Анатолий  Васерман

превод: Румен Воденичаров

От полунощ  на 10 ноември в района на сблъсъка между азербайджанци и арменци огънят е прекратен. Мироопазващи сили от РФ са установили контрол върху линията на противопоставяне и транспортния коридор, свързващ Армения с непризнатата република Арцах (Нагорни Карабах). За срок от 5 години с автоматично продължаване на срока.

Веднага напомням, че към 24 часа т.е. към момента, приключил с подписване на тристранното споразумение, азербайджанската армия вече беше превзела ключовия град Шуши, разположен на планината, от която се прострелват  като Лачинския коридор, така и столицата на Арцах. Ако цялата спорна  територия беше останала заета от турските части, то за да избегнат новия геноцид, на всички арменци от областта би се наложило да бягат.

Предателство - от Ереван до Шуши

Споразумението за примирие предизвика бурно недоволство в Армения.

За арменския народ примирие в полза на Азърбайджан беше гръм от ясно небе, защото официалните СМИ до последната минута говореха за успехите на арцахските опълченци.

Сега тълпата настоява за оставката на  премиера Никола Воваевич Пашинян със същия ентусиазъм, с който преди две и половина години го постави на  президентския стол, а след това на поредните извънредни избори гласува за неговите съмишленици.

Соросоидите бяха срещани с песни и танци. Тогава открито ги предупреждавах: „Те ще ви дадат да разберете!”

Сега ридаят! Искат оставката на ереванския „слуга на народа”.

Изведнъж на всички стана ясно, че Пашинян, който ходеше на митингите с раничка и рупор като обикновен ереванец, е пример за прилагане на  американска политтехнология с една единствена  цел - да отдели Армения от нас и да я присъедини към  антируския хор.

Случайно ли Пашинян пенсионира всички генерали с боен опит? А на политиците с опит от войната в Карабах спретна наказателни дела. Напразно ли изпрати войски на НАТО-вски учения да отработват противопоставяне на Русия?

Сега „пашинянците” се възмущават защо Русия  не е изпратила на помощ войски, дори посредством Иран, както за базата Гюмри.

Но нали Пашинян направи всичко възможно целият свят да разбере за неговият завой от Москва! И всички го видяха, особено в Баку и Анкара.

И Армения обърнала се към НАТО, т.е. отказала се от нашата защита, веднага стана апетитна  хапка за Ердоган.

Даже в дните на военни действия Пашинян продължаваше да се прави на евроатлантик.

Ще запитам  директно: „Защо след започване на сраженията, не обяви Арцах за част от Армения?”

Тогава той можеше да очаква помощ от Москва като член на Организацията на Договора за колективна безопасност (ОБСР). И да въведе в Карабах професионални военни части, а не доброволци.

Това, че тези арменци се държаха срещу турския спецназ повече от месец, е цяло чудо.

Защо даже, когато изходът на войната ставаше очевиден и турците превземаха Хадрут, не подписа мирно споразумение подобно на днешното, за да запази по-голямата част от Арцах? Дали се боеше за премиерското си кресло? Или чакаше заповеди от покровителите си, които в това време правеха предизборна кампания в САЩ и не им беше до Армения?

Не случайно протестиращите  опустошиха един от многобройните офиси на соросоидните структури в Ереван! Народът разбира кой е истинският виновник за трагедията!

На стража за мир

За кръвопролитието и войната Ердоган беше благословен от Лондон. Именно Британия блокира Резолюцията на Съветът за сигурност на ООН за Карабах.

Цивилизованите - надеждата на соросоидчето Пашинян - не искат мир! А нашата намеса в конфликта за тях е като сценарий от страшен сън.

Заключение. Руският войник ще пази мира в региона минимум пет години. Армения не е извадена от играта. В Турция Ердоган търпи обвинения за излишни разходи  в  не особено значителна за Турция война. Британските политици  са мрачни и замислят как  да си отмъстят за загубата.

Нека си останат мрачни и занапред! Няма да жалеем за тях.

——————————

13.11.2020, https://rusnext.ru/