СЪВРЕМИЕТО НАШЕ - 6

Елит Николов

(Социологически очерци)

СТАВАЩОТО В СВЕТА

Ставащото по света през описваното съвремие на хората оказваше силно влияние и върху живота на българското население по това време. Влияние върху съзнанието и нагласата им спрямо световните обществени събития и явления. За повечето от тях се знаеше от официалната пропаганда. Някои от тях тя изопачаваше до неузнаваемост. Не рядко ги измисляше и укриваше, макар да засягаха съдбата на милиони хора по света.

Световният капитал и човешката „биологична маса”. Времето, в което живееше и днес живее човечеството, е бележито и с необичайното съсредоточаване на общественото богатство във все по-малко собственици. Оказва се, че един процент от тях притежавали около деветдесет процента от него.

Кое въображение ще отговори докъде би могла да достигне тази усилваща се концентрация на световния капитал? Нима ще дойде момент, в който и сред този единица процент ще настане подобно съотношение? Ще настане ли време, когато, по силата на тази инерция на съсредоточаване, всичко ще се съсредоточи в ръцете само на един-единствен финансов магнат? Щом, или ако стане така, какво ще прави той, обременен с цялото обществено богатство и със съдбата на човечеството?

Без да се впускам в изясняването на финансовия капитал, онова, което не може да се отмине относно днешното му състояние е, че той е производен капитал. Това е капитал, който се разширява или концентрира в наличния капитал в обществото. Колкото и жестока или хитра да е експлоатацията на живия труд, в края на краищата именно той е първичният извор на общественото богатство. Щом като, или ако той може да му осигурява определено, или желано от него равнище на принадената стойност, финансовият капитал приема и съответстващия на това равнище разход за заплащане на живия труд. Може ли да съкрати или да намали този разход, собственикът с охота пристъпва и към съкращаването на самата работна сила.

Или иначе - финансовият капитал се ражда и битува само в наличния принаден продукт в обществото. Той е собственик на част от наличното богатство. Става ли дума за концентрацията му, и тя се разгръща в рамките на вече дошлото от общественото производство.

Днес обаче общественото производство се отличава съществено от традиционното му разширение. Принаденият продукт в него все повече и повече идва не от физическия труд, от труда с чук в ръка. Поражда се предимно интелектуалният труд. Различните му проявления, включително и разширяващото се роботизиране на производителните сили, правят възможно принадената стройност да се увеличава без да се увеличава живата работна ръка. Дори тя да се съкращава.

Историческият алогизъм на съвременната капиталистическа собственост се усилва и от обстоятелството, че интелектуалният труд все повече прави излишна едноличната или групова частна собственост на средствата за общественото производство.

Усложнената организация на съвременното производство вече налага висши интелектуални знания у онези, които я управляват. В повечето случаи те надминават по знания и опит собствениците на съответните икономически звена. Правят ги излишни или ги превръщат в безделни господари, чиято съдба все повече и повече ги оприличава на феодалните владетели. При нарастващото разпространение на интелектуалния труд в общественото производство собствеността и трудът се сливат в едно качество, нещо, което превръща представителите на труда и неговите носители в социално революционна сила.

Наред с това, интелектуалният труд става водещ процес и сред оръдията на производство. Наемниците интелектуалци с труда си изместват ролята на управителя, с тенденция - да изместват и собственика в организацията и цялостната съдба на съвкупния обществен производствен процес.

Настава промяна и в социалния статус на принадения интелектуален продукт. Досега и сега той се подчинява на трудовия пазар. Колкото и добро да е заплащането на интелектуалния труд, то обаче никога не ще покрие нарастващия обем на създаваните от него блага.

Настава вътрешно противоречие и във всеобщия пазар на труда.

Подобна обстановка вече пронизва цялото световното производство.

Или иначе: самото развитие на производителните сили днес води до съкращаване на живия труд, от който се нуждае общественото производство в света. Това именно обстоятелство, вероятно, е наложило стратезите му (отново съсредоточени предимно в САЩ) да съкращават използването на работните хора по света. Заедно с тях и на зависещите от тях други човешки същества. Финансовият капитал вече е заинтересован да се намаляват разходите за живия труд, за да се увеличава обемът на принадената стойност и по тази пътека.

По тази причина, главните носители на тоя капитал в света гледат на голяма част от човечеството като ненужна биологична маса.

Оттук започва и политиката на нейното умаляване, на която днес сме свидетели.

Първата и всеизвестна възможност за постигането на тази цел са войните. Европа отново е пример и в това отношение. Осемдесетте години, осмисляни в настоящите писмена, бяха изпълнение с войни, с предвоенни или следвоенни събития и явления. Щом като приключи Втората световна война и започнаха мирновременните грижи, дойде „студената” война, която изпълни всекидневния език на всички европейски граждани с постоянни заплахи, страхове и военни закани. Относителният половин вековен мир, породен от политиката на европейските социалистически държави, отново бе нарушен от войнолюбците в най-големите европейски и отвъдокеански държави.

След премахването на ненужната им вече „желязна завеса”, военното напрежение и военните заплахи се удесеториха. Открито и без уговорки се подсказва официално, че войнолюбивата западна общност и нейната военна организация НАТО се готвят за военно стълкновение с Руската федерация. Оттам пък, подобно на известния сред русите жест, им показват не среден пръст, а свръхзвукови ракети и какви ли не други военни чудеса.

Господстващите сили в света приемат съзидателния тонус на човечеството само в съпровод с унищожаването на излишната човешка маса, която оценяват като бреме на напредъка. Стотиците подземни градове в САЩ, архитектурните проекти за домове крепости в космическото пространство, защитени от ядрените разрушения, наред с подобните замисли за спасение в условията на „Страшния съд”, всичко това говори не само за разногледство спрямо двете възможности в предстоящото обществено развитие - мирното и разрушителното. Подсказва и за огромните разхищения на материално богатство с проекти, безперспективни от всякаква друга гладна точка, освен от безумието.

В арсеналите на армиите по света се пазят хиляди ядрени бомби и снаряди. Но и за тях също важи войнишката поговорка, че пушката веднъж на сто случая гърми сама. Така е и с всяко друго оръжие, свидетелство за което са все по-честите взривове във военните складове или заводи. При днешната въоръженост и с днешните системи за ответен удар, тази случайност вече не е само „едно на сто”, а много пъти по „едно на сто”!

В тази днешна международна обстановка дипломацията се превръща в маскарад. Не карнавален, а в маска на нарастваща човешка ненавист.

Защо, например, днес, при възможностите за бърза и най-широка разгласа чрез информационните средства, не се съобщава на хората от дадена страна какво, например, означава тя да е бомбардирана от съвременно оръжие? Не за всички хора има някакъв смисъл заплахата „унищожение на цялата страна” или „дори на човешката цивилизация”. Нека сами си представят какво означава това! Защо, например, Владимир Путин не съобщи открито и в прав текст на народа в САЩ, че само две задействани бомби в глъбините на двата океана около тази страна са достатъчни, за да бъде залята от цунами цялата нейна територия, заедно с хората в нея? Или за затриването на тази цивилизационна територия е достатъчно само едно единствено „посещение” на „Авангард” там?

Днес на всички хора по земята следва да е обяснено, че в международните отношения човечеството все още продължава да се движи, както е било в първичната човешка орда. Самците се бият за първенство, тогава биологично, а ордата търпеливо очаква да види кому ще следва да се отдава жизнено и в поведението си. Така е било през всички досегашни векове на човешкото общество. В по-ранните векове, щом като Давид и Голиат се преборят и се види кой от тях е победителят, съперничеството е приключвало. Но също така много от отдавна, вместо да се бият юнаците, те тласкат към това членовете на ордите им. Главатарите им (самците) само са наблюдавали и управлявали сраженията и често след загубата победеният дори отдава чест на победителя. Но го прави върху гробовете на стотици хиляди човешки същества. Кутузов е герой в романите и затова, че въпреки немощта си е успял да наблюдава и да ръководи в продължение на 14 часа как неговата стотици хилядна армия се е топила в сражения. Така е и с възхвалите на френските летописци по отношение на Наполеон.

Учудващото е, че така се мисли и днес. Във времето на не по-малко удивяващата ни научна и технологична мъдрост! Лидерите на най-силните държави често се срещат и дори капризничат в срещите си. Превръщат човешките множества в зрители на този световен дипломатически театър. Много често бездарен, макар и с интересни сцени на дипломатическо поведение. Какво обаче се крие зад това тяхно поведение е скрито пред хората, чиято съдба зависи в прекия смисъл на глагола от това театралничене на „международната сцена”. Сцена, обърната към хората само като към зрители на някакъв дипломатически театър. Не като към милиони и милиарди човешки съдби.

