КРЪГЪТ НА НЕЩАТА

Йовчо Савов

КРЪГЪТ НА НЕЩАТА

Човешко било е, че съм копнеел да стигна до него.
Този копнеж и в съня ми ме викаше, и още ме вика.
Напирах нагоре, а под мен, като куче във жегата,
пътят дишаше тежко, до върха чак изплезил езика.

Наивно изглежда сега, как рано бях се забързал,
наумил си, че зная как роят се от нищото думите,
защото на върха, бяха вече джанките вързали,
а боговете казаните стъкваха и чаши целуваха.

Примамно далечни телата им бронзово лъскаха,
щом с конете се къпеха в езера от мъглите забулени.
Мълчаха те, додето последните джанки оттръскваха,
на върха по зъбери расли и на чукари по скулите.

И докато чакаха мълком на мушиците тайната химия,
а яростта на джибри в казана да възври и бълбука,
на ухо те строфи шептяха, сръчно кръстосваха рими
и дращеха знаци от непонятна за мен азбука.

Прилепчета как сучат дочувах и звездите как мигат.
Такова изчакване дори от мисъл на сърне по-тихо е.
Много ли исках…само да зърна в дълбоките книги,
дъха им да слушам…или пулса на техните стихове.

Aко може да пипна някоя буква по дрехата,
прашеца ? само да вдъхна…а после наясно съм,
че с трепетлики в душицата, нанадолу полекичка,
в ниското щях да се върна, където си ми е мястото.

Но когато бях още донякъде, изригна възторгът им,
конците щом текнаха от клюнове медни в казаните
и цяла нощ громоля ехото в съпровода на орган,
и боговете играха, рецитираха и пяха в кръг хванати.

А аз толкова исках, но не можах да прекрача чертата.
Катерех обсебен, но все дотам стигах - донякъде,
където с пергел бе очертан неумолимия кръг на нещата,
далече от вселенския фалш, суматоха и кудкудякане.


В ОСЕМ БЕЗ ДЕВЕТ

В осем без девет градът все още пресен е.
В осем без девет градът буди се шлагерно,
и докато сутрешно кашля, и диша отнесено,
по гърдите му никат палаткови лагери.

В осем без девет мъглата няма значение,
освен ако небето не е измамно наклонено,
освен ако обувките не са съчинени
от илюзии, след които възторзи се ронеха.

В осем без девет краката още са схванати.
и спорят сънливо като как и защо е указано,
че ако е строга полата до под коляното,
деколтето е длъжно да е до корен изрязано.

В осем без девет с облекло непредвидено,
в осем без девет стрелките мътят събития.
В осем без девет навалица още не иде, но
в осем без девет павета гадаят съдбите си.

В осем без девет каишката вече е опната.
В осем без девет кафенета надигат ролетките.
В осем без девет вестници дърлят се сопнато,
че все някой е длъжен да плати сметката.

В осем без девет, оказва се, някой е нищото.
В осем без девет хитреци сменят хастара му,
и какво, ако е той трикольорен умишлено,
осем без девет е осем без девет по старому.

Но в осем без девет лятото вече е куково
и бавно потъва си камъка в блатото…
И ако в девет без осем нищото пак тука е,
уж зима е вече, но кука ли кука си лятото.