаление и в руската армия се наблюдава изоставане по отношение на нападателни безпилотници (дронове) в сравнение с САЩ, Турция, Китай и даже с Иран. Проектите отдавна са разработени, някои от тях са достигнали на ниво серийно производство, но до насищане на всички подразделения с необходимото количество дронове ще мине не една година. А това въоръжение вкл. дронове-камикадзе ни беше нужно вчера и даже завчера. Ако разгледаме действията на руската авиация в конфликтите от последните години, те не се различават принципно от действията на съветската авиация в годините на Втората Световна Война (ВСВ). Върху главите на противника се изсипват тонове бомби, от които само малък процент са управляеми боеприпаси. С използване на бомбардировачи, имащи скъп час-полет атаката от въздуха се получава  твърде разточителна и неефективна. А ако самолетът бива свален и загине екипажът, то това става допълнителна човешка трагедия.

Същата тази Турция в Сирия и Либия използва нападателни дронове с бутални двигатели, с евтина стойност на летателния час-полет и боеприпаси, струващи копейки. Те поразяват с точност практически всички наземни цели (с изключение на бункери), а  при унищожаването им не загиват пилоти. Самият безпилотник струва в пъти по-малко  от един бомбардировач като Су-24. Турският Bayraktаr ТВ2 струва по-малко от единия двигател на Су-24. За управляване на дрон не са необходими пилоти от висок клас, обучението на които е скъпо. То може да се осъществява от оператор, който не превъзхожда по умения един напреднал в компютърните игри подрастващ. Така че в съвременните конфликти използването на безпилотници излиза много по-изгодно и ефективно, отколкото използването на реактивна бойна авиация.

Тъй като в съвременния свят всичко се измерва с пари, то и продажбата на безпилотници има по-големи перспективи, отколкото търговията с изтребители и бомбардировачи. От последните на световния оръжеен пазар има излишък, а безпилотници предлагат само няколко страни. При това избирателно. Например САЩ и Израел не продават своите дронове на който и да е било. Ето защо турските компании „Байрактар” и TAI, произвеждащи безпилотниците Bayraktar ТВ2 и Anka-S имат много големи шансове да станат едни от световните лидери по продажба на дронове. Особено, ако на Турция се удаде да локализира района на продажби и да се избави от експортните ограничения на страните, доставящи възлови компоненти  за дроновете.

Конфликтите в Сирия, Либия и Карабах направиха на турските нападателни безпилотници отлична реклама, за която може само да се мечтае. Ето защо не е изключено в близко бъдеще с турски дронове да се въоръжат не само армиите на Азърбайджан, Украйна и Катар, но и много други страни. Световният пазар на оръжия има свои специфични особености, но се подчинява и на общи правила. Едно от тях е: „Кой превари - той товари!” т.е. който съумее да предложи иновационен  продукт - той ще печели, а този, който не е успял - ще бъде закъснял необратимо.

Ето защо е много жалко, че Русия сега е в ролята на догонваща, въпреки че първите наши безпилотници, и то реактивни, бяха разработени още в СССР. Но т.н. „перестройка” и особено годините след нея, отхвърлиха страната с десетилетия назад в много области. И не е за учудване, че руските нападателни безпилотници  се появяват едва сега, докато в САЩ  нападателният дрон Predator e на въоръжение от 1995 г. Ако оставим настрани техническите подробности на карабахския конфликт, най-важният извод, който се налага да направим е, че за армия и въоръжение не трябва да се пести. Всички помним докъде ни доведе пагубният пацифизъм на Горбачов и Елцин, които с ударни темпове съкращаваха армията и разходите за отбрана, демонстрирайки на целия свят своята малоумна любов. И още в 1994 г. заради грешките на недалновидните ръководители на страната, се наложи да се плаща страшна и голяма цена. В същото време Азърбайджан показа как трябва да се отнасяме към своята армия и към процеса на превъоръжаването й. Многогодишната модернизация на армията му доведе фактически до печелившо решение на стар териториален спор с Армения, на който краят не се виждаше.

Така че ни остава  да си припомним и да перефразираме знаменитата фраза на  Александър III: „Русия има само три съюзника - съвременна армия, съвременен флот и водещ военно-промишлен комплекс.”