Парадоксът се състои и в това, че общество, което клони към съзиданието като ръководно начало в устройството му, продължава да залъгва човешките маси с лидерските взаимоотношения, отклонявайки ги от истината за собствения им живот или смърт. По-скоро от смъртта им, защото съперничеството между политическите „самци” сега се води за запазването или за унищожението на „цялата човешка цивилизация”, твърдение, доблестно изречено само от един сред тях. Почти всички световни институции основават дейността си върху военните и силови аспекти на световното съжителство. Не върху мирните и ценностни измерения на човешкия живот. Съветът за сигурност към ООН също носи неизменно духа на победната, но жестока Втора световна война. Носи печата и волята на тогавашните победители. Работата на световната агенция за атомната енергия също почива върху презумпцията на страха от санкции от страна на силните. Химическото оръжие в Сирия доведе до съглашение главно заради страха да не попадне то наказателно върху близки и ценени от силните държави райони около тази страна. Това е печален атестат за почти всички световни организации и институции днес.

Сега световните сили изразходват планини от съвкупния принаден продукт, за да задържат общественото си статукво. Или, както го правят част от тях, да го използват за войни, превръщайки част от човешките отношения върху планетата в зверилници и гробове. Колко ли научни и производствени успехи биха се появили от небитието, ако тези средства биваха инвестирани в образование и в създаване на относителен добър начин на живот за милиардите човешки същества?

Мисълта за наличието на излишни хора не се смята нито за срамна, нито за забранена в много от политическите начинания на водещите държави в обществения живот на планетата.

В същото време милиарди неграмотни човешки същества продължават да са обременени от веригите на кастовото деление сред хората, от разлагащи нервната им тъкан търговия с опиати, от ширещата се беднота, глад и неизлечими болести…

Обстановката и сега наподобява тази преди векове, когато миналото е победило бъдещето още в началния му развой. Тогава прогресивната крачка напред, наречена капиталистически обществени отношения, в същото време осъдила милиони човешки същества от Африка и Азия на колониална изостаналост. Колко ли потенциални сили на прогреса са били замразени и унищожени от това обстоятелство? Сега става видно от държавите „тигри” в Азия, че ако не е била тази тогавашна мнима победа на миналото над бъдещето, човечеството в днешния си ден вероятно щеше да е някъде из хелиопространството, а взаимоотношенията вътре в него елейно божии.

Не е измислица, че при съвременния ход на общественото развитие много от живите работни хора наистина ще станат излишни в много области от дейността в обществото. Как ще се измени светът и какво ще стане с излишните за обществената практика хора в обществото, това също не е известно.

Разказ на Джек Лондон описва как са постъпвали с тях странстващите от зимните студове индиански племена. На онези от тях, които поради старост (тя навсякъде и винаги е синоним най-малко на делово излишество) не могат да издържат пътешествието, им се оставят купчина съчки около запаления огън и щом старецът или старицата ги изгорят, се разделят с живота.

Питам се, какви ли „съчки” ще измислят младите поколения от днес нататък, за умаляващата се част от огромното по размерите си човечество? Тази тревожна, засега все още скрита или укривана, мисъл съпровожда управниците и на такива общества гиганти каквито са Китай и Индия, които обаче главно заради огромния арсенал от млада и жива работна сила са вече в предния край на икономическото развитие в света.

Но общественото развитие и в световен мащаб показва, че страхът не ще отмине и тях, тъй като това развитие води към умаляване на живите хора, не само на живата работна сила. (Отнякъде пък, казват съвсем неочаквано /!/ се появи и коронясаният вирус!)

В трактата „Извънземни мисли за земното” вече описах по-подробно тези зараждащи се противоречия, които бълбукат под заглажданата от дипломацията и от пропагандата обществена динамика по света.

В интерес на световния финансов капитал обаче се появи и друго, уж модерно явление за умаляване на излишната биологична човешка маса. Не пряко, а чрез поощряване на жизнени отклонения в човешкото поведение, които се внедряват в общественото съзнание чрез настойчиви пропагандни внушения. Дори чрез училищното възпитание…

Германия, а чрез нея или при нейната поддръжка в Европейския съюз, вече се утвърждава обществено понятието „третия пол”. Стига се до там, че в квотите за депутати в Европейския парламент се държи да бъде отбелязано колко от тях са от мъжки род, колко от женски и колко от измисления трети род - „джендърския”. Абсурдът се състои в това, че се представя възглед за демократичен ред в отношенията между човеците, който всъщност води до унищожаване на човешкото съжителство. Закон на естеството е възпроизвеждането на човешкия вид да се осъществява от съчетанието на два вида клетки - женската и мъжката. Вън от това биологично съчетание няма възпроизводство на човешкия вид. Не може да има и хора.

В тоя смисъл това ново, „неолиберално” внушение, е насочено и против живота изобщо.

При човешките същества двуполовият източник на живота е придобил значението си на ръководно начало и в организацията на общественото съжителство. Превърнало го е в ръководно начало на обществената им обвързаност. Най-напред в семейни двойки. След това в род, общини и във всички сетнешни стъпала на човешко общуване. Цялата снага на обществените тела е основана върху емпатията, извираща от двуполовите връзки и техния субстрат. Установено е, не без почуда, че щом като рибата носител на мъжките хормони в рибния пасаж загине, естествените закони, вложени в този животински вид, отделят женска риба, уединяват я и я поддържат до момента, когато пак по някакъв неведом закон на естеството, тя се превръща в мъжка риба, за да осъществява жизнената тръпка на възраждането.

Затова само хора с нарушена мисловност могат да си представят обществото, обществените отношения, поезията, естетиката, нравствените начала и всички производни на тях явления в обществения живот и в духовния свят без двете - мъжкото и женското - начала.

Но ето че в международен съюз депутати с образование (но и с безумие), решават да няма мъжко и женско. Да няма майка и баща, любим и любима. Да няма всичко онова, що крепи общественото битие. Живота изобщо!

Социалната психология и социологията са в дълг пред хората за това, че толкова векове са оставили без научен размисъл подбудите към жизнените отклонения в областта на половите отношения между хората, та заблудата и невежеството днес да приемат облик и на международна харта за безполово преустройство на живота в съвременното общество.

Така е, защото в подобна невежествена, узаконявана и с конвенции и прочие договорни отношения, са заложени стремежи на хора с особени полови щения да ги узаконят като човешко поведение на всички хора. Става дума за осъществяване на първостепенна жизнена потребност на човека, поради което добре би било и науката, не само политиците, да вникнат по проникновено в обстоятелствата, които са довели хората до тези отклонения при осъществяването й.

Едно от тези обстоятелства, което пронизва целия досегашен живот на човечеството, са войните. Те отклоняват големи хорски множества от нормалните полови взаимоотношения сред тях, подтиквайки ги към отклонения и от естествения начин на осъществяването им. Войните оставят самотни жените за дълги години. С това усамотяват и двата пола едновременно, подтиквайки ги от естеството към непривични включително и неприлични начини за удовлетворяването им. Подтиква ги и към протести против войната. Аристофан в „Лизистрата” с художествен хумор съобщава за това как жените и в двете враждуващи страни по време на безкрайната Пелопонеска война наложили сключването на мир и я прекратили. Просто отказали да приемат в ложето си воюващите, докато не спрат да се бият. Така и станало. На остров Лесбос, осиротелите откъм мъжко присъствие жени, начело с поетесата Сафо, узаконили дори поетично отклонението от естествения начин на половото удовлетворение сред жените и поставили началото на известното и разширяващо се под този поетичен воал лесбийство.

Войната с хилядолетия е принуждавала към полова взаимност и мъжете. Дори в повече, отколкото жените. Войниците от Османската империя, например, са служили по осемнадесет години. Толкова години те са оживели в мъжка среда всекидневно и са посягали за удовлетворение на щенията помежду си. Или при възможност - чрез безчинства над чуждоземните жени.

Казарменият живот за мъжете, затворите за мъже или за жени, пансионите, животът в манастирите и ред други подобни обстоятелства на трайно съжителство само на еднополовите човешки същества, също е водило до споменатите отклонения.

Вън от тези битови обстоятелства, се прибавят други подбуди в тази насока.

На първо място това са класовите, верските и нравствените  ограничители.

И открай време.

Даже още от първичната човешка орда. В нея, това е известно, самецът е с всички възможни оценки в състава на ордата. Той е родителят. Той е съпругът на всички жени. Той не допуска други мъжки събратя, дори мъжките си деца, до жените, които обслужва любовно. Те и женските същества от ордата страдат понякога и заради това, че нарушават волята на самеца…

Всичко това го съзираме и в човечеството. Чак до към миналия век в някои късни феодални поселения още е действал законът за правота на господаря над първата брачна нощ с невестите при женитбата на подвластните му люде. При всички преобразования на този първичен ред от дивачеството насетне, жената е била само средство за раждане и отглеждане на децата. И средство за удовлетворение на мъжките щения, независимо от нейната воля и желания.

