ИЗОБРЕТАТЕЛЯТ

Иван Нечев

В нашия хубав Сопот живее и хубавият Гого Царапула. Много е представителен, когато не е брадясал, понеже тревата по бузите е осланена и по чудо има запазени по някои черни косъмчета. Гъстите черни вежди не са засегнати от възрастта и се свиват свирепо и гневно само на шега. Такъв си е - добродушен майтапчия и сериозен шегаджия. Онзи ден го срещна баба Дамяница Джуката и го попитала за информация:

- Гого, бре, я виж на тая рецепта какво са ми изписали?

Грабнал Царапула продълговатата хартия и сбърчил ония ми ти двупръстови вежди. Чете латинския, та се къса. Трябва да съобщим, че инак на българското писмо е спец.

- Мари, бабо Дамянице. Пъпът ли те боли, мари?

- Пришка ми е излезла бре, Гого, баш на кълката. Боли, та ме къса.

- Аха, ето защо ти е писала докторката да го наложиш със солена сланина. Ще сменяш превръзката на шест часа. Ама да не се успиш?

Заменил пусти Царапул другите илачи с народната медицина.

Срещнала го след три дни Джуката и му показала трите черни зъба в устата.

- Бог да те поживи, Гого. Добре, че прочете рецептата и ми спести парите. Изсмука болката пустата сланина.

- Бог няма да ме поживи, ами аз дано си имам дни. Сега сме осемдесета година. Дано дочакам двехилядната.

Та този не толкова колоритен, колкото умен Царапул обича много гъбите. И на чорбица, и на кашичка, и на яхнийка, та печени с малко солчица, та ако щете, и на туршийка.

Тази сутрин излезе пред блока, понеже не от съвременност, а защото няма собствена къща и е заводски работник. Ранната есен се случи топла и дъжделива и както казват по нас, гъбарска. Слънцето беше по-сънливо и не беше изпреварило ранобудника. Не се стресна запитаният, а дълбокоумно му обясни:

- О-о-о, Гого. Патки ли търсиш по небето, бе? - запелтечи беззъбият Главан Кьосето.

Не се стресна запитаният, а дълбокоумно му обясни:

- Къ’щяло бре, Главане, патки да търся. Рано е още за тях. Чета по небесната страница едни тънки сметки. Колко икономии си направил, откакто си се родил, от бръснене и подстригване. И къде ще да си крил това чутовно имане.

Нисичкият Галван с намусени безкосмени вежди, увиснали безкосмени бузи, беззъба уста и гола чутура също беше с ум като дълбок кладенец, та бръкна за отговор.

- В едно от твоите бурета е скрито, ама още не е направено пущината.

Между многото занаяти Царапула беше на „ти” с кацарлъка.

- Извити му са дъгите, Кьосе. Само че за теб съм го приготвил, та като идеш на хижа „Добрила”, вместо с лифта, да те търкулна до Сопот безплатно.

В този дух си разменяха любезности, докато Царапула не дойде на въпроса.

- Ха, стига сме джавкали, ами да те водя за гъби.

Край село Московец в Бозаланските оврази се намериха след по-малко от два часа. Що нещо си изприказваха, ама и гъбоберът вървеше. Кьосето каканижеше:

- Събрал съм веднъж на инструктаж по охрана на труда разни жени. Викам една червенобуза и я питам: „Ти, моме, запозната ли си с машината? „Не - казва - ама съм схватлива” „Аз - викам й - ако реша да те погаля по бузите ей така” И се опитах фигуративно. „Такъв шамар - вика тя - ще ти завъртя, че сополът ти три пъти ще увие червената ти чушка” „Ха - викам - моме, и вие женки. И машината е като тази хубава, но урсуз мома. Трябва доста да я познаваш, за да я експлоатираш” - и завърших с това инструктажа по охрана.

- Умен си бре, Главане. Щом пиеш по сто грама ракия с две шишенца.

Кьосето иде в Битовата механа, наречена „Дупката” и посочи с два пръста. Обиграният сервитьор донесе в две чашки по петдесет грама сопотска анасонлийка и две чаши с вода. Налее си Главан водица в едната, а после в другата. Чукне едната и след това дружката й.

- Ха, наздраве, дружина! - и така, докато свършат.

В кошницата на Царапула има цял букет от разнообразни гъби: печурки, сърнели, пачи крак, та дори и коришници.

- Бре, Гого! Каквото разнообразие си набрал, една ако има отровна…

- Не се бой, Кьосе. Аз си имам изобретение за проверка. Грешка не може да стане.

