ВЕЛИКДЕН

Живка Аджеларова

ВЕЛИКДЕН

От ръцете му животът по света потече,
„Да бъде светлина!” щом Господ рече.
В душа на гълъб се Духът преплита,
за словото маслиново така отлита
над хаоса страшен - яростно безверие! -
да търси онзи пристан и спасение.

А островът тъй сякаш е видение,
потънало в мъглата на забвение…
Там стъпки мъчни водят към Голгота
и разпнато пред погледа на Злото
е Словото! Само под взора
на нищожества, наричащи се хора!

Но ето с гълъб Светлината идва,
камбани празнично тогаз забиват!
Във мъки страшни злото онемява,
Духа Господен Слово възкресява!
Тогаз живота по света потича,
„Да бъде светлина!” щом Бог изрича!

27 март 2020 г.


В ТЪРСЕНЕ НА ЛЯТОТО

Спомен за Поморие,
февруари 2020

Вълните надбягват се с времето
и с пяната бяла целуват брега,
а зимата, стъпила в стремето
на Малкия Сечко, догонва мига,
когато единствено лятото
косите разпуска по пясъка,
във кичури вплита се златото
и слънцето среща с отблясъка.

Вълните надбягват се с времето,
а пясъкът търси човешки следи,
които докосват го трепетно
и кожата пясъчна сладко гори.
На плажа е стъпила зимата,
следите замръзват по пясъка,
миди - окраски единствени,
на чайките носи се крясъкът.

Вълните надбягват се с времето,
а плажната ивица тихо мълчи,
морето препуска и шеметно,
с познатия шум водата трепти.
И сам Февруари поискал е
да види на птиците ятото
и там, от студените плажове
морето разпитвал за лятото.

5 март 2020 г.


ЛЯТНА БУРЯ ПРЕЗ НОЩТА

Земята е жестока с плодовете
на своята утроба, че им казва -
безмилостни ще бъдат дъждовете
към семето от майчината пазва
и вятърът безочливо ще лъже,
говорейки за някаква си обич
и вечна пролет. Как сляпо ще отвръща
и семето за нея ще се бори!

Земята мисли - семето не може
със крехкото си тяло да пребори
мощта на вятъра по свойта кожа
и смазващата сила на пороите.
Не трае пролет хиляди години,
горещо лятото след нея идва,
царува сушата без милост в дните,
а нощем бурите без жал връхлитат.

Земята мисли - семето нехае!
То чува как дъждът го аплодира,
небето гледа, смело си мечтае
коприната му някога да стигне.
Не трае пролет хиляди години…
И по-добре! Ненужна милостта е,
когато нямаш сила срещу дните,
а нощем само бурите проклинаш!

На прага юни вече е, пристига
и лятото протяга свойте длани.
Насред полето вече се издига
растение сред майчините рани:
гореща седмица едва премина,
не се излъга капчица да капне,
тревата жълта вече е, загива,
земята се напука умълчана.

Растението единствено остана -
то помнеше мечтите си от семе,
не падаше в пропуканата рана,
спасението чакаше от време.
Видяло беше някога в съня си,
че лятна буря скоро ще избави
земята. Тя мислеше, че лъже,
нали е майка - всичко е видяла!

Растението оставаше да чака
за лятна буря всичките си нощи
и другите видя да се предават,
но то оставаше да чака още.
А думите неканени кънтяха
как горещо лятото пристига,
царува сушата без милост в дните,
а нощем бурите без жал връхлитат.

Странно беше как и във живота
спасението рядко се дочаква,
едни го чакат, другите пък тропат
със острите си думи, че го няма.
Но ето, залезът прохлада носи
и ясно стана, бурята че идва.
Земята-майка я посреща боса,
повярвала й вече, че я има!

Растението останало да чака,
а бурята в нозете му се хвърли,
талази дъжд потъваха в земята,
а капките му скачаха по-първо
със почит на крака да му застанат
и с плясъка си да му кажат „Браво!”
Земята черна, вярно че е майка,
но също във нозете му остана!

25 август 2020 г.


ДЕТЕ НА ЗАЛЕЗА

Облаците вечер са в небето
като мигли над окото на деня,
нежно галят му тогаз лицето,
щом само унася се в съня.
Други пък дантели му изплитат,
обагрени със огнения цвят,
пред слънцето танцуват и не питат -
цвета запазват в собствения свят.

Ето, че сега денят заспива
с топлите вечерни цветове,
които сякаш нивга не умират,
а палят се от нашите ръце:
щом очите слънцето затвори
и лумва светло в стаята ни свещ,
която носи същите простори
на залез, преоблечен като вещ.

Облаците дим цигарен
играят със копринени тела,
сякаш нежен лъч прошарен
гали се в изящните тела.
В пламъка останали да тлеят
хилядите огнени слънца…
Единствено във огъня живеят
на залеза безгрижните деца.

20 февруари 2020 г.