КРЪГОВРАТ

Ева Пацовска

КРЪГОВРАТ

В прозореца на есенния ден
разсипаха се листи от лозата,
небето свъси взора раздразнен
и ядно ги подгони по земята.
Видях отново блокове отсреща.
Довчера за завеси, днес - килим,
листата на дърветата ни срещат
и ни търпят по тях да повървим.
На улицата котка се промъкна
през кратката съдба на този ден.
Кога отново слънцето замлъкна
и зимата надвеси своя плен?


НА ЪГЪЛА

На ъгъла край лъскавия мол
момченцето се бореше със въздуха
със щит и меч като велик герой,
а празните илюзии се пръскаха.

На ъгъла край храма на бита
момченцето се бореше с химери,
нехаеше за чанти и палта,
неонови реклами, лицемери.

На ъгъла, преди да пресече,
то разгроми на пух и прах войската -
видимата само за дете,
на вечния коварен неприятел.


СЛЕПОТА

Гредата в твоето око расте,
а други съдиш за тресчици -
отломките от теб са те,
забити в чуждите зеници.


ПРОМЯНА

Не олекнах изведнъж -
беше дълго начинание,
беше мрак и беше дъжд,
беше липса на съзнание.
И внезапно полетях,
и внезапно се стоварих.
Беше мрак и беше страх
и добре, че се ударих.
Не олекнах след това,
всъщност даже натежах,
ала беше синева
и добре, че я съзрях.


СТОЛИЦА

Пребродих те догоре и отвъд,
но те открих заключена и нова,
по старите пътеки си текат
невинните остатъци отрова,
по новите се сипят дъждове
и кестените есенни пилеят.
Кой твоя страх сега да назове,
щом даже и пътеките немеят?

Пребродих те до долу и докрай,
но смисъл скрит така и не открих.
Кой каза, че земята ще е рай,
а лозунгът над него ще е в стих?


КОМПРОМИС

Преди да се превърна в немислима,
протегнала се лепкава тъга,
ще се излея в още една рима
и ще я пиша с кремък във ръка,
за да запаля светлото, което
надвива неримувания хлад -
да стопли саркофага на небето.
Градът тъга е, а тъгата - град.
Живеят в него писъци бездомни,
туптящи мисли, мислещи сърца
и с думи - трескави каменоломни,
градят от камък форма на перца.

Преди да втъкна камък във перото,
ще литна леко с още една рима,
а после ще се пъхна във метрото -
подземно нека тежка съм за трима.


ПРИСТИГАНЕ

Пристигам в себе си - почти навреме,
за да усетя, че съм закъсняла.
Началникът на гарата ми дреме,
кондукторът говори вяло.
Пътувах дълго - пътнически влак,
а пътници се качваха и слизаха,
багажи трупаха, за да ги вземат пак
и уморено да помахат на излизане.
Начесто спирах, често аварирах
и чакаха да се възстановя,
упрекваха ме и не ги разбирах -
забравят ли, че вместо тях вървя?
Сега пристигам - вече ми е време
да се прекомпозирам точно тук,
и който иска, нека да ме вземе,
но да внимава - пътят ми е друг.