Как при подобна обстановка може да се говори за любовна емпатия и нормално полово съжителство? И не е случайно, че много често любовната дружба се пренася между жените и между мъжете. Разбираме го дори от сонетите на Шекспир.

Много от религиите също подържат подобен ред на взаимоотношения между двата пола. В нито една от библейските религии няма жени пророчици, нито апостоли. Всичко е съсредоточено в мъжкия пол, защото и от това библейско време насам жената също е оценявана само като средство за продължаване на рода. Дори не за радост и любовни удоволствия, а просто  като придатък на мъжките щения така, както, когато и щом като те, мъжете, го пожелаят.

Верските отличия, племенните и расовите различия налагат и други ограничения или модификации на взаимност между жената и мъжа. Някои от тях дори променят характера на самия акт на любовно съприкосновение. Обрязването на мъжете при семитските племена е довело, както го твърдят лекари сексолози, до преобладаването на аналните взаимоотношения при половия акт. Нормалният детероден начин е прилаган, само когато се планира появата на ново човешко същество.

Намесват се и различни анатомически акценти в модификацията на този тип връзки между жените и между мъжете.

Индивидуалните особености също налагат промени в любовната връзка или любовната удовлетвореност, които не могат да се оценяват като отклонения от заложеното от естеството. Жена, медицински професор у нас, се удивяваше и пред телевизионните зрители от разнообразието на мъжките полови органи, с което нейната професионална грижа я е запознавала. Разнообразие, което налага такова и в този акт на радост и удовлетворение. Вероятно  подобно многообразие се среща и сред жените.

Много от отклоненията в постигане на радостта при удовлетворението на тази жизнена потребност идват и от половата неграмотност на децата и младежта, нещо, което преодоляват малко страни в света. Психолози ги обясняват с непознатото у другия пол. Дори със страха от него. Биолози са се взрели в потребността от баланс между двата пола при некои видове животни, като причина за неравномерното им съотношение. Има и социологически обяснения на социалното отклоняване от естественото за човешкия живот съотношение между двата пола. Ала нито едно от обясненията откъм различните науки не оценява като нормално унищожаването на различията им.

Днешните политици или техните поръчители го правят.

Сред общественото Аз в Западна Европа обаче все повече и повече гнездят нрави, обичаи и поведение, коренно различни от традиционните. В Германия и в близките й по народност хора в Холандия, Дания и Норвегия пристъпват чрез самата държава към нравственото си самоубийство. Нямало вече мъже и жени. Нямало бащи и майки. Нямало дами и господа.

Подобни логически и нравствени уродства, застрашаващи с последствията си целия житейски разум, вече се превръщат в политически начала. От хора, превърнали своята прищявка или жизнен недъг в европейска политика!

Очевидна е и нуждата от развитието на нов отрасъл в науката - „секссоциология”, наред с особено голямата потребност от научна и адекватна на съвременното състояние на човечеството аксиология. В теоретично отношение дори само обзорът на посочените стремежи за умаляване на човешката биологична маса е достатъчен, за да подтикнат учените към оформянето на научното човекознание в интегрална антропология. Наука, обвързваща в единен научен поток политическата икономия, социологията, етиката, естетиката, технологията, теологията и всичко онова в човешкото познание, което пряко или косвено е свързано с човека. Но и с човешкия живот. С живота изобщо, осмислен като изява на естеството и на закономерностите му.

За границите на глобализацията. Напредъкът в историята винаги оформя със себе си три основни човешки поколения - назадничавото, напредничавото и поколението, защитник на съществуващото обществено състояние, с поддържането на което отъждествява и себе си. Няма оповестени данни, въз основа на които да се правят теоретични изводи по този повод и за днешния ден, но има обстоятелства, които са научно любопитни сами по себе си.

Налице са, например, държави със силно икономическо и бюрократично устройство, които се олицетворяват с историческия застой. Те, какъвто е случаят със САЩ, вече се стремят да оползотворят само за себе си напредъка в науката и в технологиите. Тъкмо в САЩ са най-чести и опитите за самосъхранение в условията на всеобщ мор от войни и разрушения. Там са и най-многобройни подземни градове-скривалища на избраните от ужасите на ядрената война.

Китайската народна република буди любопитството с други две открояващи се обстоятелства. Тонусът в поведението на милиардното младо поколение е причината тази държава да застане начело и в технологичния развой в съвременния свят. От друга страна, това е държавата, която идеологически винаги е обърната и към своето минало, където най-често вижда бъдещето или неговото повторение. Конфуцианската мисловна нагласа - преклонението пред старините, продължава да господства в съзнанието на масите. Не само на ръководните лица. Утвърждаването от днешните китайски комунисти на власт чувство за неотменна принадлежност към „ние”, в тази страна се разпростира и между поколенията. Всеки китаец следва да мисли себе си като част не само от живите съставки на общността, но и на всички отминали поколения.

Буди любопитството от подобна гледна точка и съвременна Индия. Много явления вероятно ще бъдат установени от социологията като универсални и от сблъсъка на кастовото деление в съзнанието на масите в тази страна. Привлича научното внимание и порива сред младото поколение индуси към новото, към неговото установяване и оползотворяване във всички области на знанието и човешката дейност.

Още по-интересно ще е как държавите ще успеят да съчетаят и в световни измерения въздишките по миналото с устрема към новото и необичайното.

Отговорът на тези и подобните им въпроси отсъства в днешната научна мисъл.

В обществения живот на днешното човечество има явления, които безусловно заслужават вниманието и на социологическата теория.

Превръщането на стопанството и на обществените услуги в глобална система, доведе до две съществени промени в обществените устройства.

От една страна, то прекрачва държавните очертания като ограничители на икономическия развой. От друга, освобождава стопанството от държавната опека там, където тя е задържала развитието му.

Съдейки по ставащото през последния половин век, първото явление най-често се съпровожда с държавно обезличаване. Частично или цялостно. Второто - с възраждане и утвърждаване на държави, подтикващи стопанското развитие.

Разкрепостена от двете си проявления, глобализацията започва да се  установява предимно в цивилизационни очертания. Някои части от световното стопанство се стремят да улегнат в планетарни обществени очертания. Това може без уговорки да се каже за икономиката на космическата обществена практика. Но засега ги виждаме само като  тенденции. Основният достигнат „рубеж” на икономическата глобализация в наше време са очертанията на наличните цивилизации. Предимно на най-широко разпрострелите се цивилизационни субекти.

В мирогледно и в нравствено отношение глобализацията днес се олицетворява главно от духовните нагласи на китайското население, от Будизма в централноазиатските райони на света и от Библейската верска вълна, заляла почти изцяло три световни континента. Макар, че Хамилтон сочи седем цивилизации, с религиозните и историческите традиции на народите в тях, струва ми се, именно сочените три мирогледни и исторически духовни нагласи са в основата на съвременния духовен свят.

Обичайното е цивилизацията да се свързва с градското съсредоточаване на населението. С градския живот изобщо. Самата латинска дума го подсказва. Някои прибавят към тоя признак както вида на общественото устройство, така и културното равнище на населението. Най-удобно и непротиворечиво изглежда за някои автори схващането за цивилизацията като превърнат във вяра мироглед, съчетан с еднотипни нравствени начала и културно творчество, самото то осъзнато като целенасочена промяна на съществуващото. В повечето от работните определения на цивилизацията се съдържат, но в различни акценти предимно тези няколко признака, заедно с историческите особености в живота на съответното население.

Тъй или иначе, досегашните определения на цивилизацията са значително повече от едно,  обстоятелство, което все още позволява да си избираме от тях.

В съвременния живот на човечеството най-голямо оживление днес проявяват не само утвърдените, но и утвърждаващите се цивилизации.

… В обръщение към парламента през 2018 година, руският държавник Владимир Путин заяви, че светът днес „е полицивилизационен”. Както се подразбира, това негово схващане за съвременния свят е обвързано органично с политическите му цели като лидер на Руската федерация. В тази държава са струпани толкова много общности, че самата тя се очертава като самостоятелна съвременна цивилизация. Като цивилизация с такова вътрешно народностно разнообразие, което дори удивява. (От Путин, например,  узнаваме, че само в една от общностите в Руската федерация, каквато е Кабардино-Балкарската, понастоящем живеели над сто народности!). Към подобно схващане подтиква и обстоятелството, че тази държава съществуваше и продължава да е самодостатъчна както в икономическо, така и в общокултурно отношение. Може би тъкмо това е подбудило мадам Олбрайт, бивш държавен секретар на САЩ, преди години да заяви, че не е справедливо съветската страна да си има всичко. (По-късно, в сговор със съветския ръководител прозападните политици постигнаха своята справедливост по начин и с последствия, чието премахване днес, както изглежда е основната мъка и цел на държавното ръководство в Русия.)

