БЪЛГАРКА

Мая Сотирова

БЪЛГАРКА

Където и да бъда, ще остана
със българска и шарена душа.
Ще търся късчета и спомени
в далечни улици, на чужди гари,
в приспивна песен на щурче…
Във дните си ще мисля за очите,
останали да чакат само мен,
които вятър и небе безкрайно питат
завръща ли се скъпото дете.
В шевици ще обличам всеки облак
тъжен,
ще пея и през сълзи за мига,
когато пак ще дойда, ще целуна
единствената
Българска земя…


***
Не ми бройте вините.
Добрините си бройте.
Вместо с пръст да ме сочите,
променете си ролите:
вижте в себе си сенките.
Вижте и светлината.
Има място за всички ни.
И над всички грее дъгата.
Вместо да ме разпъвате,
дайте хляб на бездомника.
Даже и да съм грешна,
аз кръста си нося.
В този свят колко ни трябва?
Зрънце вяра и обич.
Блага дума и песен.
Смях любим да ни сгрява.
Другото е от Бога.


***
Ще бъда прах. Ще бъда пепел.
И слънчев лъч, без време окъснял.
Под дрехите ще пазя белези и сенки.
Ще бъда. Ще ме има -
вятър полудял.
Надежда крехка и ранима.
Която избуява и без дъжд.
По мен ще хвърлиш кал,
ще ме раниш с обиди.
Е, нека. Аз ще бъда тук.
Ще оцелявам и напук на мрака.
Не може злобата на светло да цъфти.
Тревата е прегазена за кратко,
ала изправя се.
По-силна от преди.


МЕЧАТЕЛКА

Изобщо не приличам на модел.
И нямам поведение похвално.
Изпускам влакове, заспивам сутрин, драми не броя.
На птици посвещавам песни тайно.
И все не ми омръзва със дъжда
да пея и да тичам към дъгата.
Детинско ли е, лудо ли - не знам,
но чудя се - защо ли да порасна?
Животът вече не е радост, а пари.
Семейството е сделка. Любовта - разменна карта.
В луксозните палати рай цари,
а някъде не стига и водата.
Достатъчно за всички има, но нали
земята е арена,
гладиаторите - все едни и същи.
Светът е пълен със прокудени мечти.
Все някой трябва да ги приюти
и после пак в небето да ги пусне.


МЪЛЧАНИЕ

Не думите са страшни. Тишината е.
Излагаш си душата на тезгяха. Минават хора,
и поглеждат. Отминават,
а никой не продумва. Тишината плаши.

Мълчанието слага край на всичко.
И точката не се превръща в запетая.
Във виковете има страст, надежда - празен лист хартия.
И може пак да го запълниш отначало.

Борбата с мелници не ме смущава
(със вятъра говорим си понякога за полет).
Страхувам се от липсата на думи, възклицания.
От неизречените истини, треперещи зад устните-затвори.

Мълчание, а как говори…