В САМОТА

Борис Пономаренко

превод: Ваня Ангелова

В САМОТА

В ясното небе плува облак,
а от противоположната му страна
плува неговото подобие -
като два небесни острова.

Слънцето вече се спуска към гората,
пламти с червеното си злато.
И този огън до самия хоризонт
дърветата и небето позлатява.

А вятърът си играе с облаците.
Ту единия подгонва, ту другия…
Но вечер, лягайки между звездите,
и двата облака крие.

Облаците така и не се срещнаха.
И двата се изляха в дъжд.
Както е и при хората -
при щастливите двойки,
докато не ги разделят.

Сега скърбят до зори -
няма съчувствие, нито думи…
Самотни очакват изгрева
влюбените някога сърца.


ТЕМЕНУЖКАТА ТРОХИЧКА

Но къде е тази трохичка?
Прокарвам поглед…
Теменужката търся
в нашата градина.

Под храста ли се крие
в уединение, сама?
Синя, умита от дъждеца,
ми се усмихва.

Ето къде си била, красавице,
като фея за венец!
Като топло слънчице омайваш
влюбените сърца.

Между елитните цветя
само твоята красота
с нежните си венчелистчета
ще стопли небесата.

И всеки от дете мечтае
за чувства нежни -
да намери своята теменужка -
една - за цял живот!


СВЕТЛА ПЕЧАЛ

Дебелият чернозем ляга под плуга
сутрин… та чак до залез.
Над ливадата плуват мъгли.
И върбите са като косачки.

Още мирише на оран
и корените се белеят.
Вижда се разрезът на земята.
Последният крехък лъч
скрива далечната гора.

Цени като лекарство
или като дар Божи
този неповторим миг -
тук сте тишината и ти - насаме!
…За да бъде изцелена душата ти.

Хоризонтът е отвъд гората -
розов и покрит с облаци.
Гасне в далечината…
Денят завършва прекрасен -
и… малко ми е тъжно.

Като омагьосан се унасям в сън,
в аромата на тревите…
А на разсъмване като роден отново
посрещам новия ден!