МЪЖЕТЕ СЪС СЪРЦА БЕЛЯЗАНИ
МЪЖЕТЕ СЪС СЪРЦА БЕЛЯЗАНИ
Мъжете - от жените си зарязани,
със вино всяка вечер се наливат
на дълга маса от сърца белязани
във задимената квартална пивница.
Лицата им, прорязани от пътища,
най-гордите са също най-красивите…
Към миналото рядко се завръщат,
на всичко се усмихват незлобливо.
Единствена любима им е чашата -
с рокля рубинена и с устни огнени.
На дъното й се таят уплашени
забравени очи и лоши спомени.
Мъжете… Детски смях назад ги връща,
понякога с ръка сълза изтриват.
С ухание забравената къща
ги вика - те додето се напиват.
Ах, пивницата дом е за бездомници,
а виното е купена любима…
На цял живот как да слепиш отломките,
как от душите да прогониш зимата?
КОЛХИДА
Изранена от пътища, идва
нощ да легне в постеля с тъма.
А сънувам аз свойта Колхида -
непозната, вълшебна земя.
Все пътувам, мечтите си търся -
и наяве, и в краткия сън.
Ще намеря ли Златното руно
и къде ли ще го отнеса?
Може би аз не диря онази
тъй бленувана, странна земя.
А желая във мен да опазя
устрема си, понесен с вълна.
А Колхида е само посока
и към нея вървя, все вървя.
Може никога да не я докосна…
Но какво, но какво от това ?
Знам, Колхида не съществува,
стара истина е, че Язон
я измислил. И я сънувал…
И превърнал мечтата в закон.
