Генадий Иванов

превод: Елка Няголова

ГОРЯЩИЯТ ХРАСТ

Русия ту живее, ту умира тайно,
ту думата си в този свят прокарва.
Гори и храстът трънен -
но остава.
Така - горейки - и Русия не изгаря…

В САМОЛЕТА

Огромна страна! Размерът велика я прави!
Не бива, деца, да режем от нея - излишно е.
С простори крилати Русия отдавна се слави!
Това е импулс - да пееш, твориш и да мислиш.

Просторите й със мъка са сбирани, златни са!
И нас те събраха във тази държава велика.
Русия, Русия - безбрежни реки под крилата!
Просторите ти ще са ни нужни завинаги!

ТЪРСЕТЕ РОДИНАТА…

Търсете Родината… Търсете я…
Какво да я търся, щом зная я.
От люлката ми е известна,
от първите дни - като майка.

Полята й, нейните грижи,
и песни, цветя, пък и празници,
и щедрост, и мъки невиждани,
смирението ненапразно…

Тя винаги в мен и със мен е,
сумракът й, нейният пламък.
Да, винаги с мен неизменно е.
Подобно на мама.
Макар че я няма…