Името на господстващата там партия - „Единна Русия”, както изглежда  никак не е случайно. То подсказва същността на цялостната политическа дейност в тази съвременна държава. Дейност, израз на настойчиви и целенасочени усилия тя да се оформи окончателно като самостоятелна цивилизация. Политическият обзор на съвремието най-вероятно ще го потвърди без уговорки.

Не ще е погрешно, ако обвържем тази руска политика и с все по-утвърждаващия се в обществения живот там стремеж за оформянето на Евразия като исторически нова цивилизация. Още по времето на Съветския съюз там започна усиленото икономическо и културно развитие на поселенията в Централна и Далекоизточна Азия. Обвързването на транспортните артерии и на руската икономика със западните части на европейския континент, а на тях и с далекоизточните, са вещественото доказателство за действителните процеси, свързани или пряко произтичащи от тоя стремеж.

Него, като намерение, ще установим и в осъществяващата се вече идея за Българска ислямска академия като духовен и образователен център на ислямския свят не само в сегашните граници на Руската федерация, но и в югоизточна Азия и Близкия изток. Основание за подобно очакване дава неприкритата амбиция на съвременното държавно ръководство на Руската федерация да превърне академията в духовно средище за превръщането на  двете налични там цивилизационни нагласи - славянско-християнската и ислямско-тюркската в единна евразийска цивилизация. Успешното обвързване в единно цивилизационно цяло на споменатите две области на духовния свят в Руската федерация може да се окаже най-същественият принос в утвърждаването и на евразийската цивилизация като цяло.

Пита се още сега каква част от европейската цивилизация ще се съсредоточи в евразийската цивилизация в случай, че проектът за нейното създаване постигне пълен успех?

И в допълнение: коя част от ислямски настроените народи може да се влее във вече зародилата се евразийска цивилизация?

… В най-голямата от споменатите световни цивилизации - библейската, както в миналото, така и днес продължават исторически ненужно да си съперничат нейните три вътрешни цивилизации - юдейската, християнската и ислямската.

Сред тях исторически първата е юдейската. Тя обаче е и най-малка, макар и с голяма тежест в съвременния живот на човечеството. Дължи се на това че още в началото си след емигрирането на първичните семитски племена от Африка евреите са възприели като първостепенно ръководно начало в живота си самосъхранението им като племе, вяра и църковност. И днес там, където има евреи, племенната им принадлежност е тъждествена с религиозната. Което човешко същество е от еврейски произход, то е и юдейско. И обратно.

Много са обясненията за това състояние в еврейската душевност, но по-важно е да се отбележи, че тази общност е и най-затворената в себе си, в сравнение с другите две разновидности на библейската цивилизация - християнската и ислямската. Юдейството не допуска да се накърнява генното ръководно начало - за еврейско да се смята само онова човешко същество, което е родено от скута на еврейка. Макар тази племенна заръка за всеки, който е член на общността, понякога да измъчва психиката на някои личности, тя е неизменно ръководно начало в племенното самосъхранение на всяка еврейска общност по света. (Валери Петров, уж на шега, но, струва ми се, тъжна шега, ми заяви, че тъй като майка му е българка, него българите мислят за евреин, евреите за българин.)

Питах преди повече от половин век млад евреин, мой приятел от младежкото време, защо искат да са първенци и да властват навсякъде? Защото, отговори ми, „Йехова е виновен, ако е виновен. Той ни е завещал да бъдем пред всички. По какъвто и да е начин”.

Мислех си, по-късно, ето защо преди и по времето на елинизма, при застрашаващото влияние върху еврейската душевност откъм по-развитата древногръцка, дошла при тях заедно с Александър Македонски, те са се увлекли и към името Александър. Всевластният тогава господар на повече от половината на тогавашния  свят. При руските евреи, например, заради това „по какъвто и да е начин” и сега там не можеш да се разминеш от Владимиров(ци).

В международните отношения се забелязват ред случаи, които затрудняват и отговора на въпроса коя от двете държави - Израел или САЩ, е по-главната? Министър-председателят на Израел идва във Вашингтон и без да е имало предварителна уговорка за това се изправя пред парламента със слово и изказване! Тръмп пък, набързо и без уговорки за пред хората, пред тези в собствената му държава и пред всички други, премества посолството си в Йерусалим, така както го иска министър-председателят на Израел. Единството на двете държави, по който и да е повод в международните отношения е такова, че становищата им сякаш са копирани с индиго. САЩ снабдяват Израел с оръжия, включително и с ядрено, а мълчат като че ли нищо не е станало. Затова пък крещящо роптаят против ядрената програма на Иран, заедно, дори хорово, с Израел. Или сами  - срещу Северна Корея.

Това е видимата част. Изследователите историци ще ни кажат също че именно богатите евреи навремето са създали САЩ като държава за осъществяване на световното им господство чрез държавно врастване, приемливо за пред хората. Така, както след Втората световна война, САЩ си създадоха свое оръдие за световно военно господство - НАТО. Столтенберг иска от Руската федерация да се съобразява с договора за ракетите със среден радиус на действие? Та този договор не е между НАТО и Съветския съюз, а между двете държави - САЩ и СССР. Този факт показва недвусмислено, че срастването на НАТО с интересите на САЩ дори не се крие пред световната общественост.

И още едно обобщаващо доказателство. Коя друга държава освен САЩ не допуска бази около собствените си граници, а воюва за господство и въздействие върху целия свят. Основният състав на армията в САЩ е вън от страната, зает е с войни или с военно охраняване на североамериканските интереси по целия свят. Картата на военното им присъствие е скандално доказателство за това, че именно САЩ днес олицетворяват завета на Йехова - еврейското племе да владее и да командва света. Така както впрочем те командват паричното богатство в Западния свят.

САЩ на дело осъществяват от името на еврейството да се съпротивляват срещу всякакво чуждо надмощие над тях. Било то икономическо, политическо, военно, верско, научно или духовно. И сега, когато съзират една друга, много по-стара от тяхната култура и цивилизация, която започва да им съперничи не само финансово, икономически, но и в майсторството им на финансовия пазар, в политиката и в начините за превъзходство, започват да премахват всякакви свои вътрешни раздори. Заявлението на Сорос в Давос относно Китай е сетното доказателство за това. (Така са направили навремето фарисеите и садукеите в раздора им. Превъзмогнали различията си в името на общата им защита от двете други духовни доктрини, появили се от тяхното библейско първоначално.)

Влиянието на еврейската цивилизация у нас през осмисляните осем десетилетия е чувствително. В десетилетието непосредствено преди Втората световна война се забеляза някакво раздвижване предимно сред най-заможните евреи, част от които емигрираха под въздействие на антисемитизма, развихрил се откъм нацистка Германия. Нашите власти улесняваха срещу доста чувствителна такса отплаването им от Варненското пристанище за към Турция и Близкия изток. Много от фабриките и други техни предприятия останаха само под управлението на директорите им българи.

Но останалите слоеве на еврейското малцинство се включиха най-дейно в антифашистката съпротива. По време на войната тяхното участие в партизанското движение беше най-значителното, в сравнение с останалите народности групи в него. През 1948 - 1949 г. и сетне част от еврейското население емигрира към новата израелска държава или другаде, използвайки разрешението на властите за емиграция към Израел. Активното им участие в утвърждаването на отечественофронтовската власт също е за отбелязване. Но до момента, в който израелската власт не застана твърдо на противника ни отвъд създадената от Запада „желязна завеса”. Оттогава започна и постепенното емигриране на значителна част от евреите, за да видим тази народностна общност съвсем оредяла у нас включително и с заживелите в народностна мимикрия няколко хиляди души с еврейски произход.

Влиянието и на останалите върху живота в нашата страна си остана доста значително.

Твърди се, че евреите имат предимствата си, защото са най-умните сред обикалящите ги народности. Истина е, но това не се отнася за всички евреи. Обстоятелството, че сред тяхната народност има най-влиятелни, изявени и гениални люде, е безспорен исторически факт. Никоя друга народност в света не е излъчвала толкова много интелектуални величия, както това е сред евреите. Това е факт, чието обяснение ще е полезно за всички други народи по света. То ще покаже норми и ценности във всекидневието на всяко човешко същество от еврейски произход (родено от майка еврейка), които осигуряват на това племе споменатото и безспорно предимство в интелектуално и в нравствено отношения пред всички останали. Или почти пред всички.

Но положителните последствия от тези племенни добродетели не са у всеки евреин. Макар че това не ще се чуе от еврейска уста, сред тях има не само мерзавци и човеконенавистници, но и доста изостанали в интелектуално отношения лица до степен да предизвикват съжаление дори у най-простите хора.

