ШПИОНИН

Васил Иванов

ШПИОНИН

Всички ме знаят - съседът прекрасен,
усмихнат и ведър, атлет…
Но съм шпионин с пищова опасен -
калибър четирсет и пет.

Имам си и достоверна легенда -
стабилно, дълбоко внедрен.
На филм познаваш веднага агента,
без никаква прилика с мен.

Живея си тихо в скромна квартира.
Самотник съм. Тъжно, но факт.
Няма да кажа къде се намира.
Разбрахте - проява на такт.

Данни събирам - търговски, военни.
Записвам какво съм видял.
В кенче от бира докладите ценни
изпращам по таен канал.

Е, все съм на нокти, но в крайна сметка
въпрос е на дълг и на чест.
И никой не знае, че съм разведка,
не ме подозират до днес.

В сърцето си крия тайна дълбока -
боец съм на тихия фронт.
Защо ли се сбутват бабите в блока
и кимат: ,,Хелоу, мистър Бонд!”


НАДЕЖДА

Юнакът беше млад, амбициозен.
Мечтаеше да ступа някой змей.
Мотивът му бе доста сериозен -
омръзна му живуркане в бордей.

А змеят се изтягаше в палата,
предимството да бъдеш царски зет
и имаше охрана на заплата.
Изобщо - всичко беше му наред.

Откри юнакът компромати мръсни
и с пълна чанта тръгна смело той,
потъпканата правда да възкръсне.
Нави ръкави за последен бой.

Възпитано на портите почука,
поиска среща с някой прокурор.
И тук научи първата поука,
че трябва да почака в коридор.

След месец документите приеха.
Заведоха ги с подпис и печат.
Получи минималната утеха -
пред царя може да го призоват.

Той още чака, много търпеливо,
с надеждата, че някой хубав ден,
в света ще бъде светло и красиво,
защото змеят ще е победен.


ВЕЛИКАНИТЕ

Подкара смело Росинанта
към великана Дон Кихот.
Препусна вярната му кранта,
обляна бе в студена пот.

А мелницата му показа,
че шефът беше тука тя,
като едва не го размаза
и в тежка кома го простря.

След време той очи отвори.
Бе минал век? Или пък два…
Ще може дълго да се спори,
но донът даже не разбра.

Възможно ли е да се случи?
Нали човек е, не - робот?
Ала в учебниците учим,
че ,,не умира” Дон Кихот.

На кръста тежестта си носи,
да влиза и в неравен бой.
Не си задава куп въпроси,
а великани търси той.

Ръце размахал е отсреща
там ветрогенератор днес
и кипва в миг кръвта гореща…
Двубоят е въпрос на чест.