В ПАМЕТ

Елина Георгиева

Чудили ли сте се какво ще си помислите в момента преди смъртта?

“Скоро ще се разделим.”
Това си помислих аз и умрях.

14.02.2013 г. Скарахме се. Той се прибра надрусан. Празнично и влюбено.
15.02.2013 г. Сдобрихме се като по филмите - цвете, вечеря, секс.
17.02.2013 г. Неделя. Ден за вкъщи. Ще се опитам да направя кекс с карамелизирани ябълки. Слагам захарта в тавата. Телефонът ми звъни.
- Слизай долу. Топло е, ще извадя мотора и ще идем да видиш върху какво работих тази седмица. Ако ти хареса, може да направим такава мазилка в хола.
- Светльо, какъв мотор февруари месец?!
- Хайде, хайде, ще вадя мотора. Ще дойдеш ли?
Оставих тавата така.
Тръгвам без чанта.
- Светльо, остави този мотор, ела да пием по бира. - момчетата пред блока го викат.

Качвам се зад него, без каска, разсеяна. Тръгваме. Наистина е топло. Слънчево. Прехвърлям на ум последните дни.
“На къде отиваме…”
Сгушила съм се зад него, спираме на светофар. Затварям очи. Слънцето е топло.
И мисълта дойде сама, нещо, което беше ясно за всички около нас:
“Скоро ще се разделим.”

Тръгваме. И умрях.

Той умря.

17.02.2013 г., неделя. В болница съм. Или така мисля. Гледам се от високо. Това аз ли съм? Тези двамата какво говорят?
- Какъв удар, човек! Тя е изхвърчала. Колата минала на червено. Така говореха полицаите, ама не се знае.
- Къде е Светльо? - „Това моят глас ли е?”
- Кротувай сега, ще ти правим скенер.
Мрак. Не помня нищо. В съзнание съм, но не знам какво става.
Не съм тук.
Пак се гледам отгоре. В стая съм. Баба ми е до мен. Нямала съм документи. Помнела съм само нейния номер. Плаче. И аз плача.
- Бабо, къде е Светльо, нищо не ми казват! Дай ми телефона!
Звъня на зет му. Вдига.
- Жоро, не ми казват къде е Светльо!
Плаче.
- Ели, няма го Светльо вече.
Плача. Мрак. Не помня нищо.

Гледам се отвисоко. В друга стая съм. Интензивно отделение. Спряла съм да дишам при операцията. Алергична реакция към упойката.
Легло до прозореца. Счупен крак и нещо ме боли главата. Чух за някакъв хематом в нея.

Май минаха няколко дни.
Питам всеки лекар, който влезе за Светльо. Никой не ми казва нищо.
Някой май ми беше казал, но аз не помня… а се опитвам.

Ще ме местят в стая. Идва една жена.
- Здравей, Ели, аз съм психологът на болницата. Трябва да поговорим за Светльо.
Гледам я.
- Знам какво ще ми кажете. Няма го, не го усещам…

17 дни. Изписват ме. Прибрах се у дома. Сестра му е идвала. Взела е всичките му вещи. Защо докато ме нямаше?!

Коя дата сме? Май мина месец. Нямам цикъл… Дали е от операциите?

Бременна съм. Дали не съм оцеляла заради това?

Стоя с патериците и баба при гинеколога. Този е вторият. Как така трябва да направя аборт? След 2 пълни упойки, толкова скенери и ренгени съм щяла да родя увредено дете… 99 % са сигурни - ако го износя изобщо.

03.04.2013 г. Пак болница. Ще убия детето си. Първото си дете. Ами онзи 1 %? Дали оцелях заради него?

Убих го.
Сега, какъв ще е смисълът?!