Въпреки че Старият завет се възприема като свещено начало и за християните, ислямското цивилизационно начало е по-близко до юдейството. В мирогледно отношение, в представите за Бога, то е почти тъждествено с юдейството. Бог и в исляма е безлична сила, първоначалното, властелинът и защитникът на племето.

В християнския свят близко до еврейския верски първоизточник е католичеството. За разлика от православието, където божествената сила е приземена и е приела, в лицето на Сина Божии, човешки образ, в исляма и в юдейството тя е безлична, но всемогъща и господарска сила. В католическото вероизповедание образът на Бога почти отсъства. По-често католиците се прекланят на Божията Майка, отколкото на Христа. И в исляма родовите връзки на пророка имат голямо значение.

Асоциирам това и с един исторически акт в живота на религиите от библейски тип. Имам предвид неотдавнашната среща между руския патриарх и схизматикът, папата, станала за пръв път след многовековното отлъчване на католицизма от християнската църква. Тази среща говори за началото и на възможното обединение на усилията им в превъзмогването на задаващите се нови техни проблеми в съвременността. И у нас стана нещо подобно при посещението на папа Йоан Павел Втори в София, където беше приет от българския патриарх Максим. Въпреки многовековната схизма на католицизма.

Основания за подобни предположения ще съзрем както в историята, така и в днешния ден на човечеството.

Но кой знае защо, Европейският парламент гласувал резолюция, в която, макар и косвено, се осъжда православието като вяра, религия и църковност. Без каквито и да са уговорки. По този начин влиятелните сили, които са подтикнали депутатите да гласуват за резолюцията без да познават тази вяра, по логиката на съперничеството подтикват православните държавници и люде към единство с китайската нравствена нагласа. Може да се учудваме на единството между РФ и КНР в превъзмогването на жизнено важните проблеми в техния обществен бит и действителност, но не ще е претенциозно, ако потърсим причините за това единство не само в общата им борба против икономическите санкции от САЩ и от ЕС. Можем да си я обясним и с човешките добродетели според конфуцианството и диалектиката, символизирана от Дао, от една страна, и, от друга - ценностите у християнско православие. И двете ценностни сърцевини на китайската душевност са много близки до народностния характер на православието, което сега в РФ се възражда без спънки.

Самата поява на християнството в неговата първичност символизира нарушението на еврейската догма за безличния бог. Основните човешки добродетели, заложени в него, вече са превърнати в основи на народната нравственост. Лесно е да разберем това дори от съпоставката им с постулатите на Мойсеевите скрижали.

Днес обаче се създава, и то, както личи за много идни години, блок на конфуцианско-даоистко и християнско единство. Не заради друго, а защото се появи общ „враг” и сред библейското историческо начало в духовността.

… Особено значение в съперничеството между основните цивилизации днес ще има приобщаването към една от двете страни на латиноамериканската душевност, както и тази на раздвижилите се доскоро колониални държави в Африка.

Очакването, предопределено от досегашното влияние на САЩ върху държавите от Латинска Америка, е, че тези държави и днес ще се приобщят безусловно към интересите на тази могъща североамериканска държава.

Четири страни от този субконтинент обаче отказаха да го сторят и се противопоставиха на САЩ в оценката им на събитията във Венецуела.

Социално психологическа сплав от трите етнически източници обаче е проникната и от легендите за роботърговците и робовладелците в тези страни. Най-вероятно тази сплав участва и в колебливите позиции на държавниците и в останалите латиноамерикански държави по споменатата злободневна тема в този район на света. В случая са задействали и реминисценциите за миналото на народите от Латинска Америка. Държавите там са се появили като сливане на три демографски субекта и три различни менталности. Както се разбра от доклада на мексиканския социолог Едгар Монтиел пред станалия през 1972 г. конгрес на МСА в Мексико, днешната латиноамериканска култура е синтез на три неповторими по своя исторически облик източници - туземната, тази на робите, пренесени от Африка, и на испанско и португалскоезичните колонизатори. Мнозина от изследователите пренебрегват и обстоятелството, че главните търговци на роби и сетнешни местни робовладелци са били богатите търговци евреи от Европа, предимно от Испания и Португалия. Това също има някакво значение дори за оценката на съвременните политически събития там. Та на тържествата по случай встъпването на североамерикански настроения нов бразилски президент, сред първите негови прегръдки с гостите беше прегръдката му с министър-председателя на Израел г-н Натаняху, наред, или дори преди прегръдките му с  представителите на САЩ.

Други, още по-сложни са социалнопсихологическите тежнения в Африка, за да се отговаря еднозначно за възможните им позиции по отношение на споменатото съперничество. И сред местните африканци битуват спомените от търговията с роби, в която първото действащо лице са били търговците евреи.

Не трябва да се пренебрегва и РФ. Там има много евреи, но от двете им  разновидности, които не веднъж са давали поводи, за да мислим за тях като с доста и съществени различия помежду им. Показват го различията им в езиково отношение.

Така че не можем да очакваме еднозначна и ясна позиция в започналия и вероятно продължителен сблъсък (дано е само съперничене или дори съревнование) между посочените две културно-исторически нагласи сред милиардното множество от хора по света.

… Библейската цивилизация в нейните разновидности днес се среща със съвършено друга, коренно различна от нея цивилизация  -  китайската. Цивилизация, чийто исторически субект е усвоил още одавна маниерите на компромиси. Съчетавани и със сила. Субект, насочил се днес и към първенството в икономиката и в паричните отношения. Политическите сили там управляват не само хора, а поколения. Не само с традицията, но и непосредствено. Както го чуваме от един сред лидерите сред евреите днес - Сорос, китайците стават главните им съперници на световната сцена. Дори, според думите му - главните техни врагове.

Може да се очаква, че това противоборство ще е главната тема и в предстоящия духовен живот на човечеството.

Ето защо.

Човечеството неусетно навлиза в епохата на пряко интелектуално въздействие върху съществуващото. Естествено или обществено. Вече се виждат очертанията на нова класа в обществото, условно наричана креативна (творческа), с чието поведение и цели ще се преобразява коренно цялото човечество и неговия живот. В тези обществени условия предимство ще имат ония народности или общности, които разполагат с по-голям интелектуален потенциал, с по-напреднала духовност и с налични интелектуални способности и умения за въздействие върху природата и самото общество. Имено по тази причина евреите по света днес все още са сред първите представители и на тази нова, зараждаща се и развиваща се обществена класа.

На това тяхно превъзходство започва днес да съперничи само интелектът на китайската цивилизация.

Китайската цивилизация в жизнено отношение е несравнимо по-голяма от еврейската. Има и несравним с нея по обема си интелектуален потенциал, който през последните десетилетия започна да изумява света с постиженията и с изявите си. Пред еврейската и органично свързаната с нея сила на североамериканската цивилизация, китайската вече изправя нова китайска стена - тази на милиард и половина жизнен потенциал, който след съответните промени в общественото устройство на държавата, се превръща в най-благодатна почва за появата на интелектуални съвършенства. Напълно разбираемо е, че повишаването на жизненото равнище до приемлив битов комфорт на населението е първото сред условията и за раждането на интелекта, а в Китай днес се разгръща напрегната дейност за създаването на този комфорт за нови стотици милиони души.

Наред с това китайската също е затворена в себе си. Китайците са си такива навсякъде и при всички обстоятелства. В чуждородна среда те просто се запечатват пред външните влияния. Много редки са случаите на смесени бракове с китайци. У тях виждаме само влияния върху другите и абсолютна затвореност за чужди народностни влияния.

Не познавам достатъчно психиката, поведението и възраждането на тази общност, но тя видимо и от всекиго се отличава от останалите почти като самостоятелна човешка раса. Както четем и у Вики Баум, Китайският квартал в Сан Франсиско и днес е нещо като самостоятелна държава или като отделен град в този град. Изобщо, китайската принадлежност е над всякаква друга принадлежност.

Тъй че когато говорим, пишем или съобщаваме за днешната китайската вълна, разливаща се вече и върху небесния земен спътник - Луната, трябва ясно да се осъзнае, че с нея се разпростира и нова духовност, нов начин на мислене и поведение, налични и утвърдени само там. Както и сред китайските диаспори по света.

Петнадесети век от историята на света разгръща историческото поведение на тази цивилизация по най-показателен начин.  В първата му половина могъщи и многохилядни китайски флотилии обхождат за влияния всички простори на Индийския и Тихия океани, където разнасят и утвърждават китайското влияние за векове. Прославеният адмирал Джън Хъ осъществява пътуванията си с над 300 кораба и 27 - 30 хил. матроси, войници, офицери, чиновници, търговци, писари, преводачи, лекари, платнари и друг спомагателен персонал. Той се бори само с морските пирати и мирно заселва китайци в редица страни, които посещава. Предимно тези от крайбрежието на Югоизточна Азия, Южна и Югозападна Азия, близките им острови и източните брегове на Африка. Твърди се, въз основа на географски карти и летописи, че именно той е открил десетилетия преди Колумб Америка, Северна и Южна.

