СЕДМИЦА НА КАРАНТИНА

Мая Данева

СЕДМИЦА НА КАРАНТИНА

тя реши да има
три среди и две съботи
уволни
понеделника и неделята
направи
предсредие и следсредие
хареса й:
най-после изтръгна кълна
на депресията
в неделя вечер и понеделник сутрин

——————————

КАМБАНИТЕ И ЛУНАТА

камбанарии
по хълмовете говореха
на луната

тя мълчеше
само от време на време
петната й ставаха
малко по-видими

——————————

С ЛИСТА ОТ СМОКИНИ

берат бели смокини
увиват ги в листа
(за клиенти на пазара)
глас ги прекъсва
сещат се, че листа им трябват
и за нещо друго…

——————————

РАЗГОВОР С ГОДО

свободно стой
където си
няма нужда
да идваш
само ми кажи
как да спра
да те чакам

——————————

ПЕПЕРУДИ В СТОМАХА

Тези, безименните,
които ме обитават
зад гръдната кост,
чийто трепет усещам,
когато се раждат и
когато умират.
Дали ще ги пощадят?
Дали лекарите изобщо
ще могат да видят
зародиш на пеперуда?
Поне да оставят една…
За тях ще кажа
на оперативната сестра
преди да почнат
операция…
…на стомашния рак.

——————————

БАЛКОНИТЕ И ЛУНАТА

Ако луната си изгуби орбитата,
то какво ше правят поетите?
Ще трябва тогава
да зазидат балконите…
Синът ми вярва, че къщите
имат балкони,
само за да може
всеки човек
като поет
да гледа луната.

——————————

СТИХОТВОРЕНИЯ БЕЗ ЗАГЛАВИЯ

——————————

***
тя е море развълнувано
той е пясъчен замък
раздробява го
първо на песъчинки
после го завихря
в себе си

——————————

***
живот
съшит с бели конци
карантина натиска
Reset-бутон
връща ми го цял
дори не виждам
следите от шевовете
ако не зная къде точно
са минали

——————————

***
журналист
болен от рак
става писател…
казва ми, чул,
думите
са най-сигурна терапия

слага пръст на реда
„В началото беше Словото…”

——————————

***
пред себе си гледам
горяща къпина
зад себе си чувам
Бог на пръсти
не се обръщам
(както съветва
в библията)
в съня си