ВЕРА ЛУКОВА
Последните няколко години бележат един силен творчески подем у нашата жена.
Както в литературата, тъй и в живописта и скулптурата, тя показа себе си не само като културен работник, който по умение и въображение не отстъпва на мъжа, но - че и може да го надмине там, където е нужно едно специфично чувстване - едно виждане и чувстване - преди всичко на жената.
Особено в живописта се мяркат десетки фигури на жени, които се мъчат да делят мегдан с мъжете-художници.
Разбира се, не всички проявяват едно изключително дарование, за да очакваме бог знае какво от тях, но някои от тях, макар и млади още, заемат вече едно място в нашата живопис и скулптура.
Когато се говори за най-новото ни изкуство, не могат да бъдат отминати Маша Узунова, Суруджон, Вера Лукова, Паликарева, скулпторките - Мара Георгиева и Васка Емануилова.
Между тях изкуството на Вера Лукова носи най-малко следи на специфична женственост. То е сурово, „мъжествено” дори, но открива една определена и твърде интересна индивидуалност.
Още първите работи на Лукова, изложени преди две-три години, обърнаха внимание със своята свежест и новост, със своята напрегнатост и сила - качества, които рядко намираме в изкуството на жената.
Художницата досега е излагала само портрети, в които тя постига един личен портретен стил.
Нейни работи притежава Министерството на народното просвещение. Миналата година тя получи традиционната награда за живопис от 10 хиляди лева.
В. Лукова е една от младите надежди на нашата нова живопис и дано оправдае вярата в нея.
——————————
сп. „Българска реч”, г. 7, декември, кн. 3, 1932 г.