След Джън Хъ империята се затваря в себе си и се унася в продължилата многовековна, осемнадесет столетна феодална дрямка. Чак до миналия век. Но установеното преди вековете китайско влияние е останало не само неизменно, но и с извънкитайско развитие. Там, където е внедрено то още през 15 век.

Аналогични намерения и прояви на миролюбиво китайско завладяване почти на целия свят се съзира и днес. Отново с трайни последици за живота и на местните хора в районите, където се е разпростряло. Сега вече моряците корабите и всичко останало през петнадесетия век се заменя от стоките и инвестициите в различните страни по света. Най-вече в САЩ, където китайската лека промишленост е завладява почти изцяло местния пазар. Купуват имоти, производствени фондове, инвестират финанси и какво ли не в Африка, Европа, Северна, а вече и Южна Америка. Навсякъде, където китайската икономическа мощ се оказва примамлива.

Расте и престижът на Китай сред умовете на хората по света. Промените и напредъкът на живота в самия Китай е впечатляващ за чужденците. Постиженията във всички области на науката и технологиите заемат вече предния край на научната и техническата революция. Тази именно държава възстанови космическите полети за производственото овладяване на Луната. Там вече експериментално кълнят памукови посеви, сетно доказателство (струва ми се), че животът не е само земно явление. Какво ще последва тези днешни постижения на Китайската народна република не е известно, но, както е тръгнало, тъкмо тя ще е в близките години водещата сила и в тази област на човешката дейност.

Китайското присъствие във всички части на земното кълбо е многостранно и вече се забелязва като начален прилив на китайския потенциал в тях. Този миролюбив натиск на китайския свят има дълголетни последствия именно затова, че е чрез мирно нашествие, изгодно за местните общности. Успоредно с това, китайците не натрапват своите обичаи и начин на живот. Каквото правят, го правят като китайци.

Вече е почти ясно разположението на силите „за” или „против” в оформящото се все по-ясно съперничество между Китай и североамериканското политическо лоби на световната арена.

… В Индия (все още тъмна) е налице друго състояние на обществото. Там преобладаващата част от населението е неграмотно. Там няма, или не е обявяван принципът на социално равенство или някаква обща цел за постигане на „екизстенц минимума” за всички граждани. Кастовото деление властва и върху умовете на хората. Към него са свикнали всички и то така че защитава правата си като такава дори кастата на париите, тоест кастата, която се грижи за почистването на отходните места. Това кастово самочувствие удивява със силата на императив в поведението на хората. При гостуването в дома на познати хора, стопанката не позволи на гостенката да закопчае сандала си, тъй като за това имало около тях слуга от друга каста. Защо трябвало да пречи на нейното слугинско кастово предназначение. Посетители в музей на оръжия в град Агра бяха удивени не само от жестокостта, въплътена в на някои от бойните копия (след като то влезе в тялото на противника, от върха му се появяват остриета, които следва да разкъсат вътрешността на нараненото тяло). Посетителите се удивяват още повече на друго. Гидът в музея, спретнат и чист, с чисто познаване поне на два или три чужди езика, след като получи своя бакшиш отива до клекналия индус, на вид просяк в облеклото си, но от по-горната каста, предава му парите и чинно очаква каква  част от бакшиша ще му отреди той.

Въпреки, или наред с Будизма, в Индия личностното начало господства дори в нравствеността и в мирогледа. Там учените културолози са успели да изброят до днес около три милиона бога. Въпреки силното присъствие на кастовото поведение в общественото устройство.

Как ще се разгърне новаторството като историческа необходимост и за тази милиардна страна, не е известно…

Като обобщаващо заключение може да се каже, че глобализацията в съвременното обществено развитие все повече и повече става негов синоним. Но и в развитие, което непременно преминава през стадия „цивилизация”, а следователно и към други обществени състояния. Със сигурност по посока към общочовешкото, а вероятно след това - и към някакво следващо, нечовешко обществено устройство.

Питам се до коя ли спирка на историческото развитие ще се чува за българите? И къде сред посочените общочовешки въжделения утрешните изследователи ще открият България?

Дано я открият, все пак!

Китайската цифрова глобализация. През октомври 2019 година, ръководството на Китайската комунистическа партия обяви, че страната следва да се превърне в нов тип цивилизация - информационно-цифровата.

С това свое решение пленумът може да се окаже исторически. Не само за китайския народ, но и за другите народи по света. Та решенията му сочат като цел създаване на държавна общност, основана изцяло върху единна система за обществена информация. С нея и чрез нея организираният в държава китайски народ неизбежно би станал самоуправляващ се субект на китайското общество.

Според становището, изразено в оповестената част от решенията на пленума, цифровата цивилизация постепенно ще се настанява върху цялото земно кълбо в качеството си на китайска.

Казано накратко, до такива именно промени в света ще доведат обвързаните в общ стратегически алгоритъм решения на този Четвърти (октомврийски 2019 г.) пленум на китайското партийно ръководство.

С казаното, щом като то се превърне в действителност, човешката общност ще се видоизмени коренно, а ставащото ще наложи тематични промени във всички области на общественото научно познание. Не само в социологията.

Сведенията за подробностите на обсъжданото начинание обаче са в недоимък. Намеренията и обосноваването им все още са в партийните решения и произтичащите от тях действителни и очаквани държавни и технологични актове. Но тъй като в осъществяването им неизбежно се включват и световните постижения в информационната технология, за тези китайски намерения се узнават неща не само от китайските източници. Узнават се и от североамериканските, отчасти от британските и от някои руски издания (каквото е статията на озаглавена „Алгоритмичното управление на света ли е целта на Китайското ръководство?”, от Елена Ларина и Владимир Овчински, zavtra.ru, 23.11.2019 г.).

С други думи, все пак има основания, за да установим основното за това изключително новаторско социално начинание. Достатъчни са и като повод за по-подробен политически и научен размисъл. Включително за социологическия.

От гледна точка на социологията можем да кажем, че в днешен Китай се замисля и осъществява обновяване на цялата обществена структура. Наглед става дума за разгръщане на нова информационно-цифрова технология в измеренията на цялото общество и нейното оформяне във всеобща. В действителност, оповестените мерки (част от тях осъществени, други в проект) подсказват за цялостно преобразяване на китайското общество. Не само на наличните информационни потоци, поддържащи обществения живот в страната.

1. Както е известно, многовековните потоци на информация от хората и от първичните обществени клетки към управляващите институции навсякъде са стъпаловидни. Функционират чрез посредничеството на различни междинни информационни звена. Такъв посреднически признак притежава и самата информация от горе надолу, сиреч тази към управляваните или зависещите от поведението на централните ръководни институции, звена и обществени клетки.  Тъй става и с информацията „от долу нагоре”, постъпваща най-често чрез посредничеството на различните местни и ведомствени институции и обществени звена.

Замислената в Китайската народна република система на дигитална информация ще направи ненужни тези посреднически звена. Или частично ненужни, щом като те действат или съвместяват с общата си дейност и функцията на информационни звена. Ненужна става и дейността им за отчитането на ставащото под въздействието на общото управление на общността.

Решението на сочения пленум има предвид също така единна за цялото общество информационна система. В тях не се предвиждат информационни хранилища на ведомствата и институциите. Всички техни информационни функции ще изпълнява предвижданата единна дигитална информационна система. Вместо различно действащите информационни звена, в нея ще има различия само в достъпа до информацията. Това ще се отнася дори за информацията, потребна за дейността или за поведението на отделната личност. В съответствие с функциите си, всяко ведомство, институция или личност ще има допуск до информационните масиви (наричани в книжнината и „контенти”), свързани с техния живот или с общественото им призвание.

С тази промяна на информацията, нужна за управлението и състоянието на обществото или на една или друга негова съставка, ще се очисти и самият информационен поток от появилите се при посредничеството „шумове” в него. Стъпаловидното обобщаване и предаване на постъпващата във и от междинните обществени звена информация, по природа е и нейно тълкувание. То е намеса в същността и облика на получаваните от тях и препращани сведения. То винаги е информация, получена, обобщавана и осмисляна от някого и за някого. Винаги е информация с добавка и/или с отнемане от нея. Това се  отнася дори за чисто техническите комутационни звена в една или друга информационна система.

Иначе казано, отстраняване на информационните шумове, които са неизбежни при йерархически устроената информационна система, е сред първите от очакваните положителни последици в споменатото обновяване на китайската информационна система….