- Та ти разправям - сякаш бяха прекъснали някакъв разговор, започна отново Кьосето  - покойният Мазник, какъвто си беше шишкав и хитрец, набрал боровинки през оскъдните години и ги изсушил. Накопал бяла и червена глина, па тръгнал по селата. Развикал се, както му е редът: „Бяла и червена глина, па и задморски черен пипер заменям за царевица и за друго ядене.” Още в първото село натоварил колата и се върнал обратно в Сопот.

Оттогава не е припарил там, понеже му обещали хубав пердах за фалшивия черен пипер. Една булка изхабила цял пуяк в ориз със зеле. Хитрец беше, лека му пръст.

- Тъй като стана дума за него  -  заговори и оглеждаше една съмнителна печурка Царапула - ще ти кажа, че ни минаваше в зевзелъка. Тъй като ми е малко трудно да потвърдя, което ще ти съобщя, щеш не щеш, ми вярвай. Одрал покойният наш Иван Геишката, авджията, една лисица и му харизал месото, понеже няма кой да го яде. Грабнал го Мазника, па отишъл в къщи и му нахлузил една агнешка опашка. И тръгнал към мегдана. Сурнали се след него цяла сюрия мераклии за агнешко месо и наддават по пътя. Хеле един мераклия от Калово скъсал пазарлъка и отнесъл благината да се охранва. Всичко щеше да свърши добре, ако не беше пустият му Мазнишки език да се разхлопа в устата. Чак след седмица се научил карловецът и ето ти го при Мазника. „Ти  - рекъл - защо ми продаде тая кьопава лисица?. „Ти - отвърнал Мазника - видя ли агнешката опашка?” „Аз - рекъл - видях опашката, ама тя бе нахлузена като чорап.” „Щом - рекъл сопотненецът - си видял, че има агнешка опашка, значи е било агне първескинче.” „А бе, галфон неден - рекъл онзи - и сега ми се повръща, като си спомня, че съм ял лисица.” „Че кой те кара да си спомняш. Яж без спомени, бе.”

- Това не е нищо бе, Кьосе. Аз, както знаеш, преди Девети, през войниклъка, бях произведен кандидат-подофицер и заех файтонджийския пост. Подполковникът ме пита можем ли стигна с файтона до Пловдив и аз изревах едно „да”. „Да”, ама една пурия ми се видеше нефелна, но смея ли да противореча. До Баня бяха едни песни ту от полковнишата, ту от мъжа й. И изведнъж като рече „прас” и изхвръкна пусто колело. Скочих аз от капрата, а зад гърба ми останаха писъците. Търкаля се пусто колело и аз тръс след него. Мотах се близо час, докато го домъкна. Полковникът беше свършил със псувните и ме цапардоса със сабята по кратуната. Хей, за тебе лъжа, за мене истина, изкриви се пущината с канията. „Ти - вика - Царапуле, имаш каменна тиква” „Тъй вярно  -  викам - от металически камък е. Разсмя се и пустата полковниша, па отидоха да се окъпят в Баня. Какво ли не съм патил, Главане. Ако седне някой да ме слуша, ден ще реве, два ще се смее.”

Говори пустият Царапул и бере ли, бере гъби.

Във века на автомобилите не е никаква изненада да ги качи, да кажем, някой богданец за да не хабят подметките.

- Бе, бай Царапуле, много гъби си набрал, бе?

- Има бе, чедо. Където Господ се е пръкнал, дъхава гъба поникнала.

- Ама има и отровни бе, бай Царапуле.

- Няма страшно. Аз си имам изобретение.

И ето ги вкъщи. Кьосето изми гъбите и ги нареди в тава. Турна масълце и солчица, па се нахвърли домочадието задружно на примамливата гозба.

В дома на Царапула се подходи по друг тертип. Гъбите бяха разделени на две реални части. От едната направиха вкусна гъбена чорба. От нея ухаеше целият апартамент. Децата вече напираха да ядат, на баща им шътна и се възстанови спокойствието. В две тави, по тертипа на Кьосето, бяха опечени останалите гъби. Сипа Гого в дълбока паница от вкусната чорбица и отбра от двете тави по-съмнителните гъби, па прикотка любезната си половинка.

- Ела, гълъбче алено! Хапни си, душице, че за тебе се е трепал мъжът ти…

Жена му се подхилва, защото знае защо е толкова любезен.

- Тате, дай и аз да изпробвам, бе! - напъва детето.

- Млък, ще ми развалиш изобретението - и хитрите бръчици се смеят сериозно.

Нахрани се жената сито и Царапула заключи яденето в килера. Па излезе пред блока и ето ти го пак Кьосето насреща.

- Вкусно нещо е това гъбата, Гого. Пламти ми коремът от удоволствие и хубавост. И ти ли се намачка?