120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА „БЪЛГАРСКИЯ СЛАВЕЙ” ХРИСТИНА МОРФОВА

Лондонска звукозаписна компания съхрани златния й глас за бъдещите поколения

Огнян Стамболиев

В историята на операта българката Христина Морфова /1889-1936/ е явление от световен мащаб. Невероятният й глас – цели три октави! – я прави сравнима единствено с неповторимата Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица. Само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: едрата й, възпълна фигура и преди всичко – нежеланието й да прави кариера извън родината си – била е убедена, страстна патриотка. Чувствала се е българка до мозъка на костите си! От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си се завърнаха да събират лаври в България. Така постъпиха дори Гяуров и Гюзелев, Кабаиванска, Гена Димитрова и Ана Томова-Синтова. Да не говорим за по-скромните дарования, които не искат да пеят у нас, още по-малко на родния си език. Докато великата Морфова искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика, но тук повече й пречиха, завиждаха, унижаваха, отколкото я уважаваха… Оцениха я истински едва след смъртта й. Типично по български!

Родена е в сърцето на Тракия, Стара Загора, на 24 април 1889 в бедно семейство

на прокудени от турците българи от селата край Цариград, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Ранното й детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. Напомня за това на Козета от „Клетниците” – четиригодишна е дадена за слугинче! По-късно живее в Търново и в София. За щастие, в столицата попада под влиянието на най-големия си брат, музикантът Александър Морфов, който открива уникалната й природна дарба и я насочва към музиката. /От дете е закърмена с песента. По- късно ще стане страстна популяризаторка на българската песен, която ще представя с огромна любов по света…/ Учи в една от столичните девически гимназии. През 1906 г., подобно на много млади българи по онова време, заминава да учи в Прага стопански науки, без да има пари, само с една златна пара, скътана от майка й, без да знае езика, без протекции, препоръки и познати. Когато слиза от влака, няма дори къде да отседне. Но щастливият случай я спасява… Непознат мъж я завежда в дома на младата пианистка и певица Людмила Прокопова и срещата им се оказва съдбовна. Българката и чехкинята ще станат приятелки и ще се посветят на музиката, докато смъртта на Христина ги раздели. В известната със старите си музикални традиции столица на Чехия младата Морфова ще се откаже от стопанските науки и ще влезе в прочутата певческа школа на проф. Пивода. Там ще получи солидна музикална и вокална подготовка. По-късно ще специализира и при проф. Иснардон от Париж. Ще участва в студентски концерти и постановки на опери, ще бъде забелязана от директора на Пражката опера и ангажирана за редовна солистка. Бързо и категорично ще се утвърди като първа солистка и дори примадона. Чехите, въпреки национализма си, ще я оценят високо и дори ще я обикнат. Така Чехия ще стане нейната втора родина. Там не са я забравили и до днес!

В „Златна Прага” Христина Морфова ще направи своите най- добри роли от чешкия и световния репертоар.

Скоро ще се утвърди като абсолютната Марженка от шедьовъра на Бедржих Сметана „Продадена невеста” /това ще е нейната коронна партия, с която ще се представи и у нас!/, а също и Либуше от едноименната опера, в сопрановите роли от „Далибор”, „Целувката”, „Двете вдовици” – също от Сметана. Близо 40 са образите, в които ще се превъплъти голямата българска артистка. Огромният й, красив и пробивен глас ще й позволи с лекота да преодолее партии от колоратурата – Лакме, Миньон, Царицата на нощта, Розина, през тези за лиричното и лирико-драматичното сопрано: Татяна Ларина, Русалка, Катя Кабанова, Йенуфа, Травиата, Мадам Бътерфлай, Мирей, до драматичните като: Аида и Леонора и дори до мецосопрановите/!/: Кармен и Далила. Последната ще изпълни пред самия автор – Камий Сен Санс в Париж, след което той ще възкликне: „Сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред Вас!”.
От 1910 до 1920 година Морфова е вече европейска знаменитост. Прага, Бърно, Братислава, Мюнхен, Бреслау, Берлин, Хамбург, Милано, Лондон аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Лондонска звукозаписна компания прави първите й грамофонни плочи, които са съхранили за нас, макар и с несъвършената техника от епохата, нейното необикновено певческо и музикантско дарование. Тя е наистина „гласов феномен”, „изумително дарование”, както ще кажат критиците. Пеенето й е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да е било напрежение. Регистрите на гласа й са пределно изравнени, закръглени, техниката й – гъвкава, позволяваща й да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията й са съвършени. И най-главното: тя умее да прави музика с гласа си. Не случайно нейните съвременници са казвали, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, защото и за самата нея то е било „радостна необходимост”. Както знаем, певците са обикновено два вида – „направени” след упорита работа с педагози или самостоятелно, и „родени”. Христина Морфова, без съмнение, е от втория вид. Била е родена за пеенето и то е било нейният живот.
На върха на славата си, вместо да продължи кариерата си в цивилизована Европа, тя се връща в родината си, за да даде своята дан за младата българска оперна култура. Но въпреки любовта и признанието на публиката, среща повече завист и недоброжелателство. На едно от представленията й на столична сцена бива дори освиркана! Пее, преподава заедно с вярната Людмила Прокопова, концертира из страната, режисира /тя е и първата жена-режисьор у нас!/, но остава недооценена.

Огорчена се връща в Чехия, където е високоуважавана. Но носталгията надделява, и отново идва в България.

След 1931 г. Морфова става професор по пеене в столичната музикална академия /заедно с Прокопова ще създаде своя школа и ще подготви голям брой ученици!/ и редовен солист на Софийската опера. Концертира много активно в страната и чужбина. Във всяка от своите програми непременно включва българска музика. Всъщност, през цялата си кариера Морфова пропагандира българската песен /народна и художествена/ – представя я и на най-престижните концертни подиуми в Европа. Записва я на грамофонни плочи. Изпълнява я на живо в радиоконцертите си.
През 1935 г. след едно задгранично турне, министърът на културата я уволнява без никакви обяснения. Но въпреки удара Морфова, която притежава силен и борбен характер, се съвзема и планира нови концертни турнета в България и Европа. Но… рано сутринта на 1 юни 1936 г., след като тръгва с приятели на екскурзия до любимата й Розовата долина, им разказва странен сън, в който баща й я вика от Отвъдното.
“Имам лошо предчувствие – изпраща Христина бележка до Людмила Прокопова в София. – Повече никога няма да пътувам без теб.” И интуицията не я излъгва – фатална автомобилна катастрофа отнема живота няколко дни след 47-ия й рожден ден.

За съжаление, много късно идва признанието й в родината. Едва след безвременната й смърт.
Ето какво пишат в некролога й нейните приятели и ученици от Консерваторията: “Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без предвзетост – тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание”…


Бел. авт. Мисля, че България е все още в дълг пред своята велика певица. Напоследък все по-рядко се говори и пише за нея. Гласът й почти не звучи по БНР. Да се направи телевизионен филм, да се издаде диск с нейни записи.
А би могло да се организира певчески конкурс на нейното име, да й се издигне паметник…