Стъпаловидното устройство на информационните системи пречи и на основния елемент в социалното управление, какъвто е информацията от типа „обратна връзка”. При него този тип информация най-често се подменя от отчитането, което винаги е и самоотчитане. Дори когато е самокритично, като информация то е тълкувание на ставащото, поради което този тип информация всякога е носител на определена от случая субективност.

Новият, вече осъществяващ се замисъл на китайските информационни технолози, ще прави „обратната връзка” пряка, постоянна и неотменна част от съдържанието на информацията за изпълнението на управленческите решения. Управляващите звена в Китай могат да имат във всеки един момент сведения за „попаденията” на собствените им решения. Не сведения за изпълнението им, а за самите въздействия, породени от тях.

Отстраняването на междинните намеси в информацията ускорява също и самия информационен процес. Заедно с това ускорява и социалното управление.

Тази единна информационна система,  определена по китайски маниер като „безшевна”, само по себе си говори за коренното преобразяване на традиционните информационни системи. С внедряването на цифровата информация в нея ще се преобрази самото обществено устройство.

2. Цифровизацията на социалната система за информация в Китай дава възможност да се постигне необходимата пълнота и при регистрацията на ставащото. Това означава и казаното от Си Дзинпин, че „данните са за предпочитане пред думите”.

Господстващото през хилядолетията почти повсеместно политическо представително обществено устройство прави представителна и самата информационна циркулация в общественото управление. Тя винаги е информация за онова, което съответства или засяга интересите на управляващите слоеве, институции или лица.  Съвременното ръководно начало в политическия живот, съдържащо се в понятието „мнозинство” от гласуващите, решаващите, управляваните и прочие множества, пронизва и информационните процеси в обществото. Те също са за преобладаващото и или за малцинството в обществените процеси и отношения. Както и за всичко друго, за което се събират сведения, те се отнасят за части от характеристиките на съществуващото Винаги се търси и регистрира „необходимото”, „важното” и „главното”, но от гледната точка на представителните части на обществото.

Тази едностранчивост пронизва и всички информационни данни за обществения живот. За да избегне тази едностранчивост в сведенията за обществото, статистикът Жан Стоцел предложи на науката стохастичен умален образ на общественото мнозинство и неговото състояние. Чрез този модел на общественото множество той предсказал резултатите от президентски избор въз основа на допитване само до сто избиратели. От него насетне този начин за предварително узнаване общественото мнение се шири по целия свят. Възприема се като много полезен, удобен и евтин начин за изследване на общественото мнение и на други подобни множества в обществото.

Но и при този начин на регистрация, е налице субективната намеса. Налице е и отдалечаването от действителните признаци или показатели на предмета, интересуващ изследователите. Стохастичният модел, подобно на всеки друг модел, е интерпретация на наличното, не негово умаление.  Както впрочем е с всички други видове знаци, сведения и писмени регистрации на съществуващото.

Изказаното на споменатия пленум на ККП ръководно начало, че не думите са важни, а данните на (за) самия предмет, сочи съвършено нов обхват и на събираните и оползотворявани от системите първични информационни данни. В тази обща информационна система, според китайския замисъл, ще се събира и използва всякакъв вид информация. В нейния контент предимство ще имат преките, не информационно оформените данни. Не езиково или по друг начин интерпретираните данни за нещата. Това ще се прилага и дори по отношение на общественото съзнание. Общественото мнение или обществените настроения ще се установяват по възможност пряко, чрез поведението на хората и дейността на институциите, които ги изразяват.

Мисловната нагласа на китайците и досега предпочита пряката семантика. В известен смисъл езикът им, бил той говорен или писмен, сам по себе си сочи пряко предмета на мисълта. Той не борави със знаци като абстрактни изрази на онова, за което се отнася. Уподобява го.

Може би затова в предвижданото ново лице на дигиталната информационна система китайците предвиждат нещо коренно различно от обичайната информационна практика. Вместо съобщения за ставащото, в цифровата информационна система ще се вливат данни за него самото. Било то отделна проява, събитие, единично или групово човешко поведение. Китай се оказва днес единствената държава, която разполага с информационен инструментариум за масово наблюдение на самото човешко поведение. Притежава инструментариум, който  позволява да се прави оценка на нещо много по-важно от думите - на постъпките и действията, които те означават.

Китайската народна република днес се е устремила с надеждата за успех именно в тази посока. Развитието на информационна технология в тази страна е достигнало до равнище, което позволява да осигури обществото и в двете посоки. Една от многобройните му платформи Insaidersoft, занимаваща се с визуализации на информационните единици, събирала дневно по 10 терабайта данни и около 2.5 - 3 петабайта годишно. Това са около 5 трилиона думи. Други 3 петабайта данни са равни на 20 милиарда фотографии или 1.8 трилиона писмени страници. Всичко това, подкрепено с методика за обработка на неструктурирани предварително информационни данни.

Този начин на пряка информационна регистрация на изучаваната част от действителността дава възможност да се избягва и нейното моделиране. Технологично разширените възможности за регистриране според „закона на големите числа” прави излишно моделирането или умаляването на множеството. Вече ставащото може да се регистрира пряко и с всички негови признаци. Според действителното им присъствие в регистрираното събитие, предмет, обект, съвкупност и прочие.

3. Тази особеност на замислената от китайците единна информационна система, както изглежда, е обусловена от проблемите на самото обществено управление. Единството между общественото цяло и неговите атомарни или клетъчни единици е трудно постижимо дори в най-малките обществени звена, групи или организации. То е и сред най-тежките трудности за превъзмогване в големите общности, сред които и милиардната с населението си китайска държава. Постигането на единодействието между център и първични жизнени или институционални основи е тежко изпитание предимно за самите системи за обществено управление. Най-често и за устройството им. Понякога съдбоносно и за съществуванието им.

Така е защото успешното управление е символ на единството между общественото цяло и неговите съставки. То има това единство като своя изначална предпоставка. Във функционално отношение то е постоянната цел на всяко добро обществено управление. Или още по точно - то е добро само като наличие на единство между цялото и неговите съставки. В тоя смисъл то предполага осведоменост на съставките на общественото цяло и обратно - на цялото за състоянието, потребностите и въжделенията на съставките му, за чието цяло се оценява или самоосъзнава то.

В този смисъл яснотата относно състоянието на всички съставки на общественото цяло е предварителното условие за успешното им управление от централните обществени органи и звена. Тя е подобна предпоставка и за осведомеността у съставките относно общественото цяло, олицетворявано от неговите управленчески институции.

Традиционните, стъпаловидно устроените общности затрудняват силно и в най-различни степени тези условия. Няма и не е възможно да има добро управление на обществото при непълна информация относно състоянието на съставките му. Това, в края на краищата, е информация за самото обществено цяло.

Изобщо в рамките на оптимално функциониращото общество, информационната яснота и откъм двете посоки е идеалът на всяка демократична управленческа система. В случая Китайската.

4. От тази гледна точка, особен интерес будят начинанията в Китайската народна република за оптимизиране на информацията относно поведението на човешките единици и оформените от тях семейни и трудови клетки, съставляващи китайското общество

Съдейки по отразеното в различни статии и отзиви от външния свят, в Китай се разгръща многостранна дейност за създаване на общокитайска система за обществено доверие и надеждност в поведението на китайските граждани. Подема се традицията да се разгърне масово възпитаване на народа в необходимите етически норми. Въз основа на съвременните технологически възможности и развиващ се изкуствен интелект. Председателят на КНР Си Дзинпин  още през 2013 г. изтъкнал идеята за постигане на китайската мечта, предполагаща създаване на силна и процъфтяваща държава с народно благосъстояние. Предполагаща и единството на китайския народ, с неговата креативност и взаимно доверие.

Според древната китайска традиция доверието е синоним на хармонията между човека, общината и държавата, а хармонията - висш дълг, цел и потребност на всеки китаец. Това се достига чрез самоусъвършенстване.

Тази система на обществено доверие цели създаването на обстановка, при която се съблюдава умереност и отсъствието на всяка крайност, особено на крайностите излишество и недоимък. Обстановка, в която у всекиго господства стремеж към открит и без тайни от заобикалящите го личен живот. И придържането към усреднени норми и ценностите, приемливи за широките слоеве на населението.

В най-близко време на подобен рейтинг системата ще подлага не само физическите, но и юридическите лица.  Включително държавното и партийното ръководство.

Твърди се, че тези качества на китайския гражданин, предимно на китайския селянин, са били традиционни за душевността и поведението му през хилядолетията. Но се смята, че през двадесетия век, включително или особено през последните му десетилетия, урбанизацията и обществените промени към пазарната икономика са ги потиснали и отстранили сред градското население. Отчасти и в селското. В резултат на масовата индустриализация и внедряването на напредничавите технологии в Китай, били изгубени съседската прозрачност и доверието между хората. Норми в живота, особено в крупните градове, станали закритостта, автономността и независимостта на хората един от друг. Това подривало китайския манталитет и духовната основа на житейската и обществената безопасност.

Предвидените от пленума мерки, сред тях и създаваната система на гражданско доверие, целят да се възвърнат всички тези черти в облика на китайския народ.

Така именно е възникнала и задачата за използването на съвременните постижения в информационната технология във възвръщането към изконно китайските традиции за хармония в отношенията сред гражданите на Китай. Хармония, изразяваща се в съгласие със себе си, със съседите и с обществото в цялост, при необходимата прозрачност, доверие и добродетелност.

Смята се, че съвременната информационна технология в Китай дава възможност да бъдат събирани най-разнородни информационни данни, характеризиращи на първо време физическите, а след това и юридическите лица в съвременния живот на Китайската народна република.

Има и програмното осигуряване, позволяващо въз основа на изкуствения интелект да се анализират и обработват огромни информационни множества, характеризиращи необходимата добродетелност сред гражданските и юридическите лица. С това се цели елиминирането в зародиш на всяка заплаха за партийната и държавната сигурност.

Още в древния Китай, осведомяват ни авторите на посочената по-горе статия, била осъзната необходимостта от оценка на хората, заети в управлението и защитата на държавата. Като първо писмено съчинение в тази насока се смята трактатът на Лю Шао „Учение на човешките способности”, появил се около средата на трети век. Там се изразявала надеждата да се избави държавата от неспособните чиновници и бездарните военни началници, като се заменят те с талантливи добросъвестни и предани на властта хора. По късно, при  империята Цзин, за оценка на чиновниците и подбор на талантливи хора са били използвани така наричаните таблици на „Небесния мандат”. Те са били ранен образец на съвременните тестове при изпитите на учащите се.

Ключово значение за успешното осъществяване на социалното доверие и тестирането на голям брой лица има изкуственият интелект. Само съвременните постижения в създаването на изкуствен интелект дават възможност да се пристъпи към рейтинги на обществено доверие у милиони граждани в Китай.

Освен това само чрез изкуствения интелект може да се използват данните от безпрецедентния в разнообразието си и по обем набор от данни за социалните процеси, такива каквито те са.

През 2017 година Държавният съвет на КНР е публикувал Проект за създаването на ново поколение  изкуствен интелект. В този проект е посочено, че той следва да създаде такова поколение устройства от изкуствен интелект, което да осигури изчислителни възможности, аналогични на най-сложните обществени процеси. За изпълнението на тази задача са били предвидени 150 милиарда долара, плюс един трилион и половина за оборудването на информационната дейност в основните държавни институции. Намерението е Китай не по-късно от 2025 г. да стане първата в света държава, която управлва  въз основа на големите информационни данни big data. Сиреч, да се превърне в първата цифрова държава в света.

Съгласно задачата, поставена от Си Дзинпин в близка перспектива китайската наука, бизнес и органите на държавно управление трябва да са концентрирани върху водещите информационно-комуникационни технологии, позволяващи на Китай да стане информационна държава номер едно в света.

Това се предвижда да стане реалност в следните направления:

Създаване на самодостатъчен отрасъл за производство на компютърни компоненти и телекомуникационни системи за суперкомпютри, сървъри и прочие устройства.

Лидерско положение в областта на програмните пакети за изкуствен интелект в цялото им многообразие.

Глобалното доминиращо положение на китайските производители на оптични влакна, телекомуникационно оборудване и програмни решения.

Преход от вертикална интеграция в рамките на big data към „безшевно” разпределена система на хранилища за структурирана и неструктурирана информация.

Създаване и ефективно управление на комплекс от устройства, относно интернет.

5. В съвкупността си всички тези сегашни и предстоящи решения в областта на цифровата информация са следствие от древната китайска традиция на отношение към света. Това тяхно съчетание оформяло и една специфична световна политическа география от пет кръга.

Първият кръг е Китай или Средната земя. Тук главното е хармонизацията чрез данни. Тоест използването на данните като „способ за включване на всеки китаец, на всяко китайско семейство, на всяко китайско село, на всеки китайски град и всяка китайска провинция в общонародна дейност за съвместното хармонично процъфтяване на Китай под ръководството на партията и държавата”.

Вторият кръг от тази политическа география е съставен от страните, включени в глобалния проект „Един пояс и един път”. Тук информационните данни са насочени към хармонично отчитане интересите на едни или други страни и народи от тоя кръг.

В третия кръг влизат страните приятели или съюзници на Китай, независимо от тяхното участие в проекта „Един пояс и един път”.

В четвъртият кръг са страните, които в едни области сътрудничат и взаимодействат с Китай, а в други се конкурират с него. Спрямо тях се реализира курс на влиятелно присъствие и доверие чрез използване на преимуществата, които има Китай.

И накрая, питият кръг обхваща целия земен свят. В рамките на този кръг се предвижда курс към нарастване на информационната му обвързаност  с Китай.

Това не е националистическа фантазия, а вече действителен ход на китайската политика за проникване в различните районни на света.

Необходимо ли е да се напомня, че овладяването на пазара носи печатът и на китайското присъствие там? Присъствие на човешка цивилизация, която надминава останалите както по дълготрайност, по величината на населението си и с многостранните положителни нравствени черти на нейните живи представители, така и по създадените и утвърдените в нея обществени ценности. Ценности на хилядолетна човешка цивилизация, която днес започва да се разлива върху цялото земно кълбо.

6. По този повод буди основателен интерес публикацията на руския автор Дмитрий Перетолчин в сайта КИТАЙ-ГО (??) „Кратка история на китайските изобретения, игнорирани изцяло от Запада” (14.12.2019 г.). Според него има документални свидетелства, че повечето от научните и техническите открития, с които се гордее Западът, идват от Китай. Някои от тях на Запад са били заявени столетия, дори хилядолетия след откриването им в Китай.

Соча част от изредените в статията примери, а именно:

Още в дълбока древност китайците изнамерили десетичната система на смятане, дробите, отрицателните числа и нулата. Те добивали природен газ преди 2500 години. Преди 1500 г. въвели книжните пари с надеждна защита от фалшифициране. Създали механичните часовници далеч преди появата им в Европа. Изобретили сеизмографа, който показвал не само степента, но и насоката на земетръсите, както и отдалечеността им от епицентъра. Изобретили балоните, парашута и пилотираните полети с въздушни змейове. Китайците не само изобретили предачните машини и тъкачните станове, но и станали световен първенец по нововъведенията в текстилното производство близо 700 години преди британската текстилна промишленост. Преди хиляда години те създали и развили имунологията, ваксинирането и ваксините против болестни зарази. Създали ендокринологията. В края на 1500 година най-големият английски кораб бил с водоизместимост 400 тона, когато в същото време китайците създали кораб с водоизместимост 3000 тона. Изобретили компаса. Строили кораби, позволяващи им да плуват във всяка посока, независимо от вятъра. Даже против него. Китай изпреварил с хиляда години Запада във всичко, що се отнасяло до обработката на металите. Към края на хилядната година Китай е произвеждал 125 хиляди тона стомана, докато Британия, 800 години по-късно, произвеждала само 74 хиляди тона. Китайците изобретили доменната пещ и други средства за топене на металите. В Китай била изобретена сеялката и веялката. Китай усъвършенствал въз основа на научни знания плуга. Изобретил конския впряг. (В Европа  единственият начин за впрягане на конете било въжето около врата, което често е удушвало конете.) Китайците вече носели памучни и вълнени дрехи, използвали тоалетната хартия, докато едва столетия по-късно европейците изоставили от гърбовете си кожите от животните. Най-дългите мостове и тунели са в Китай. В тази страна са и най-големите дълбоководни пристанища. В Китай е най-дългият и най-високият в света стъклен мост, висящ на 300 метра височина. Китай строи днес електронен колайдер четири пъти по-дълъг и седем пъти по-мощен от този в Швейцария. Използвайки преработени строителни материали и триизмерни принтери, Шанхайска строителна компания построила десет сгради за по-малко от един ден. Китайските учени продължават да изпращат хора в космоса, фотографирали са цялата повърхност на Луната, построили са космическа станция, проектирали са и въвели в действие своя система GPS. Китай никога не е разширявал границите и външното си влияние с война. Днес се готви да създаде изкуствено слънце за своя народ …

Все примери за открития и нововъведения, които винаги са давали на тази страна облика на най-модерната за времето си цивилизация.

Отразените по-горе промени в днешното китайско икономическо присъствие върху земното кълбо, са поредното новаторство на тази велика човешка цивилизация …